Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 07 януари 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 685 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. О. Ю., депозирана чрез защитника му, и по жалба на подсъдимия Р. О. Ш., подадена чрез защитника му, срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 72 от 27.05.2020г, по ВНОХД № 568/19, с което е изменена присъда на Пловдивски окръжен съд № 92 от 3.10.2019 г, по НОХД № 2069/18, като присъдата е отменена в частта относно приложението на чл. 59 НК, касаещо подсъдимия Ш., а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Г. О. Ю. е признат за виновен в това, че на 25.01.2018 г в [населено място], без надлежно разрешително, е придобил / от Г. К. Ж. / и е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: амфетамин, с общо нетно тегло 50, 49 гр, и съдържание на активен компонент амфетамин 10, 1 тегловни процента, на стойност 1 514, 70 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и четири месеца „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв. На основание чл. 66 НК, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 67, ал. 3 НК, е постановено през първата година на изпитателния срок да бъде изпълнявана пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, с периодичност веднъж месечно, за срок от една година. На основание чл. 59 НК, е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Ю., считано от 25.01.2018 г до 19.07.2018 г, както и времето, през което е бил „задържан”, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Подсъдимият Р. О. Ш. е признат за виновен в това, че на 25.01.2018 г в [населено място], в маловажен случай, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество: смес от марихуана и тютюн, с общо нетно тегло 0, 373 гр, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол в сместа 11, 3 тегловни процента, на стойност 2, 238 лв, престъпление по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 1 000 лв. На основание чл. 59 НК, е зачетено „задържането” му, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за времето от 25.01.2018 г до 26.01.2018 г. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С жалбата на подсъдимия Ю. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Осъдителната присъда почива преимуществено на показанията на св. Ж., който е бил обвиняем по същото наказателно производство, но спрямо него делото е приключило със споразумение. В основата на осъждането са поставени показанията на св. Р. И., св. Б. К. и св. Г., без да бъде съобразено, че първите двама са имали качеството на обвиняеми по същото наказателно производство. Неправилни са доказателствените изводи за авторството на деянието в лицето на жалбоподателя. В насока на авторството недопустимо са ползвани твърденията на св. Ж. от производството по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, че подсъдимият Ю. му е въздействал да „поеме вината” за инкриминираното количество амфетамин. Материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. С жалбата на подсъдимия Ш. се релевират всички касационни основания. Оспорва се доказателствената дейност на въззивната инстанция, изтъква се, че е приложим чл. 9, ал. 2 НК, като се маркира и допусната явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата се иска да бъде пререшен въпросът за наказателната отговорност на този жалбоподател, като касационният съд приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия Ю. пледира за уважаване на жалбата, подадена от неговия подзащитен. Подсъдимият Ю. не участва лично в касационното производство. Защитникът на подсъдимия Ш. пледира за уважаване на жалбата, подадена от неговия подзащитен. Подсъдимият Ш. не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата на подсъдимия Ю. е подадена от активно легитимирано лице, при спазване на законоустановения срок, срещу въззивен акт, който подлежи на касационно обжалване, тоест, е допустима и следва да бъде разгледана по същество. При тази хипотеза, решението на Пловдивски апелативен съд може да бъде проверено по касационен ред единствено в частта, касаеща произнасянето по отношение на посочения подсъдим. Жалбата на подсъдимия Ш. е недопустима, по следните съображения: Подадена е от активно легитимирано лице, в срока за обжалване, но е насочена към съдебен акт на въззивната инстанция, който не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото, съгласно чл. 346, т. 1 НПК, на касационен контрол подлежат решенията на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78 а НК. С обжалваното решение присъдата е потвърдена в частта, с която по отношение на подсъдимия Ш., е приложен чл. 78 а НК. Ето защо, въззивният акт, в частта, с която е потвърдена присъдата относно произнасянето по отношение на подсъдимия Р. О. Ш. не подлежи на касационен контрол, а жалбата на подсъдимия Ш. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По жалбата на подсъдимия Ю. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. При анализа на доказателствата са спазени процесуалните изисквания по чл. 14 НПК, поради което не е налице порок във формираното вътрешно съдийско убеждение по релевантните факти. Неоснователно се възразява срещу анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Ж., който е имал качеството на обвиняем, но по отношение на него делото е приключило със споразумение. Въззивният съд е обсъдил твърденията на този свидетел в контекста на фактите, установени от другите доказателствени източници, а след като е констатирал съответствие между тях, е кредитирал показанията на св. Ж. и ги е ползвал при формиране на вътрешното си убеждение, какъвто подход е съобразен с изискванията на НПК. Този свидетел е съдействал за разкриване на обективната истина, като е разказал и за собствената си престъпна дейност, без да се опитва да омаловажи собственото си участие. Свидетелят искрено и добросъвестно е пресъздал инкриминираните събития, поради което не е имало пречка показанията му да бъдат кредитирани и да бъдат ползвани при извеждане на доказателствените изводи. Съществено в доказателствен аспект е това, че заявеното от св. Ж. кореспондира на резултатите от проведеното претърсване и изземване, респективно, на резултата от проведения обиск, както и на показанията на св. Г., вписващи се във фактите, изяснени чрез ВДС, създадени чрез използване на СРС. Следователно, участието на подсъдимия Ю. в престъплението е установено, въз основа на съвкупния анализ на т. нар. „явни” доказателства, оценени наред с т.нар. „тайни” доказателства, които заедно формират надеждна доказателствена основа за неговото осъждане. В мотивите на въззивния акт е направен коментар на това, че жалбоподателят е направил опит да „прехвърли” вината на св. Ж., но на този факт, установен и по наказателното производство чрез показанията на св. Ж. / неоснователно се сочи, че е изводим от производството по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” /, не е придадено определящо значение, а само спомагателно такова, а именно: Обстоятелството, че е било упражнено такова въздействие е оценено като факт, който само косвено може да уличи жалбоподателя, и то, не като самостоятелен факт, а като такъв, намиращ опора сред фактите, които пряко го уличават. На следващо място, от показанията на св. Р. И. е установено, че подсъдимият Ю. е разпространявал наркотични вещества и преди инкриминираното деяние. В същия смисъл са и показанията на св. Ж., а заявеното от двамата свидетели напълно си кореспондира, поради което не е имало пречка да бъде ползвано при формиране на вътрешното убеждение. Що се отнася до показанията на св. К., те са оценени съобразно действителното им съдържание, поради което неоснователно се възразява срещу интерпретацията им от въззивната инстанция. Заявеното от тази свидетелка е в същата насока, в каквато са показанията на св. Ж. и св. Р. И., на които изцяло и напълно кореспондират. С оглед на съвкупността от гласни доказателства е изяснено, че жалбоподателят е разпространявал наркотични вещества и преди инкриминираното деяние, а намереното в автомобила наркотично вещество е придобито от него със същата цел. Следователно, осъждането на подсъдимия Ю. е основано на стабилна доказателствена база, а възражението на защитата в тази насока е неоснователно и не може да бъде споделено. С оглед на изложеното, ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените факти от предмета на доказване обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 354 а, ал. 1, пр. 1 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, откъдето следва, че материалният закон е приложен правилно. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата на подсъдимия Ш. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, в частта относно подадената от него жалба, следва да бъде прекратено. Жалбата на подсъдимия Ю. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила относно произнасянето по отношение на този подсъдим. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 72 от 27.05.2020 г, по ВНОХД № 568/19, в частта касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия Г. О. Ю.. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Р. О. Ш. срещу същото решение и прекратява производството в частта, касаеща произнасянето по отношение на този подсъдим. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: