5 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 18.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 69/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], и на Росица С. Т. - синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1683 от 26.10.2012 г. по т. д. № 1573/2011 г., с което е обезсилено решение № 65 от 10.10.2011 г. по т. д. № 594/2010 г. на Пернишки окръжен съд, допълнено по реда на чл.248 ГПК с определение от 30.01.2012 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се правят искания за неговата отмяна. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл.129, ал.2 във вр. с ал.4 ГПК като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на първата инстанция с указания за предприемане на процесуални действия за отстраняване на нередовности в исковата молба, вместо сам да извърши тези действия. Навеждат и оплаквания, че като се е произнесъл с решение при приета за нередовна искова молба, съдът е постановил недопустим съдебен акт. Ответникът по касация В. Ю. Г. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 256 от 30.04.2014 г. поради противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4, при разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : С решение № 65 от 10.10.2011 г. по т. д. № 594/2010 г. Пернишки окръжен съд се е произнесъл по предявени от синдика на [фирма] /н./ искове като е обявил за недействителен на основание чл.647, т.3 и т.7 ТЗ /в редакцията преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ договор за продажба на недвижими имоти, собственост на несъстоятелното дружество, сключен между дружеството и В. Ю. Г. във формата на нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 8288, дело № 409 от 15.12.2008 г. на нотариус Ал. Д., и е постановил връщане на имотите в масата на несъстоятелността. Решението е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с определение от 30.01.2012 г. Сезиран с въззивна жалба от ответника В. Г., Софийски апелативен съд е обезсилил посоченото решение като процесуално недопустимо с мотив, че същото е постановено при нередовна искова молба, недостатъците на която не са отстранени от първата инстанция по реда на чл.129 ГПК. Въззивният съд е квалифицирал като нередовност на исковата молба несъответствието между фактическите твърдения в обстоятелствената част на молбата за сключен между [фирма] /н./ и В. Г. договор за продажба на правото на строеж за изграждане на недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 331, том ІІІ, рег. № 8288, дело № 409/15.12.2008 г. на нотариус Ал. Д., и формулирания петитум за обявяване за недействителен на основанията по чл.647, т.3 и т.7 ТЗ /ред. ДВ бр.84/2000 г. и ДВ бр.38/2006 г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на договор за продажба на недвижими имоти, какъвто не се твърди да е сключван между ответниците. След обезсилване на решението делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки окръжен съд с указания за оставяне на исковата молба без движение и за предоставяне възможност на ищеца да отстрани констатираното противоречие в съдържанието й. Дадени са и указания за съобразяване недопустимостта на направеното от синдика искане за връщане в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти, предмет на продажба, и за произнасяне по разноските съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото. Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията на касаторите, че като се е произнесъл с решение при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато обезсилва решението на първата инстанция поради констатирани във въззивното производство нередовности на исковата молба, които не са отстранени по реда на чл.100 ГПК /отм./, съответно чл.129 ГПК, въззивният съд се произнася с решение. В случая, макар да не е провел производство по чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд е мотивирал обезсилването на първоинстанционното решение с наличието на неотстранени нередовности на исковата молба, което според цитираните задължителни указания предполага произнасяне с решение. Обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба и е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.129, ал.1 - ал.4 ГПК. Правомощията на въззивния съд при констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба са изяснени с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4. Според задължителните указания в решението, в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без движение, съгласно чл.100 ГПК /отм./, аналогичен на чл.129 ГПК от 2007 г., когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за отстраняването им; Отстраняването на дефекти в исковата молба във въззивното производство е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./, съответно чл.214 и чл.228 ГПК. В тълкувателното решение е указано изрично, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да обезсили решението и да приложи последиците на чл.100, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК /отм./, съответно на чл.129, ал.3 във вр. с ал.4 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т.5, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. с изключение на хипотезата на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице, За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че решението е постановено при нередовна искова молба, обуславяща недопустимост на разгледаните с него искове. Исковата молба е счетена за нередовна поради това, че в обстоятелствената й част синдикът - ищец се е позовал на сключен между ответниците, през т. нар. подозрителен период, договор за продажба на право на строеж, а в петитума на молбата е поискал да се обяви за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на дружеството - продавач договор за продажба на недвижими имоти. Констатираната нередовност не касае правилното определяне на ответниците по исковете, в която хипотеза - с оглед разрешението в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд би имал правомощия да обезсили обжалваното пред него решение и да върне делото на първата инстанция за поправяне на исковата молба с посочване на надлежно легитимирания ответник. Дори да е съществувало противоречие между обстоятелствената част и петитума на молбата относно оспорената с отменителните искове разпоредителна сделка, естеството му е позволявало да бъде отстранено във въззивното производство и въззивният съд е имал правомощия да предприеме необходимите за целта процесуални действия по чл.129, ал.2 във вр. с ал.4 ГПК. Като е обезсилил първоинстанционното решение по съображения за нередовност на исковата молба, без да е провел производство по чл.129, ал.2 ГПК, Софийски апелативен съд е нарушил съществено процесуалния закон и е постановил неправилно решение. Неправилен е и изводът в обжалваното решение, че депозираната от синдика на [фирма] /н./ искова молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба синдикът - ищец е индивидуализирал ясно договора, който е поискал да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./. Договорът е обективиран в нотариален акт № 331, том ІІІ, рег. № 8288, дело № 409/15.12.2008 г. на нотариус Ал. Д., и има за предмет продажба на правото на строеж за изграждане на недвижими имоти, описани в нотариалния акт. Съдържанието на исковата молба сочи недвусмислено, че формулираното в петитума й искане да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за продажба на недвижими имоти, а не договорът за продажба на правото на строеж, е последица от факта, че към момента на предявяване на исковете правото на строеж вече е било реализирано чрез изграждане на имотите, за които е било учредено. Аргумент за този извод е и заявеното в петитума на исковата молба искане като последица от уважаване на отменителните искове съдът да постанови връщане на имотите, изградени чрез реализиране на прехвърленото с договора право на строеж, в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./. Преценени във взаимната им връзка, обстоятелствената част и петитумът на исковата молба индивидуализират в достатъчна степен спорното материално право, за защита на което са предявени исковете по чл.647, т.3 и т.7 ТЗ, и не изискват допълнителна конкретизация по реда на чл.129, ал.2 ГПК като условие за разрешаване на въведения с исковете правен спор. Допустимостта да се предяви отменителен иск по чл.647 ТЗ, когато предмет на разпоредителната сделка е право на строеж и същото вече не съществува поради това, че е упражнено и строежът е осъществен, е призната с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 93/10.07.2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. Решението формира задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която настоящият състав на ВКС споделя. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на предявените от синдика на [фирма] /н./ искове. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази измененията в съдържанието на уредените в чл.647, т.3 и т.7 ТЗ фактически състави, въведени със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., които по силата на § 14 ПЗР на ЗИДТЗ намират приложение и за заварени при влизането на закона в сила производства и са от значение за произнасянето по исковете. В зависимост от новата редакция на чл.649, ал.2 ТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., следва да се прецени и допустимостта на предявения от синдика иск за връщане в масата на несъстоятелността на изградените чрез упражняване на правото на строеж недвижими имоти. В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по отговорността за държавна такса - чл.649, ал.6 ТЗ /редакция ДВ бр.20/28.02.2013 г./, и за разноските за настоящото касационно производство - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1683 от 26.10.2012 г., постановено по т. д. № 1573/2011 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :