О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 369 София 05.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 161 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 264730 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 1411 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.08.2018г. по гр.д.№ 32254/2015г. на РС София и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на Р. Г. Б., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и нейната отмяна и за възстановяване на заеманата длъжност „началник отдел“ на отдел „Клиентско обслужване“, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно с решаващ довод за реално извършено съкращаване в щата. С решение от 19.05.2015г. на УС на „Българска банка за развитие“ е приета нова организационна структура и ново щатно разписание. Закриват се управление „Микрокредитиране“ /състоящо се от отделите „Търговско финансиране“ и „Клиентско обслужване“/ и управление „Международни разплащания“ / състоящо се от отделите „Операции и кореспондентски отношения“ и „Бек офис“/. На тяхно място се създава едно общо управление „Операции и клиентско обслужване“, включващо отдел „Разплащане и търговско финансиране“ и отдел „Бек офис“. Съгласно действащата организационна структура, преди реорганизацията от 19.05.2015г. отдел „Клиентско обслужване“е бил самостоятелен, с щат от 6 човека. Създаденото след реорганизацията управление „Операции и клиентско обслужване“е с щат от 7 човека, включващ всички служители на бившия отдел„Клиентско обслужване“ ,без ищцата /5/, началника на управлението /Ц./ и една незаета щатна бройка. В отдел „Разплащане и търговско финансиране“работят двама, а в отдел „Бек офис“ трима служители. В новосформирания отдел „Разплащане и търговско финансиране“ съществува длъжност с наименование: „началник отдел“, но въззивният съд – сравнявайки посочените за нея цели, функции и задължения, съобразно длъжностната характеристика с тези от длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност „началник отдел“ в преди съществуващият отдел „Клиентско обслужване“, е стигнал до извода, че се касае до нова длъжност, с различни функции. Длъжността „началник отдел“ в отдел „Разплащане и търговско финансиране“ изпълнява по-специализирани функции в сравнителен план, като акцентът е върху – от една страна, извършването на валутни разплащания, международни плащания, както и установяване и поддържане на кореспондентски отношения с банки в други държави, а от друга страна – в предоставяне на банкови услуги, типични за търговския оборот – документален акредитив, банкови гаранции и инкасо, с възложени функции по издаване, проверка, обработка, регистриране и съхраняване на цялата съпровождаща документация. Длъжността „началник отдел“ в преди съществуващия отдел „Клиентско обслужване“ е с много по-общи функции, свързани с текущата дейност на банката – приемане на касови и платежни документи, сверяване на спесименти, поддръжка на досието, обработка на заявки за откриване на сметки, даване на отговор на запорни съобщения и др. Различно е и йерархичното място на двете длъжности. Отдел „Клиентско обслужване“е бил самостоятелен, неговият началник е бил подчинен директно на членовете на управителния съвет. Новосформираният отдел„Разплащане и търговско финансиране“ е част от управление „Операции и клиентско обслужване“, като е подчинен на неговия ръководител. Отдел „Разплащане и търговско финансиране“се явява приемник не на отдел „Клиентско обслужване“, а на „Търговско финансиране“. Отделно, въззивният съд се е позовал и на обстоятелството, че в исковата молба ищцата общо е оспорила липсата на реално съкращаване в щата, без конкретно да посочи конкретна длъжност от новото щатно разписание, към която счита, че са преминали изпълняваните от нея трудови функции. Според съдебния състав, той не може да установява идентичност с избрана от него длъжност без изрично твърдение от ищцата в тази посока, защото би излязъл от очертаният предмет на спора. Налице е надлежно взето, от компетентен орган, решение за премахване на длъжността на ищцата, поради което е налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. По какви критерии се извършва преценката за наличие на реално съкращаване в щата? Твърди противоречие на въззивния съд с приетото в решения по гр.д.№ 1279/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1561/2010г.на ІV г.о., гр.д.№ 1369/2010г. на ІV г.о., като по същество оспорва извода на въззивния съд за съществено различна трудова функция на новосъздадената в щатното разписание длъжност „началник отдел“в сравнение със съществуващата, 2. Допустимо ли въззивният съд да преразгледа изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, по отношение на които не е извършено ново разпределение на доказателствената тежест, без да уведоми страните и без да измени съдържането на доклада по делото, без да даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти? Твърди противоречие с ТР № 1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение по гр.д.№ 3595/2018г. на І гр.о. и 3. Как се разпределя тежестта на доказване по иск по чл.328, ал.1, т.2,изр.1 КТ? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Българска банка за развитие“ЕАД София, представляван от изпълнителните директори Г. и А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.- Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения въззивен акт за правилен, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че по така поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото за всички не е налице посоченото специално основание за допустимост, а за втория - и условията за общо основание да допустимост. Съгласно т.2 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. В случая това не е така. В посочените от касатора от решения, във връзка с първия поставен въпрос, са формулирани различни от настоящия въпроси, но в тях принципно се обсъжда хипотезата на „съкращаване на щата”, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с т. нар. „трансформиране” на длъжности. Посочено е, че в този случай - по щатното разписание се закрива определена длъжност и същевременно се създава на мястото на закритата длъжност, в щатното разписание на нова, но не като наименование /независимо, че е възможно и запазване на старото наименование/, но по трудови функции. В комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Видно от мотивите на въззивният съд, той е приел именно наличието на тази хипотеза, съобразявайки се изцяло с установената практика. Касаторът оспорва по същество изведените правни изводи, считайки че новата длъжност е идентична на съществуващата по трудови си функции, но в производството по допустимост съдът не може да проверява общите основанията за неправилност на въззивното решение /по чл.281, т.3 ГПК/, които са различни от основанията за допустимост по чл.280 ГПК, предмет на настоящето производство. Вторият поставен от касатара въпрос не отговаря на изискванията за общо основание, доколкото не е от значение за изхода на спора и не е свързан с мотивите на въззивния акт /вж. т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая въззивният съд е достигнал до различни правни изводи в сравнение с направените от първата инстанция, но пред него - никоя от страните не е твърдяла и той не е констатирал нито допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, нито допуснати процесуални нарушения,както и не е допускал приемане на доказателства. В изпълнение на своите задължения и съобразно правната уредба на второинстанционното производство като ограничен въззив, съдът е разрешил спора по същество, съобразно собствените си правни изводи, отменяйки постановения акт. В този смисъл, са ирелевнатни поставените въпроси за ново разпределение на доказателствената тежест, изменение съдържането на доклада и за даване на указания и възможност за доказателствени искания. Въпросът за доказателствената тежест също е разрешен в съответствие с установената практика. Основанията за уволненията по чл.328 КТ са юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор, при наличието на които работодателят може да упражни правото си за уволнение на работника или служителя чрез отправяне на писмено предизвестие. Щатът е списъкът на работниците и служителите и тяхното разпределение съобразно вътрешната организация на труда, т.е. персоналът, с които работодателят осъществява дейността си и той взема решението за неговото съкращаване. Затова работодателят е този, който следва да установи наличието на изискуемите се предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение и това принципно положение е съобразено от въззивният съд. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а,ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264730 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 1411 по описа за 2020г. на Софийски градски съд ОСЪЖДА Р. Г. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.3 да заплати на „Българска банка за развитие“ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 80лв. /осемдесет лева/, разноски за юрисконсултскоо възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :