Р Е Ш Е Н И Е №172 Гр. София, 05 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 31.10.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В. Илиева като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №895/18 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на К. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково/ОС/ по гр.д. №308/17 г.по иска за издръжка на малолетното дете. Обжалването е допуснато само по този иск, след констатация, че по правния въпрос за определяне на издръжката като обща сума и разпределянето й между родителите, съобразно възможностите им и останалите обстоятелства с правно значение / вкл. началния й момент, при отчитане на положените от всеки родител грижи за детето/ въззивното решение противоречи на ППВС №5/70 г., т.4-7 и 17. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост / касационно осн. по чл.281,т.3 ГПК/, на въззивното решение поради липса на мотиви и механично определяне на издръжката, при следване на мотивите на първоинстанционния съд по отношение майката на детето. Иска се намаляване на размера на издръжката и присъждането й от 15.09.18 г., когато е приведено в изпълнение влязлото в сила решение за упражняване на родителските права и личните отношения с детето. Ответницата по жалба Д. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С вл. в сила част от въззивното решение родителските права за малолетното дете на страните Й. Н. М. / род. през 2007 г./ са предоставени на майката Д. М., а на бащата К. М. е определен подходящ режим на лични отношения с детето и той е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на исковата молба -28.02.17 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Въззивният съд е препратил към установеното в мотивите на първоинстанционното решение относно общата сума за издръжка, необходима на малолетното дете, с оглед на нуждите му и на доходите и материалните възможности на родителите и началния й момент.В тези мотиви е прието още, че към момента на постановяване на решението детето живее при бащата. Безспорно е , че в Америка двамата родители са отглеждали детето заедно и след като бащата пристигнал с детето в България, се установили в Д., където детето е записано в училище. След завръщането и на майката в РБ за детето се грижат и двамата родители, поделяйки си грижите за по една седмица последователно / с редуване/. Няма данни тази фактическа обстановка да е променена към постановяване на въззивното решение. По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването задължителна практика на ВКС - т.4,5,7 и 17 от ППВС №5/70 г. е посочено, че: 4. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката*(13). 5. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. 6. .......*(14) 7. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. 17. Началният момент на служебно присъдената издръжка за деца по чл. 29 СК*(5) е влизането в сила на решението относно развода и родителските права. Когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права. По същество на жалбата: Тя е частично основателна. Размерът на месечната издръжка е определен правилно от въззивния съд въз основа на нуждите на 10 годишното към момента на решението на ОС дете, в училищна възраст с присъщите й разходи за обучение, храна, дрехи, пътни и допълнителни занимания по интереси, и установените възможности на родителите. И двамата родители са в трудоспособна възраст и реализират трудови доходи в страната, като с оглед на възрастта, доброто здравословно състояние и квалификацията им правилно е прието, че те могат да реализират трудов доход над минималната работна заплата. Правилно е прието също, че общата сума за издръжка на детето следва да се определи на 380 лв., като по-голямата част от нея - 200 лв. се възложи в тежест на бащата, който няма да полага непосредствената ежедневна грижа за детето, а 180 лв. – на майката, на която са присъдени за упражняване родителските права и при която е определено местоживеенето на детето. Незаконосъобразни обаче са изводите на въззивния съд относно началния момент на издръжката – при споделените до влизане в сила на въззивното решение с поседмично редуване грижи на родителите за отглеждането на детето и преобладаващото му живеене при бащата – в Д., където ходи на училище, издръжката от бащата следва да се присъди от момента на привеждане в изпълнение на решението за родителските права. Затова въззивното решение следва да се отмени като неправилно относно началната дата на издръжката и вместо него да се постанови ново, с което за начална дата се определи привеждането в изпълнение на решението за упражняване на родителските права от майката . Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №308/17 г. от 20.07.17 г. в частта за началния момент на присъдената в полза на малолетното дете Й. Н. М. издръжка от бащата и вместо него в тази част постановява: ОСЪЖДА К. М. М. да заплаща на Д. К. М., като майка и законен представител на малолетната Й. Н. К. Н., месечна издръжка в размер на 200 / двеста/ лв., считано от привеждане в изпълнение на вл. в сила решение на Хасковски ОС по гр.д. №308/17 г. за предоставяне на родителските права до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до изплащането й, както и да заплати на Д. К. М. 378 лв. разноски за тази инстанция по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.