5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
[населено място] ,27.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 602 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА и чл.47 ал.2 ЗМТА.
Образувано е по иск на Д. И. И., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 09.06.2017 год. по арбитражно дело № 10/2016 год. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж„ / МАПА /, с което са уважени предявените срещу ищцата, от етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор 61056.502.572.1 и административен адрес област Б., [община], [населено място] , ул. „ Бриз„ № 34, представлявани от Председателя на Управителния съвет Х. И. М., обективно кумулативно съединени искове,за сумата от 904 евро - дължими за календарните 2016 г. и 2017 г. суми за поддръжка и управление на общите части на [жк], находящ се на преждепосочения административен адрес , както и за сумата от 214 лева - неустойка за забавено изпълнение по отношение на главница от 405 евро, дължима за периода 01.12.2015 – 01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете. Ищцата оспорва наличието на валидно сключено от нея арбитражно споразумение / чл.47 т.2 вр. с чл.7 ал.2 ЗМТА /, възлагащо компетентността за разрешаването на спора на АС при Сдружение „МАПА”.Не намира, че удовлетворяват фактическия състав на валидно сключено арбитражно споразумение обстоятелствата по делегирано от Общо събрание на етажните собственици от 27.07.2016 г. – т.5 от Протокола за същото - правомощие за Председателя на УС на ЕС да избере арбитражния съд, към който да се насочат исковете за събиране на дължимите от ищцата ,като етажен собственик, суми по стопанисването и управлението на общите части и осъществения от последния самостоятелен избор на арбитражна институция, съответно протоколиран. Паралелно се позовава на обстоятелството, че към датата на ОС от 27.07.2016 г. е била непълнолетна. На основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА се позовава и на нищожност на арбитражното решение, като постановено по спор, по който едната страна е потребител, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП и предвид изменението на чл.19 ГПК / обн. ДВ бр. 8 от 2017 г./. Тази квалификация страната обосновава с предмета на осъществяваните услуги по стопанисване и поддържане на общите части, за които дължи присъдените с арбитражното решение суми.
Ответникът - етажните собственици / индивидуализирани с допълнителна молба от 26.03.2018 г./ , при сграда в режим на ЕС ,с административен адрес [населено място], [община], ул.„Бриз„№ 34, представлявани от Председателя на УС – Х. И. М. – оспорват допустимостта на иска, поради неспазен преклузивен срок за предявяването му, съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА, в евентуалност основателността му . Позовават се на неоспорена от ищцата компетентност на арбитража, с депозиран в срок отговор на исковата молба. Според ответника, ищцата е следвало да депозира такъв до 31.01.2017 г., а отговор, съдържащ оспорване на компетентността на арбитража, е постъпил едва на 23.02.2017 г..Отделно намира делегирането на правомощие за едноличен избор на арбитражна институция на Председателя на УС на ЕС законосъобразно и предпоставило валидно обвързване на етажните собственици с така осъществения еднолично избор на арбитраж. Позовава се на обвързващата всички етажни собственици сила на взетите от Общото събрание на ЕС решения, независимо от отсъствието на отделни етажни собственици, съгласно чл.6 ал.1 т.8 ЗУЕС.Изтъква и неупражненото от ищцата право да поиска отмяна на решенията на ОС на ЕС, по реда на чл.40 от ЗУЕС. Оспорва довода за нищожност поради характеристиката на разгледания спор, като такъв със страна потребител, оспорвайки качеството на такъв на етажната собственост.
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - арбитражен съд , като видно от известие – обратна разписка на „Български пощи „ЕАД арбитражното решение е връчено на родственица на ищцата - на 27.10.2017 г., както и получено по електронна поща на електронен адрес на адвокатско дружество, чиято представителна власт спрямо себе си ищцата не е оспорвала – на 14.11.2017 г. год..С изпращането на исковата молба по пощата на 26.01.2018 г. е спазен преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА спрямо всяка от двете дати.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното :
Арбитражният съд е обосновал компетентността си както с приложението на чл.20 ал.1 вр. с чл.7 ал.3 ЗМТА , тъй като отговорът на исковата молба, съдържащ оспорване на компетентността му не е бил депозиран в преклузивния срок по чл.12 ал.1 от Правилника на АС вр. с чл.20 ал.1 ЗМТА, но също и приемайки за валидно уговорена арбитражна клауза , с решението на ОС на етажните собственици от 27.07.2016 г. – за делегиране правомощия по избор на арбитражна институция на Председателя на ЕС и протоколирания в писмена форма осъществен от същия избор на такава – Софийски арбитражен съд при Сдружение „МАПА„.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира иска основателен, по следните съображения :
Неправилно е възприета компетентност на арбитражния съд, поради неоспорването й, съгласно чл.20 вр. с чл.7 ал.3 ЗМТА.За да приеме отговора на исковата молба депозиран извън преклузивния срок за това, арбитражният съд се е позовал на уредения в чл.12 ал.1 от Правилника на АС при Сдружение МАПА 7 –дневен срок. ЗМТА не предвижда конкретен срок за депозиране отговор на исковата молба. Ищцата,обаче, оспорва обвързаността си с валидна арбитражна клауза, което само по себе си предпоставя и оспорване обвързаност с Правилника за работа на конкретната арбитражна институция, посочена в тази клауза, поради което и разпоредбите на Правилника на АС при Сдружение „ МАПА „ са й непротивопоставими, освен в случай, че не би оспорила компетентността на арбитража с отговора на исковата молба, депозиран в какъвто и да било срок до провеждането на първото открито заседание или изобщо не би възразила, в случай че не депозира отговор.В настоящия случай,обаче, с отговора на исковата молба ищцата изрично е оспорила компетентността на арбитражния съд, с което стабилизиране на компетентността, по силата на чл.20 ал.1 вр. с чл.7 ал.3 ЗМТА не е настъпило.
Правилни са съображенията на ищцата, че липсва валидно сключена арбитражна клауза в споразумение, изходящо от всички етажни собственици, т.е. материализиращо съвпадащи волеизявления на всички етажни собственици, с характеристиката на многостранен договор, за възлагане уреждане споровете помежду им, възникващи във връзка с управлението на етажната собственост / в частност за събиране на дължими суми за поддръжка и управление на общите части /, на конкретна арбитражна институция. Няма спор, че е допустимо упълномощаване за сключване на арбитражен договор, вкл. с възлагане избора на арбитражна институция на упълномощеното лице.Такова упълномощаване,обаче, би било допустимо само въз основа на волеизявление на всеки от етажните собственици, обвързващо го спрямо останалите, не и въз основа на решение на ОС на ЕС, тъй като чл.11 ал.1 от ЗУЕС не визира правомощие на ОС на ЕС с такъв предмет. Последният не би могъл да се изведе чрез разширително тълкуване на чл.11 ал.1 ЗУЕС. Разрешеният от арбитражната институция спор противопоставя интересите на ищцата / ответник в същия / с интересите на останалите етажни собственици. Не се касае за съвпадащ интерес на всички етажни собственици – страни по делото - по отношение на общо преследвана цел, свързана с обхвата на управлението на етажната собственост, по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУЕС. Всички правомощия на ОС на ЕС, уредени в чл.11 от ЗУЕС, обаче, се отнасят до удовлетворяването на съвпадащи, общи интереси на етажните собственици, поради което и приложното поле на нормата не може да бъде разширено спрямо конкретно разрешения спор.Липсата на компетентност предпоставя нищожност на взетото решение от ОС, поради което и за ищцата не е имало основание да го атакува по реда на чл.40 от ЗУЕС, като незаконосъобразно.
Точно предвид тези страни по правоотношението – етажни собственици срещу друг етажен собственик - евентуално поддържаното основание за нищожност на арбитражното решение , като постановено в противоречие с чл.19 ал.1 ГПК – по спор, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП - е несъстоятелно. Самата ищца визира потребителското си качество спрямо трети за правоотношението по арбитражното дело правен субект – дължащият на етажните собственици услуга по управлението и поддържането на общите части, какъвто е бил избран с решение на ОС на ЕС от 20.07.2015 г., съгласно предоставеното му с чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС правомощие.Не това лице, обаче, е страна в разрешения от арбитражната институция спор, нито последният има за предмет сключеният с него договор за услуга. От друга страна, задължението за заплащане суми за поддържането на общите части не предпоставя качество потребител на етажния собственик – длъжник, по отношение на етажната собственост, тъй като произтича от възникващата особена съсобственост между всички етажни собственици върху общите части на сградата в етажна собственост и е уредено с изрични законови разпоредби, разпореждащи колективна отговорност на всички етажни собственици, за определяне реда и начина за управлението на общите части. Не се касае за придобиване на конкретна стока или получаване на конкретна услуга от останалите етажни собственици, с произход от договор между същите.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА арбитражно решение, постановено на 09.06.2017 год. по арбитражно дело № 10/2016 год. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж „, със седалище [населено място] , [улица], ет.3.
ОСЪЖДА етажните собственици при сграда в етажна собственост ,с административен адрес [населено място], [община], ул.”Бриз„ № 34, представлявани от Председателя на УС Х. И. М., да заплатят на Д. И. И. разноски за настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 ГПК, в размер на 570,51 лева / държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение /. Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|