О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 114 гр. София, 29.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 1264 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на К. В. П. против разпореждане от 18.06.2014 г., с което съдия от въззивния съд е върнал жалбата му срещу определение от 7.05.2014 г. по в. н. ч. д. № 2473/2013 г. по описа на Софийския градски съд. Според жалбоподателя разпореждането за връщане на частната жалба и самото атакувано с нея определение са незаконосъобразни. Изтъква обстоятелството, че е инвалид, което намира за основание да бъде освободен от заплащане на разноските по делото и за безплатна правна помощ от служебно назначен защитник. Направено е искане за отмяната на атакуваното разпореждане и връщане на делото за разглеждане. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че връщането на частната жалба е законосъобразно, тъй като определението не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, като разгледа частната жалба и материалите по делото, намира следното: С решение № 1260 от 7.11.2013 г. по н. ч. д. № 2473/2013 г. Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на съдията-докладчик при Софийския районен съд по н. ч. х. д. № 3087/2012 г. за прекратяване на наказателното производство. По реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК се е произнесъл с определение от 7.05.2014 г., с което е възложил на частния тъжител разноските за адвокатско възнаграждение, направени от подсъдимите. Определението е било обжалвано от частния тъжител с жалба, която е била върната от съдия-докладчик с разпореждане от 18.06.2014 г. по съображения, че в съответствие с разпоредбата на чл. 346, т. 3 НПК предмет на касационно обжалване могат да бъдат само определенията на въззивния съд по чл. 306, ал. 1 НПК, постановени в случай на нова присъда, какъвто не е разглежданият случай. Атакуваното разпореждане е законосъобразно. Определението от 7.05.2014 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1 НПК, с което е бил решен въпросът за разноските по делото не подлежи на обжалване по касационен път, при положение, че с въззивно решение № 1260 от 7.11.2013 г. по н. ч. д. № 2473/2013 г. Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на съдията-докладчик при Софийския районен съд по н. ч. х. д. № 3087/2012 г. за прекратяване на наказателното прои5зводство (по арг. от чл. 346, т. 3 НПК). Ето защо жалбата на К. В. П. срещу определението е била процесуално недопустима. Респективно, разпореждането от 18.06.2014 г. на съдията от Софийския градски съд, с което е върнал процесуално недопустимата жалба на частния тъжител следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 18.06.2014 г., с което е върната процесуално недопустимата жалба на К. В. П. против определение от 7.05.2014 г. по в. н. ч. д. № 2473/2013 г. по описа на Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: