Р Е Ш Е Н И Е № 50122 гр.София, 14 юни 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА наказателно дело № 612/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и по жалба на адв. И., защитник на подсъдимия И. Т. Ч. срещу въззивно решение № 13 от 27.06.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 362/21 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна оценка и анализ на доказателствата, което е довело до погрешен извод за недоказаност на деянието и авторството му, и неправилно приложение на материалния закон. Оплакванията в жалбата на защитника на подсъдимия Ч. са по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на решение, с което да се наложи наказание около минимума за извършеното престъпление, като се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата не поддържа протеста като счита, че не са налице сочените касационни основания, поради което същият следва да бъде оставен без уважение. Намира за правилно и законосъобразно решението на Апелативния специализиран наказателен съд. По отношение на жалбата на защитника на подс.Ч. прокурорът изразява становище за неоснователност, тъй като наложеното наказание е законосъобразно и справедливо. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Адвокат И., защитник на подсъдимия Ч. поддържа изцяло касационната жалба по релевираното в нея основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието на подзащитния му следва да бъде определено към минимума на предвиденото в закона и се прецени евентуалното приложение на чл.66 от НК. По отношение на протеста изразява становище за неоснователността му, тъй като оправдаването на подсъдимите не води до промяна на въпросите за авторството на престъплението и вината, които са установени по категоричен начин. Подсъдимият Ч. изказва съжаление за извършеното и моли за налагане на по-леко наказание. Подсъдимият А. Т. Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и неговият защитник – адв. Ч.. Частният обвинител Й. М. С. и повереникът му – адв. П. П., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в протеста и жалбата на подсъдимия Ч., становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда № 1 от 22.07.2021 г., постановена по нохд №1185/21 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, подсъдимият И. Т. Ч. е признат за невиновен в това, че за времето от 14-27.06.2020г. да се е сговорил с А. Д. и трето лице да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 3 години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, а именно тези по чл.213а и чл.214 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.6 НК. Със същата присъда И. Ч. е признат за невиновен в това, че на 19.06.2020г., в [населено място], заедно с Х. М., с цел да набави за себе си имотна облага от 1 500 лв., чрез заплашване за увреждане на имуществото, принудили Й. С. да извърши нещо против волята си – да им даде сумата от 1 500 лв., като му казали: „Знаем къде живееш, ще ти запалим къщата и колата“, като с това му причинили имуществена вреда в размер на 1 500 лв., като е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.1, т.3 и т.4 от НК. Подсъдимият И. Ч. е признат за виновен в това, че за времето от 11-16.06.2020г., при условията на продължавано престъпление, на различни места, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Й. С. чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо против волята си – а именно да му преведе парични суми, да даде парични средства в брой и да му закупи телефон, с което му причинил имотна вреда в общ размер от 4 499 лв., като деянието е извършено от две лица и представлява престъпление по чл. 214, ал.2 т.1, вр ал.1, вр чл.213а, ал.2, т.4, вр чл.26, ал.1 НК, като е оправдан по обвинението, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.3 НК (деянието е извършено със заплаха за убийство и е придружено с отнемане на имущество). На основание чл. 214, ал.2 НК, чл.54 и чл.36 НК, чл.37 ал.1 т.1а и т.7 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева). На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подс. Ч. е изтърпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 03.07.2020г. до 04.02.2021г., както и времето, през което е изтърпял мярка за неотклонение „домашен арест“ за периода 05.02.2021 г. до датата на постановяване на присъдата. Със същата присъда подсъдимият А. Т. Д. е признат за невиновен за това, че това за времето от 14 до 27 юни 2020г., да се е сговорил с И. Ч. и Х. М. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ над 3 години и чрез които се цели набавяне на имотна облага, а именно тези по чл.213а и чл.214 НК, като е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.6 НК. Подсъдимият Д. е признат за невиновен за това, че на 15.06.2020г. в [населено място], да е осъществил принуда, чрез заплашване с насилие към Й. С., като с това да го е принудил да извърши нещо против волята си – да закупи и предаде на него и подс.Ч. – мобилен телефон /марка/ на стойност 1600лв., като с това му причинил имотна вреда в размер на 1600лв., поради което го е оправдал по обвинението за това деяние по чл. 214а, ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.4 от НК. Подсъдимият А. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 14. до 16.06.2020г., при условията на продължавано престъпление, на различни места, с цел на набави за себе си имотна облага, принудил Й. С. чрез използване на сила и заплашване да извърши нещо против волята си – а именно да даде парични средства в брой и да му закупи телефон, с което му причинил имотна вреда в общ размер от 3 419 лв., като деянието е извършено от две лица и на основание чл. 214, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, както и наказание „глоба“ в размер на 3000лева(словом изписана като четири хиляди лева) , като го е оправдал по обвинението, че е налице квалифициращо обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.3 от НК. На основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Зачетено е и времето на предварителното задържане на подсъдимия за периода от 06.07.2020г. до датата на постановяване на присъдата С въззивно решение № 13 от 27.06.2022 г., постановено по внохд № 362/2021г., Апелативен специализиран наказателен съд е изменил първоинстанционната присъда, както следва: -отменил я е в осъдителната част за деянието на 16.06.2020г. извършено от А. Д., като помагач на подс.И. Ч. по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК, с предмет мобилен телефон „С. Г.“ на стойност 819лв., в частта относно приложението на чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, като го е признал за невиновен и го е оправдал за деянието на 16.06.2020г. извършено от него, като помагач на подс.И. Ч. по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК, с предмет мобилен телефон С. Г. на стойност 819лв., в частта относно приложението на чл.26, ал.1 от НК; -отменил е осъдителната част, с която подс. И. Ч. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл.26, ал.1 от НК на 16.06.2020г. и го е признал за невиновен и го е оправдал по обвинението да е извършил деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл.26, ал.1 от НК с дата 16.06.2020г.; -намалил е размера на наложеното на подс.А. Д. наказание от три години лишаване от свобода на една година и единадесет месеца; -в частта, с която е определен строг режим на изтърпяване на наказанието, като е определил общ режим на изтърпяване ; -намалил е наложеното на подс. А. Д. наказание глоба от четири на три хиляди лева; -намалил е наложеното на подс.И. Ч. наказание лишаване от свобода от четири години на три години и шест месеца. -присъдата е потвърдена в останалата й част; -в тежест на подсъдимите са възложени разноските, направени във въззивното производство. По протеста на Апелативната специализирана прокуратура. Независимо, че същият не се поддържа от представителя на Върховна касационна прокуратура, настоящият състав дължи произнасяне. Протестът е насочен към изменителните части на въззивното решение, с които подсъдимите частично са признати за невиновни и оправдани, и са намалени наложените им наказания/както е описано по-горе/, като са заявени всички касационни основания. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не подлежи на разглеждане от касационния състав, тъй като изложената в съдържателната част на протеста аргументация, изрично обособена в два пункта, е само досежно касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение са във връзка с неправилна оценката на доказателствените материали, както и за нарушения на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за формиране на вътрешното убеждение на съда и по-точно на задължението за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, с което са нарушение правата на прокуратурата като страна в процеса. В подкрепа на тези твърдения прокурорът се позовава на конкретно посочени гласни и писмени доказателствени източници, като е изложил своето виждане за тяхната оценка, както и е мотивирал тезата си за доказаност на обвиненията, за които подсъдимите са оправдани от контролирания съд. Освен, че аргументацията изцяло сочи на твърдения за необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание, в случая от същество значение е, че съдът не е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение. След прецизен анализ на доказателствената съвкупност, апелативната инстанция е извела фактически положения относно деятелността на подсъдимите на дати - 15 и 16.10.2020г., включително и тази по отношение на мобилния телефон/марка/, във връзка с който са постановени частичните оправдавания. Принципно направените констатации сочат на дейност от страна на двамата подсъдими, съпричастна към определени престъпни състави, но съдът ги е оправдавал по горепосочените обвинения на процесуално основание по причини, които изключват ангажиране на наказателната им отговорност. При постановяване на акта си въззивната инстанция е упражнила правомощията, произнасяйки се в рамките на инкриминираното в обвинителния акт фактическо и правно обвинение, и е отстранил допуснатите нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционната присъда. За да се отговори на въпроса дали въззивният съд при постановяване на наказателно-оправдателната част на съдебния си акт е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, е необходимо да се посочат: Някои принципни положения, произтичащи от разпоредбите на НПК, а именно: никой не може да бъде признат за виновен, че е извършил престъпление, за което не му е повдигнато обвинение и срещу което същият не е имал възможност да се защитава. В тази връзка съществено е значението на обвинителния акт, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено такова за повдигане на обвинението пред съд, поради което обвинението трябва да бъде ясно и точно формулирано, чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи състовомерните признаци на деянието и на неговата правна рамка. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство, като съдът се произнася в рамките на възведеното обвинение. Изменението на обвинението е сред правомощията на прокурора, който в хода на първоинстанционното съдебно следствие при наличие на предпоставките по чл.287 от НПК може да повдигне и предяви на подсъдимото лице ново обвинение. Съществува и едно изключение при което не се налага повдигане и предявяване на ново обвинение от прокурора, а именно когато следва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това изключение е сред правомощията на съда при постановяване на съдебните актове. Същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението всъщност е изменение на правнорелевантните факти, като въпрос на конкретна преценка във всеки отделен казус е кога ще има изменение на обстоятелствената част на обвинението и дали то е съществено или само внася уточнение на вече предявени факти. В случая фактическите констатации, които прокурорът е приел за релевантни и е отразил в обстоятелствената част на обвинителния акт относно деятелността на двамата подсъдими на дата 15.06.2020г. и по-точно по отношение предмета към който е била насочена принудата, са сумата от 2000лв. и мобилен телефон /марка/, но не и телефон /марка/. Единствено е посочено, че на тази дата „…докато заплашвали свид.С., обвиняемите Ч. и Д. поискали от него да закупи и им предаде още един мобилен телефон“. Независимо, че поискания втори телефон не е бил индивидуализира с марка, модел и стойност, следва да се приеме, че са налице релевантни факти, които въззивният съдът само е доуточнил, на база събрания доказателствен материал. Още повече, че на следващия ден – 16.06.2020г. св.С. е изпълнил искането на подсъдимите от предходния ден, като е закупил и предал именно телефон /марка/, чийто индивидуални характеристики са описани сред приетите фактически обстоятелства, отнасящи се за дата 16.06.2020г., и по отношение на който осъществените принудителни действия от двамата подсъдими са започнали на 15.06.2020г. и са продължили на следващия ден. Независимо от горното постановеното от въззивния съд частично оправдаване на подс. А. Д. по обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК за деяние на 16.06.2020г. като помагач на подс.И. Ч. с предмет мобилен телефон /марка/ на стойност 819лв., а по отношение на И. Ч. оправдаването за деянието по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. чл.26, ал.1 от НК с дата 16.06.2020г., е правилно. Това е така, тъй като видно от диспозитива на обвинителния акт на подс.Ч. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление по чл.214 от НК, обхващащо периода от 11.06.20202г. до 19.06.2020г., включващо четири деяния – на 11.06, 14.06., 15.06. и 19.06.2020г. Сред деянията е и това на 15.06.2020г., като инкриминираният предмет на престъплението са мобилен телефон/марка/ и сумата от 2000лева. Обвинение за деяние с дата 16.06.2020г. на този подсъдим не е повдигнато. С първоинстанционната присъда подс.Ч. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2 т.1, т.3 и т.4 НК, при условията на продължавано престъпление за периода от 11.06. до 16.06.2020г., като за деянието на 19.06.2020г. той е признат за невиновен и оправдан. При тези данни правилно въззивната инстанция го е оправдала по обвинението за горното престъпление, извършено на 16.06.2020г., предвид липсата на обвинение за деяния на тази дата. По отношение на подс.Д. с обвинителния акт е инкриминирано обвинение за престъпление по 214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213, ал.2, т.1, 3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК извършено при условията на продължавано престъпление в периода от 14.06.2020г. до 16.06.2020г., като по отношение на дата 16.06.2020г. обвинението е, че с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплашване с насилие, принудил Й. С. да извърши нещо противно на волята му, а именно да закупи и му предаде един бр.мобилен телефон „С. Г.“ на стойност 819лв., с което му причинил имотна вреда в размер на 819лв. Обвинението за дата 15.06.2020г. е със същия предмет, като този по отношение на подс.Ч. посочен по-горе. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.06.2020г. като е поискал и получил от С. телефон /марка/ на стойност 819лв., е подпомогнал подс.Ч., който на 15.06.2020г. с цел да набави за подс.Д. имотна облага – скъп телефон, е принудил св.С. чрез заплашване с насилие да закупи такъв телефон, с което му причинил имотна вреда в размер на 819лв. С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение, касаещо дата 16.06.2020г., посочено по-горе. Срещу това оправдаване не е подаден протест от прокуратурата. При тези констатации, правилни са изводите на въззивния съд за неправилно приложение от страна на СпНС на материалния закон. В принципен аспект е допустимо съдът без изменение на обвинението от страна на прокурора да преквалифицира съучастническата дейност на даден подсъдим от извършител в помагач, без съществено изменение на обстоятелствената на обвинението, когато фактите сочат на дейност по подпомагане. Такова изменение води до прилагане на закон за същото престъпление . В случая освен, че обвинителният акт не съдържа факти за осъществена помагаческа дейност от подс.Д., такива не са установени и от решаващите инстанции. Дейността на Д., така както е приета от контролирания съд за установена по фактите, е на извършител. Освен това за дата 15.06.2020г. сред вещите предмет на престъплението, по отношение на които е отправена принудата не е инкриминиран телефон /марка/. Също така, приетото от първата инстанция осъществяване на престъпна дейност в съучастие, като помагач на подс.Д. е за деяние, за което подс.Ч. не е привлечен към наказателна отговорност, при това като извършител. Изложеното налага извод за правилност на постановеното от апелативната инстанция оправдаване на подс.Д. за престъплението по чл.214 от НК относно деянието на 16.06.2020г. с предмет мобилен телефон /марка/. Горното обосновава извод за неоснователност на протеста, тъй като при постановяване на въззивното решение АСнС не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. По отношение жалбата на подс.Ч.. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание и по-точно на наказанието лишаване от свобода. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на този подсъдим, въззивният съд е извършил самостоятелна оценка на значимите обстоятелства, като е възприел част от приетите от първостепенния съд, а по отношение на други е изразил своето несъгласие. В жалбата се оспорва само размера на наложеното наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца, като се твърди, че същото не е съответно на специалната превенция по чл.36 от НК. В подкрепа се сочат доводи, касаещи личността на подсъдимия, а именно младата му възраст(към момента на деянието е бил на 22г.), семейното му положение, липсата на противообществени прояви, не е осъждан, упражнява трудова дейност. Всички тези обстоятелства са били установени от контролирания съд и отчетени като смекчаващи при индивидуализацията на наказанието, като не се констатират такива, които да се установяват от доказателствата и да не са взети предвид от въззивния съд. Освен това са налице и отегчаващи обстоятелства – доминиращата роля на този подсъдим при осъществяване на деянията от продължаваното престъпление, неговия личен принос и водеща роля в контактите си с пострадалия С., както и въвличането на други лица в престъпната дейност, проявена упоритост и ескалиране на упражнената принуда, които обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при определяне на наказанието. Също така следва да се посочи, че съдът е отчел и размера на причинената имотна вреда на пострадалия, надвишаваща няколко пъти размера на минималната работна заплата. При горните данни въззивният съд е намалил наказанието на този подсъдим от четири години и шест месеца на три години и шест месеца. По мнения на настоящия състав място за по-голямо снизхождение няма, тъй като правилно контролираният съд е съотнесъл установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Наложеното наказание лишаване от свобода е към минимума на предвиденото в закона и в никакъв случай не се явява несъответно на целите по чл.36 от НК. Изложеното налага извод за неоснователност както на протеста, така и на касационната жалба на адв.И., защитник на подс.Ч., поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13 от 27.06.2022г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 3 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: