Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 30 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Петя Маринова, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 371/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346,т.1 от НПК, по жалба и допълнение към нея, изготвени от подсъдимия З. Ц. С. с касационно основание по чл. 348, ал.1,т.3 от НПК, срещу решение №26 от 09.02.2016 год., постановено по внохд № 368/ 2015 год. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 68 от 02.12.2015 год. по нохд№805/15 год. на Окръжен съд гр. Плевен. С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен в това, че през периода от 15.02.2015г до 02.04.2015г в в [населено място], /област/, при продължавано престъпление, на четири пъти, се е съвокупил с низходящата си сродница – дъщеря В. З. С., [дата на раждане] г, като в три от деянията тя е била малолетна и в последното – четвърто деяние - непълнолетна, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 152ал. 4 т. 1 и т. 4вр. с ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 и ал.3 НК и вр. с чл. 58а ал. 1 НК определеното наказание от двадесет години лишаване от свобода е намалено с една трета и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на тринадесет години и четири месеца, при първоначален строг режим, в затвор. Съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимият е бил задържан под стража по мярка за неотклонение ”задържане под стража”,считано от 06.04.2015г., до влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 68 ал. 1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи и отложеното за изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода, съгласно присъда по НОХД № 1640/12г на РС гр. Плевен при първоначален строг режим, в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата сумата 100 000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2015г до окончателното изплащане на главницата, както и държавна такса в размер на 4 000лв и направените по делото съдебни разноски. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. В касационната жалба е изтъкнато като единствено оплакване явна несправедливост на наказанието. Касаторът счита, че то е несъразмерно тежко и поради това „нехуманно”.Иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода – цит. от жалбата:”поне с 4 или 5 години”.В подкрепа на това основание сочи, че желае да поправи грешката си и моли за снизходителност. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С. се явява лично и със служебен защитник – адвокат С. Т. Н. от САК, назначен от състава на ВКС на основание чл.94, ал.1,т.6 и т.9 от НПК. Защитата поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане като добавя аргумента ,че С. има още едно дете , което е малолетно и то се нуждае от неговите грижи. В своя лична защита подсъдимият моли да бъде намален размерът на наложеното му наказание. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила въззивното решение, тъй като намира наказанието за справедливо; подсъдимият има лоши характеристични данни; с утвърдени престъпни навици; самопризнанието му не е дало решаващ тласък на разследването , защото разследващите са събрали достатъчно доказателства относно деянието и авторството; престъплението е много тежко с тежки последици за психиката на едно дете. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия С. е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е преминало по реда на глава Двадесет и седма от НПК като са спазени всички правила на съкратеното съдебно следствие , гарантиращи налагането и на по-благоприятно за дееца наказание като бонус ех леге за направеното самопризнание на фактите в обвинителния акт , подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, даващо бързина на процеса, но с гаранциите на закона за зачитане правата на страните. Спазени са правилата по чл. 373, ал. 2 НПК, които задължават съда да приложи чл. 58а НК. За извършеното деяние по чл. 152ал. 4 т. 1 и т. 4, вр. с ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 и ал.3 НК, съдът правилно е приложил чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл.54 от НК, приемайки, че наказанието трябва да бъде индивидуализирано при отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно е определено максимално предвиденото в санкционната част на приложимия престъпен състав наказание „лишаване от свобода” в размер на двадесет години. След намаляването му с една трета, поради редукцията по чл. 58а ал. 1 НК, съдът от първата инстанция , както и контролиращият го съд, правилно са извели законосъобразност и справедливост на наложеното наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода за подсъдимия. Наведените в жалбите доводи за необоснована завишеност на наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" - по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК, поради неотчитане от решаващите съдилища на смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав намира за неоснователни. Решаващите съдилища правилно са отказали да приемат като смекчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство направеното от него самопризнание. Обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, съдържащи самопризнание не са били така последователни. Съдът от втората инстанция основателно е коментирал в мотивите на решението променливата процесуална позиция на С. в досъдебната фаза, която, освен като израз на упражняване правата по чл. 15, ал.1, чл. 16, чл. 55 от НПК, е критерий за това дали самопризнанието да бъде ценено още веднъж и като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия по чл. 373, ал.2, вр. с чл. 58а от НК в производството, развило се като съкратено съдебно следствие. Съобразно възприетите изводи в т. 7 от ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС, формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт поначало има единствено своите процесуални последици. То е една от предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие, при положение, че съдът установи подкрепата на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателства. Паралелно с процесуалния ефект на самопризнанието, в процеса на индивидуализацията на наказанието несъмнено следва да се отчитат и фактически данни за личността на подсъдимия, включая и неговото процесуално поведение в хода на наказателното производство. Ако то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е вследствие единствено от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира и като смекчаващо обстоятелство. В настоящия случай от материалите по делото тази предпоставка не е налице. Съдът е констатирал , че първите обяснения на С. напълно кореспондират с показанията на пострадалата В. С. и на изводите от заключенията на СМЕ на веществени доказателства, които категорично потвърждават, че иззетите следи при проведените огледи от местата на деянието, посочени от пострадалата – представляват биологичен материал / човешка сперма и влагалищен материал/ със същите ДНК профили като този на подсъдимия и този на пострадалата. Впоследствие подсъдимият е променил позицията си и е отрекъл авторството на деянието. Ето защо, съставът на ВКС споделя изцяло аргументите на въззивният съд, който е отхвърлил като неоснователна тезата на защитата, че след като С. е направил пълни самопризнания непосредствено след задържането му, по този начин е съдействал с поведението си за разкриване на обективната истина, поради което решаващите инстанции не били отчели самопризнанието и като смекчаващо вината обстоятелство. При обсъждане на обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на наложеното наказание, първоинстанционният съд е съобразил както степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички налични отегчаващи вината обстоятелства, приемайки, че не са налице смекчаващи такива. Въззивната инстанция е потвърдила правилността на тези изводи. Върховният съд в настоящият състав не намира основание да приеме други изводи. Обществената опасност на дееца с оглед данните по делото за личността му основателно е изведена като твърде висока. Съдът е ценил определящите отговорността обстоятелства не само според техния брой, но и според тяхното съдържание и значение. По делото е установено, че С. е известен в селото с многократни скандали и побои в семейството, предхождани от склонността му да злоупотребява с алкохол; налице са предишни негови осъждания; с начина на извършване деянието, извън съставомерните му признаци, обективира качества на личността с изключителна дързост, цинизъм и липса на каквито и да било морални задръжки; с броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление той е демонстрирал упорит престъпен умисъл и чувство за безнаказаност; използвал е във всичките деяния в рамките на продължаваното престъпление интензивни средства за принуда и в двете им форми. Сочените съображения от касатора , че наказанието му е нехуманно в определения му размер и че той желае да „поправи грешката си”, както и да помогне отглеждането на второто си дете, не намират основанието си в данните по делото. Те са били предмет на обсъждане от инстанциите по фактите и аргументирано е оценена тяхната несъстоятелност. Съдилищата по фактите са обърнали внимание и на последиците от престъплението. С деянието си подсъдимият е увредил тежко подрастващата си дъщеря, тъй като последица от деянието/ установена от заключението на СППЕ/, е не само комулираният у нея стрес, но и причинената й сексуална дисфункция ; разстроени са семейните взаимоотношения в отношенията родител – дете в момент, когато семейството е определящ фактор за формирането на характера на детето. Подсъдимият се е държал с пострадалата – негова дъщеря като към редовен и постоянен сексуален партньор, използвайки нейната зависимост от него като баща, поради което пострадалата дори не е могла да се съпротивлява активно; въпреки малолетието на пострадалата, той редовно й давал да консумира алкохол преди да пристъпи към съвкупление с нея; в едно от деянията принудата е била с употреба на хладно оръжие - извадил нож и го опрял първоначално в гърлото й, а след това в корема на детето и поискал да отиде с него в храстите край пътя, а ако не се съгласи доброволно употребявал тежки заплахи като тази – ” да избие цялото семейство”. Тези данни за безчовечност и жестокост в начина на извършване деянията в рамките на продължаваното престъпление, характеризират дееца като личност с висока степен на обществена опасност, поради което правилно е преценено , че целите на наказанието следва да бъдат постигнати спрямо него с наказание в така определеният му размер и повече място за снизхождение няма. Справедливостта на наказанието се измерва с неговото съответствие с тежестта на извършеното престъпление и с възможността за постигане неговите цели по чл. 36 от НК спрямо дееца и останалите членове на обществото. Ето защо, при установените по делото фактически данни, обуславящи отмерване на наказанието, съставът на ВКС прие, че не е налице касационното основание явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, ВКС трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 09.02.2016 год., постановено по внохд № 368/ 2015 год. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 68 от 02.12.2015 год. по нохд№805/2015 год. на Окръжен съд гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: