Р Е Ш Е Н И Е № 429 гр.София, 12 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1417/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството по глава Тридесет и трета от НПК е образувано по искането на защитника на осъдения С. И. У. за възобновяване на въззивно нохд № 6250/2011 год. и отмяна или изменение на решение № 217/09.02.2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ІІІ въззивен състав. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно за изменение и определяне наказание при предпоставките по чл.78А НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите на своята компетентност намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, ІІІ възззивен състав с оспореното решение по въззивно нохд № 6250/2011 год. потвърдил изцяло присъдата от 10.11.2011 год. по нохд № 5420/2009 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 108 състав, с която признал подсъдимия У. за виновен в това, че около средата на м.октомври 2007 год. в гр.С. причинил на св.Ц. средна телесна повреда. На основание чл.129, ал.2 вр.ал.1 го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Неоснователно е възражението, че инстанциите по същество са приели за установени фактическите положения въз основа на предоверяване и неправилна оценка на показанията на пострадалия свидетел Г. Ц.. От данните по делото се установява, че последният не се е явил в съдебното заседание на първоинстанционния съд, защото не е бил намерен на посочения от него адрес, жилището, което е обитавал като наемател по време на досъдебното производство. Правилно е приложена разпоредбата на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. След като съдът е извършил проверка чрез надлежните органи и не е установил адрес, на който да бъде призован, е постановил прочитане на показанията. Процесуалното действие е извършено при спазване на изискванията за присъствие на подсъдимия и защитника му, както и за изрично заявено съгласие от всички страни. В конкретния случай са били налице условията да се приложи предвидената като изключение възможност разпитът да не се извършва от съда лично и непосредствено, поради което не е допуснато нарушение на принципа по чл.18 НПК. Не се подкрепя от фактическа страна и твърдението, че съдът е направил своите изводи за авторството на деянието в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. По делото са разпитани свидетели, приети са писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице. Извършена е цялостна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на целия доказателствен материал, а оценката е съответна на действителния му смисъл. Фактическите положения са правилно установени въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото – извод, който въззивният съд е направил след повторен задълбочен анализ, а не въз основа на декларативно заявени констатации за липса на нарушения в процесуалната дейност на първоинстанционния съд. Направен е извод, различен от твърденията, че пострадалият се е укривал, за да не дава показания и да не се разкрие, че уврежданията му са в резултат на конфликти с други лица, както и че това е причината да се яви за преглед в по-късен от заявения за нанесения му от подсъдимия побой момент, в който смисъл е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло възприема. Мотивирани са оценките на възраженията като израз на възприетата позиция на защита, опровергана по несъмнен начин, на показанията на пострадалия свидетел като последователни и достоверни за относими към предмета на доказване обстоятелства, както и на поведението му като несъдържащо признаците на съзнателно и злонамерено отношение към подсъдимия. Затова като е възприел решението, че автор на деянието е подсъдимия и квалификацията на поведението му по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК е законосъобразна, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.303 НПК. Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд изцяло е възприел извода, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което законосъобразно, макар и изрично да не е отразено в съдебните актове, е приложена разпоредбата на чл.54 НК, както и на чл.2, ал.2 НК. Въззивният съд е приел определените като смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добра гражданска характеристика и е възпроизвел изцяло тези, които са оценени като отегчаващи и това е конкретното поведение на подсъдимия при извършване на деянието определено като брутално и детайлизирано с конкретни проявни форми на въздействие върху пострадалия. Без да излага допълнителни мотиви за решението да приеме, че действително е налице превес на отегчаващи обстоятелства е заявил подкрепа на преценката за постигане на целите по чл.36 НК само с наказание в размер на три години. Съдът обаче е оставил без оценка данните за конкретните отношения между подсъдимия и пострадалия, подбудите за извършване на деянието, тежестта на извършеното и резултата, липсата на данни, които да го определят по характер като по-тежко от останалите от този вид. Ако беше взел предвид всички индивидуализиращи личността на подсъдимия и извършеното деяние обстоятелства би направил различен от направения извод, че наказание при превес на отегчаващите обстоятелства е съответно на извършеното. Наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК и настоящият състав намира, че следва да бъде изменено решението с намаляване на наказанието лишаване от свобода на две години. За постигане целите по чл.36 НК не е необходимо срокът на изпитание да бъде в максималния предвиден от закона размер, а такъв от четири години ще бъде достатъчен, за да въздейства върху поведението на подсъдимия за промяна към спазване на правилата на обществото и законите в страната, поради което и в тази част решението също следва да бъде изменено. В посочения смисъл искането е основателно, но не се налага връщане на делото за ново разглеждане, защото основанията за това са в полза на осъдения. Неоснователно е искането за приложение на чл.78А от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Както беше посочено по-горе законосъобразно въз основа на правилно установените фактически положения е направен извод, че е осъществен състава на чл.129 НК – умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от свобода (към момента на извършване на деянието). Съгласно чл.78А, ал.1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага наказание глоба в случаите на извършено умишлено престъпление при условие, че за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко, какъвто не е настоящият. Предвид горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 6250/2011 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ІІІ въззивен състав и ИЗМЕНЯ решение № 217/09.02.2012 год. в частта относно наказанието, наложено на осъдения С. И. У., което намалява на две години и в частта относно приложението на чл.66, ал.1 НК като намалява срока на изпитание на четири години. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/