Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София, 10.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5489 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Потребителна кооперация /ПК/ „Огражден” със седалище и адрес на управление [населено място], Б. област, чрез председателя й В. С., против въззивното решение от 20.07.2015 год. по гр. д. № 356/2015 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 27.02.2015 год. по гр. д. № 8/2013 год. на Санданския районен съд. С него е отхвърлен иска на касатора срещу Църквата при храм „Света Марина”, [населено място], [община] за установяване на правото му на собственост на основание право на строеж и давностно владение от 1968 год. до 2004 год. на недвижим имот - търговска сграда - магазин, представляващ двуетажна масивна сграда с разгъната застроена площ от 432 кв. м. и мазе с разгъната застроена площ от 216 кв. м., построена в УПИ І-248 в кв. 29 по плана на [населено място], [община], при посочените съседи и за отмяна на нотариалния акт № 92/2009 год., издаден в полза на църквата. Със същото решение е отменен нотариален акт № 155/1998 год., в частта му, с която ПК „Огражден” е призната за собственик на тази търговска сграда-магазин, със застроена площ от 216 кв. м. и са обявени за неверни част от представени по делото писмени доказателства поради доказване неистинността им, а за други такива оспорването е признато за недоказано.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като оплакванията му се свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост на извода на съда за неоснователност на поддържаните от него придобивни основания относно претендираното право на собственост върху спорната сграда, както и за недопустимост на решението в частта му, с която е отменен издадения в негова полза нотариален акт от 1998 год. Иска то да бъде отменено и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба – Църква „Света Марина” поддържа становище за недопустимост на въззивното решение и потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт поради наличието на влязло в сила решение по спора за собствеността на сградата с искане за обезсилването им и прекратяване на производството по иска. Претендира и направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 9 от 11.01.2016 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд при установената идентичност на описаната във влязлото в сила между страните решение от 2004 год. застроена част от парцела с площ 216 кв. м. и сградата, предмет на настоящия спор обуславя извод за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение. Същото основание е прието да е налице и относно произнасянето на въззивния съд за отмяна на нотариалния акт на ищеца при липса на предявен срещу него насрещен иск за собственост.
Съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, са свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, като проявлението на този принцип в настоящето производство се състои в констатацията за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на настоящия иск за собственост на сградата поради разрешения между страните спор по предходното гр. д. № 229/2004 год. на Санданския районен съд. От представеното решение № 209 от 17.09.2004 год. по това дело е видно, че предмет на предявения от Храм „Света Марина” срещу настоящия касатор иск е правото на собственост върху парцел І-248 в кв. 29 по плана на [населено място], в който е построена сградата, представляваща магазин, с площ от 216 кв. м. Именно застроената площ от описания УПИ е установено да се ползва от ответната в това производство кооперация, която не е доказала поддържаното основание за това – давностно владение, поради което и ревандикационният иск е уважен за тази застроена част от имота, индивидуализирана с площта на построената сграда, извън уважаване на иска в неговата установителна част за 880/920 ид. ч. от УПИ І – 248 в кв. 29 по плана на [населено място]. Поради това и спорът за собствеността на тази сграда между страните е разрешен с влязлото в сила решение, което е валидно и допустимо с оглед формираната воля на съда, макар и непрецизно отразена в диспозитива с описание на застроената площ на тази сграда, като към приключването на този спор са преклудирани всички настъпили до тогава факти и обстоятелства, на които в предявената по настоящето дело искова молба ищецът обосновава претендираното от него право на собственост – право на строеж, евентуално давностно владение върху сградата до 2004 год. Въпросът за принадлежността на правото относно сградата в имота не може да бъде пререшаван, освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело, приключило с влязлото в сила решение, не са настъпили нови факти и обстоятелства, имащи значение за спорното право, каквито не се релевират от ищеца в настоящето производство. Снабдяването на ответника в настоящето производство през 2009 год. с нотариален акт за собственост на сградата не е правопораждащ факт относно претендираното от ищцовата кооперация вещно право.
Обстоятелството, че с предходното влязло в сила решение е отменен нотариалния акт на настоящия касатор /№ 155/98 год./ в частта, в която е признато правото му на собственост върху парцела, не обосновава поддържаната от него теза, че предметът по това дело не е включвал сградата в имота, тъй като обратният извод е обусловен от постановеното решение за уважаване на ревандикационния иск против касатора по отношение именно на застроените 216 кв. м. Отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иска за собственост, поради което и очевидният пропуск на съда да стори това не обуславя извод за липса на решение по отношение сградата. Недопустимо е и този пропуск да се отстранява в настоящето производство, както всъщност е процедирал съдът, без да е предявен насрещен иск за собственост/тъй като той вече е решен/.
В подкрепа на извода относно идентичността на описанието в диспозитива на решението от 2004 год. с имота, предмет на настоящия иск за собственост е и заключението на вещото лице инж. А. в т. 6 от приетата техническа експертиза от 23.09.13 год. , както и от устните му обяснения в с. з. на 5.11.13 год., че в УПИ І има една единствена сграда, процесната, предмет и на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело от 2007 год. /протокол за въвод във владение от 20.11.2007 год./.
С оглед горните съображения относно разрешения между страните спор за собственост по отношение на построената сграда в УПИ І-248 в кв. 29 по плана на [населено място] с влязло в сила решение по гр. д. № 229/2004 год. на Санданския районен съд, настоящето производство, образувано по иск за собственост на същата въз основа твърдения, основани на преклудирани от силата на пресъдено нещо факти, е недопустимо, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Като са се произнесли по същество по този спор, както първоинстанционният съд /с оглед указанията на въззивния съд в отменителното му определение по ч. гр. д. № 923/14 год./, така и въззивният са постановили недопустими решения, които следва да се обезсилят, а производството по предявения иск се прекрати.
С оглед този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за всички инстанции в общ размер 2 300 лв.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 3236 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 356/2015 год. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение № 395 от 27.02.2015 год. по гр. д. № 8/2013 год. на Санданския районен съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
Осъжда Потребителна кооперация „Огражден”, със седалище и адрес на управление [населено място], Б. област да заплати на Църква „Света Марина”, [населено място], направените по делото разноски в размер на 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |