Ключови фрази
отрицателен установителен иск * правен интерес * владение * Ревандикационен иск * насрещен иск * давностно владение


5
Р Е Ш Е Н И Е

N 503


гр. София, 02.05.2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 83 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
М. Н. М., Д. И. М. и Н. Н. С. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 370 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 2292/2007г.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК № 768 от 05.08.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не владее имота, както и по материалноправния въпрос необходимо ли е за да е налице владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработена /облагородена/ и във всеки момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняваната фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия когато пожелае без никой да му пречи, при констатирано противоречие между обжалваните решения и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
По поставените в определението по чл.288 ГПК въпроси на основание чл.291 ГПК ВКС, първо гражданско отделение намира следното:
Следва да бъде възприето становището в решение № 665 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. на ВКС, първо гражданско отделение, че право на собственика е да избере с какъв иск да защити нарушеното или смутено право на собственост. Правният интерес от установителния иск за собственост не трябва да се свързва непременно с изискването интензитетът на търсената правна защита да съотвества на нарушението. Вярно е, че при предявяване на осъдителен иск ще се прекрати окончателно спорът между страните, но след като и ревандикационният иск съдържа в себе си установителна част, не може единствено по съображения за процесуална икономия да се отрече правото на лицето, собствеността на което не само се оспорва, но е и нарушена, да се защитава само с установетелен иск. В редица случаи фактическата власт не е трайно установена от една от спорещите страни и не следва усилията на страните да са насочени към доказване кой я осъществява във връзка с допустимостта на иска, вместо да се концентрират върху установяване на собствеността, което е от решаващо значение за разрешаване на спора. Разбирането в по-старата практика на ВКС, че принципът за процесуално икономия налага предявяване на осъдителен иск за собственост, когато ищецът не е във владение на имота е изоставено. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. по гр.д.№ 603/2010г. , ІІ г.о., решение 201 по гр.д. 449 от /2010г. и др. Когато обаче е предявен отрицателен установителен иск, предпоставките за допустимостта на производството следва да се преценяват в зависимост от това дали ищецът въвежда твърдения, че е собственик на имота и чрез предявяване на иска цели да се защити своето вещно право или само отрича правото на собственост на ответника. Ако ищецът не твърди, че е собственик или собствеността му вече е отречена с влязло в сила решение, което обвързва страните по висящото дело, отрицателният иск е недопустим, защото държателят или владелецът не могат да се защитават със собственически иск.
По втория поставен въпрос за съдържанието на владелческите действия, като елемент от придобивната давност следва да се приме, че те трябва да съдържат всички признаци на владението – фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело въз основа на установените факти. Следва да бъде споделено разбирането на състава на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№ 2760/2008г. , че макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществявя фактическо въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е обезсилил решението на Варненския районен съд, Х състав № 2262 от 11.07.2007г. по гр.д.№ 3349/2005г. в частта, в която е прието за установено, че [фирма] не е собственик на реална част от 3600 кв.м. от имот с идентификатор 10135 536.372 и е прекратил производството по делото.
Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, в която е прието за установено по иска, предявен от [фирма] , че М. Н. М., Д. И. М. и Н. Н. С. не са собственици на същия имот.
Съдът е приел по първоначалния иск, че към момента на завеждането му владение върху спорния имот се упражнява от ответника и ако ищците намират, че за него липсва законно основание и тази фактическа власт им е непротивпоставима, защото считат себе си за собственици, те разполагат с по-силно средство за защита – ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Избраният от ищците път на защита не съответства в пълен обем на нуждата от защита, защото ще им се наложи да водят друг иск за собственост, поради което отрицателният установителен иск е недопустим.
По насрещния иск, предявен от [фирма] против М. Н. М. и Д. И. М. въззивният съд е приел, че имот пл.№ 250 кв.40 по плана на м.”С. Н.” , отчуждаването за който е отменено на основание чл. 2 ЗВСНОИ по З. и др. с решение № 508 от 08.09.1992г. на Кмета на [община], закупен от праводателите на ответниците А. Н. С. и П. Н. С. с нот.акт № 135/1945г. не попада в имот пл.372 по плана от 2004г. реална част от който е предмет на насрещния отрицателен установителен иск. Съдът е приел неоснователно възражението на ответниците по този иск за придобивна давност по съображения, че не е доказано установяването на трайна фактическа власт в срока по чл.79 ал.1 ЗС – имотът не е бил ограден от всички страни, в мястото са били поставени фургони, които са се ползвали за епизодични събирания основно през лятото, не е установено каква точно площ от целия имот е владяна , а писмените доказателства за прокарване на ток и вода са само косвени и не установяват с категоричност, че се отнасят за процесния имот.
С оглед изложнието по чл.291 ГПК за възможността невладеещият собственик да предяви отрицателен установителен иск, изводът на съда, че такъв иск е недопустим е направен в нарушение на процесуалните правила, но като краен рзултат решенито е правилно по следните съображения:
Както вече се каза, интерес от отрицателния установителен иск е налице само когато ищецът твърди, че е собственик. В случая ищците по първоначалния иск са обосновали правният интерес с твърдението, че са придобили собствеността на договорно основание и че правото им на собственост се оспорва от ответника, което поведение се потвърждава и в настоящия процес чрез предявяване на насрещен отрицателен установителен иск. След предявяване на насрещния иск М. Н. М., Д. И. М. и Н. Н. С. са се позовали и на придобивна давност. Установено е по делото, че имотът, който са придобили по договорите за дарение и продажба, оформени с нот.акт № 39/1993г. и 42/1993г. не е идентичен с този, реституиран на праводателя на ответника [фирма] [населено място]. Поради липса на спор за собственост към минал момент, възстановителното решение на Общинската служба по земеделие може да бъде противопоставено на ищците , без да е необходимо ответникът да доказва собствеността на праводателите си преди образуването на ТКЗС и за да оборят твърдението, че не са собственици , ответниците по насрещния иск следва да докажат, че са придобили собствеността по давност. Тази давност не може да беде петгодишна на основание чл.79 ал.2 ЗЗД, защото те нямат титул за собственост за този имот и не могат да се считат за добросъвестни владелци. Съгласно чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. От друга страна давността до 21.11. 1997. не може да бъде зачетена на основание чл.5 ал.2 ЗВСОНИ, а също така и до приключване на процедурата за възстановяване на собствеността на праводателите на [фирма] [населено място] / решение № 122 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 955/2011г. на ВКС, ІІ г.о./. Собствеността е възстановена с окончателно решение по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ № 682 от 16.03.2000г. , а владението е било отнето през 2005г., което е установено с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1536/2009г.на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, следователно не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 ал.1 ЗС, за да настъпят последиците на давността и придобиване на имота на оригинерно основание. С оглед на изложеното решението по отрицателния установителен иск на [фирма] е правилно и следва да бъде потвърдено. А след като правото на собственост на ищците по първоначалния иск М. М., Н. М. и Н. Н. С. се отрича, обжалваното решение в прекратителната му част не може да бъде отменено, защото за тях няма да е налице защитим интерес , обосноваващ допустимостта на предявения от тях отрицателен установителен иск.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 370 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 2292/2007г.
ОСЪЖДА М. Н. М., Д. И. М. и Н. Н. С. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: