Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
София, 17.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Иванова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1577/2009
година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Подадена е молба от Р. к. с. гр. С. вх. № 6* от 08.06.2009г. за отмяна на влезлите в сила решения на ВКС, ІІІ г.о. № 176 от 10.03.2009г. по гр.д. № 4920/2007г. и на С. окръжен съд № 37 от 11.06.2007г. по т.д. № 193/2007г. като противоречащи на решение № 33 от 01.07.2004г. по гр.д. № 99/2001г. на С. окръжен съд.
По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се е произнесъл в закрито заседание на основание чл.307 ал.1 ГПК с определение № 159/09 от 21.10.2009г.
В молбата се поддържа, че въпросът за собствеността на спорните недвижими имоти – складове за железария, домашни потреби и електроматериали , построени в УПИ № І* кв.30 по плана на гр. К. е разрешен противоречиво с влезлите в сила решения по двете дела.
Съгласно чл. чл.303 т.4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.
За да се допусне отмяна на това основание е необходимо по двете дела да е разгледан правен спор по който страните, основанието и петитумът са еднакви.
В разглеждания случай с решенията по настоящото дело са отхвърлени исковете на РКС гр. С. против „В” Е. гр. К. и „Д” О. гр. Ш. по чл.108 ЗС.
По иска срещу „В” Е. гр. К. съдът е изложил съображения, че не е доказано той да владее имота, следователно няма противоречие между това решение и решение № 83 от 01.07.2004г. на С. окръжен съд по гр.д. № 99/2001г., с което е уважен установителния иск за собственост на РКС гр. С. срещу „В” Е. гр. К., защото силата на пресъдено нещо по отношение на собствеността е зачетена, а решаващите съображения на съда се отнасят до втората предпоставка на ревандикацията – упражняването на фактическа власт върху имота. С оглед на изложеното по иска срещу „В” гр. К. не е налице основанието на чл.303 ал.1 т.4 ГПК поради липса на противоречиво решаване на един и същи въпрос по двете дела, предмет на молбата за отмяна.
Ответникът „Д” О. гр. Ш. не е бил страна по гр.д. № 99/2001г. на С. окръжен съд. Той е придобил собствеността върху имотите по време на висящия процес между РКС гр. С. и „В” гр. К. по гр.д. № 99/2001г. Съгласно чл.220 ал.1 ГПК /отм./ при действието на който е разгледано делото силата на пресъдено нещо на решението се разпростира само спрямо страните. При прехвърляне на спорното право , делото следва своя ход между първоначалните страни като на основание чл. 121 ал.3 ГПК /отм./ постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот. В разглеждания случай исковата молба по гр.д. № 99/2001г. на С. окръжен съд не е била вписана, с оглед на което решението не обвързва „Д” О. гр. Ш.. И. на това основание силата на пресъдено нещо на решението не е зачетено при разглеждане на спора по гр.д. № 436/2006 на С. районен съд , следователно няма противоречиво решаване на спора за собствеността по двете дела по отношение на едни и същи страни и искането за отмяна на по-късно постановеното решение по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е неоснователно.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на РКС гр. С. вх. № 6* от 08.06.2009г. за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд , ІІІ г.о. № 176 от 10.03.2009г. по гр.д. № 4920/2007г. и на С. окръжен съд № 37 от 11.06.2007г. по т.д. № 193/2007г. като противоречащи на решение № 33 от 01.07.2004г. по гр.д. № 99/2001г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: