Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. С о ф и я , 10 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 1042/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е касационно – по чл.346 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адвокат З. Т. в качеството на служебен защитник на подсъдимия И. К. В. против въззивно решение № 98/26.10.2021г. по ВНОХД № 478/21г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъда № 260060/16.06.2021г., постановена по НОХД № 752/2021г. на Окръжен съд – Пловдив и наложеното на подсъдимия наказание от шест години лишаване от свобода от първоинстанционния съд е намалено на четири години и осем месеца. Въззивното решение се оспорва с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият И. В. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призован. Явява се служебният му защитник, който поддържа касационната жалба и конкретизира искането, че претендира намаляване на наказанието, преди редукцията по чл.58а от НК, към установения в закона минимум от пет години лишаване от свобода. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 260060 от 16.06.2021 г. по НОХД № 752/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, след провеждане на съкратено съдебно следствие по диференцираната процедура по реда на чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият И. К. В., [дата на раждане] , е признат за виновен в това, че в периода от 02.09.2020 г. до 19.09.2020 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 385 лв., както следва: - на 02.09.2020 г. златно синджирче с тегло 3 гр. и златна висулка с формата на сърце с тегло 0,56 гр., от владението на М. Т. Н. от [населено място]; - на 12.09.2020 г. текстилен несесер, дамски гребен, 1 кутия с кибритени клечки и 1 бр. химикал, от владението на С. С. Сомова от [населено място]; - на 19.09.2020 г. мъжки портфейл с наличната парична сума в него от 250 лв., от владението на К. Р. П.; с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.26, ал.1 от НК първоинстанционният съд му е определил наказание девет години лишаване от свобода, като след редукцията с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК му наложил наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК съдът е постановил от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият И. В. е бил задържан по реда на ЗМВР, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 122, 90 лева. Присъдата е била обжалвана от служебния защитник на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за намаляването му. С обжалваното пред ВКС решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като наложеното наказание шест години лишаване от свобода е намалено на четири години и осем месеца и присъдата в останалата част е потвърдена . Касационната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна, която има право на жалба срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка. Разгледана на плоскостта на единственото оплакване на касационния жалбоподател – служебен защитник за явна несправедливост на наложеното наказание касационната жалба е неоснователна. За извършения от подсъдимия В. грабеж по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 , вр. с чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови и конфискация до една втора на имуществото на виновния. Изследвайки коректно всички относими към отговорността на дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и отчитайки за първи път направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното от него съдействие на органите на досъдебното производство още в началото на наказателното производство, въззивният съд правилно е намалил значително определеното от първоинстанционния съд наказание от девет на седем години лишаване, поради което и след съответната редукция по чл.58а, ал.1 от НК с една трета, правилно е наложил на подсъдимия наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода вместо наложеното с първоинстанционната присъда шест години лишаване от свобода. Налагането на наказание конфискация изобщо не е обсъждано от съдилищата, съответно не е наложено. Неоснователно се претендира допълнително намаляване на така наложеното наказание, тъй като въззивният съд е съобразил и адекватно е оценил наличните смекчаващи обстоятелства при фиксиране съдържанието на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да понесе. Обратно на становището на защитата контролираният съд в достатъчна степен е отчел като допълнително смекчаващо обстоятелство процесуалното поведение на подсъдимия и направеното от него самопризнание (вж. стр.9 от въззивното решение). Настоящият касационен състав напълно се солидаризира с извода на въззивната инстанция, че поради многобройните предходни осъждания на дееца извън обуславящите квалификацията на настоящия грабеж като извършен при условията на опасен рецидив, последващо снизхождение е неоправдано и би довело до наказание, което е незаконосъборазно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК, защото ще е несъответно на извършеното от подсъдимия В. продължавано престъпление против собствеността на различни граждани. Конкретното престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност поради особеностите на жертвите – трима пенсионери (две жени и един мъж), които към инкриминираните дати са били в напреднала възраст между 71 и 81 години, а също и поради факта, че трите деяния са извършени на оживени публични места, като последното е в района на голям търговски обект – МОЛ „Марково тепе“ в [населено място]. Трите деяния са извършени по аналогичен начин - с използване на сила, която е по-тежката форма на принудата спрямо алтернативно предвидената в закона по-лека такава, каквато е заплашването и в кратък период от време ( през няколко дни за по-малко от месец). Освен това подсъдимият В. е извършил първото деяние от продължаваното престъпление на 02.09.2020г. т.е. само девет дни след като на 23.08.2020г. е бил освободен от затвора, където изтърпявал общо наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. За да отклони искането за допълнително намаляване на наказанието настоящият състав съобрази също, че предходните осъждания на подсъдимия са преимуществено за престъпления против собствеността, каквото е и грабежът, предмет на конкретното обвинение, както и че три от тях, включително последното му осъждане е също за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Тези обстоятелства значително завишават степента на обществена опасност на личността на дееца и самостоятелно налагат извода, че няма основание за исканото смекчаване на тежестта на наложеното наказание на подсъдимия В.. Намалявайки редуцираното на основание чл.58а от НК наказание лишаване от свобода от шест години на четири години и осем месеца въззивният съд е проявил достатъчна благосклонност отчитайки самопризнанието и ролята на подсъдимия за разкриване на престъплението и неговия извършител като допълнително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на т.7 от ТР №1/2009г., ОСНК на ВКС. Действително подсъдимият В. е спомогнал за резултатно разследване, но предвид факта, че разкриването на обективната истина за две от трите деяния е закономерна последица от своевременната реакция на пострадалите, не може да се приеме довода в касационната жалба, че на самопризнанието на подсъдимия следва да се предаде още по- благоприятно за него правно значение, като се намали допълнително наказанието, както настоява защитата. Поради това настоящата инстанция намира, че не е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Определеното от въззивния съд преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от седем години лишаване от свобода, при така установената наказуемост в чл.199, ал.1, т.4 от НК (от пет до петнадесет години лишаване от свобода) се явява под средния размер от десет години лишаване от свобода, а не както обратно на доктрината и съдебната практика за техниката за определянето му, служебният защитник счита, че се явява среден размер. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 26.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 478/2021 г. от Апелативен съд - Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :