Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 287

София, 23.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3809/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, представлявана от кмета Ив. П., чрез гл. юрисконсулт Ст. Н. като процесуален представител на общината, срещу въззивно решение № 260089 от 08.07.2021 г. по в.гр.д. № 533/2020 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е оценил неправилно събраните по делото доказателства, поради което е направил необоснован извод, че с поведението си пострадалата З. Ш. не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК-поради очевидна неправилност. В условията на евентуалност се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Когато при правен спор с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди ответникът е направил възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД, съдът, преди да отхвърли възражението като неоснователно, длъжен ли е с оглед на конкретните факти и обстоятелства по делото да изложи ясни, обосновани и подробни мотиви не само по първата хипотеза на прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД-допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, но и по втората хипотеза-дали пострадалият, без да е допринесъл за настъпване на този резултат, със самото си поведение е допринесъл за собственото си увреждане.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. чрез своя пълномощник адв. Д. И. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260636 от 16.10.2020 г. по гр.д. № 1119/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. против Община Варна искове за разликата над 40 000 лв. до 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка З. А. Ш., загинала при наводнението на 19.06.2014 г. в [населено място],[жк], ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, вместо което е постановено друго, с което Община Варна е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на всяка от ищците П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. сумата, представляваща разликата над 40 000 лв. до 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им З. А. Ш., настъпила вследствие удаване по време на наводнението в [населено място],[жк]на 19.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, представляваща разликата над 40 000 лв. от датата на увреждането 19.06.2004 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. на всяка от тях; в частта, с която предявените от П. Г., Й. А. и С. Ш. искове са отхвърлени за разликата над 90 000 лв. до претендираната сума от 100 000 лв.; в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на адв. П. С. по 1 600 лв., представляващи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на всяка от ищците; в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати по сметка на Варненския окръжен съд по 1 600 лв. държавна такса по уважената част от исковете, от която ищците са освободени на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. С въззивното решение Община Варна е осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата 9 000 лв., представляваща държавна такса, както и да заплати на Адвокатско дружество ”И. и С.” сумата 17 610 лв., от която 6 000 лв. без ДДС и сумата 11 610 лв. /с включен ДДС/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана пред първата и въззивната инстанция безплатна адвокатска помощ на ищците при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, а П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. са осъдени да заплатят на Община Варна 320.50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
По делото е установено, че ищците са наследници на З. А. Ш.-нейни деца. З. Ш. е починала на 19.06.2014 г. в резултат на механична асфикция вследствие на удавяне по време на наводнението на същата дата в [населено място],[жк]. Към този момент З. Ш. е пребивавала, заедно с други лица, в къщата на своята сестра Ж. Ш., която е била разрушена от образувалата се приливна вълна от 112 куб.м/ сек. Къщата на Ж. Ш. се е намирала на отстояние 11.5 м от точката на заустване на дерето, наричано в различни документи Т. дере, З. дере, Дере А., Западен охранителен /отводнителен / канал, във водоскока на [улица], и на отстояние 1.5 м от земното легло, в което след водоскока на [улица]преминава дерето.
Назначената пред въззивната инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че дерето е природно обособен водослив на водосборна област с площ 3.555 кв.м. Общата му дължина е около 3 550 м, от които 2 100 м. са извън населеното място и 1 450 м. са в населеното място. Предназначението му в частта, попадаща в границите на населеното място, е да отвежда формиращия се във водосборния район воден оток до заустването му в Канал 2, свързващ Варненския залив с Варненското езеро. Дерето е с неголяма ширина/ 20-30 м./, но с дълбоки и стръмни брегове. В урбанизираната част е отчасти канализирано, има различна ширина, на места преминава на открито и на места-подземно. Към 19.06.2014 г. е преминавало по протежение на [улица], пресича [улица], [улица], пресича надземно [улица], [улица], [улица], подземно по [улица], [улица], покрай южната и югоизточната граница на спортна база на ФК ”Черно море” и се зауства в канала. Установено е също, че по КККР, одобрени през 2008 г., дерето е отразено само в частта, попадаща в урбанизираната територия, до моста на [улица]. В горската си част дерето не е било обозначено на картен материал като воден обект, а като дървопроизводителна територия. Поради това за тази част, стопанисвана от ДП ”ДГС-Варна”, не са били възлагани дейности по почистването му. В тази част водопроводимостта на дерето е била намалена от влачени от водния поток изкоренени маси, изсъхнали клони и листа, които заедно със значителни водни маси създават временни прегради.
Комбинираната съдебно-техническа експертиза е установила също, че дерето като хидротехническо защитно съоръжение е било почиствано редовно до 2011 г. През 2012г. и 2013 г. не са били провеждани тръжни процедури по възлагане почистването на канали и дерета. През 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са извършвани от МОСВ, Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна, в присъствието на представител на Община Варна, проверки за проводимостта на речните легла и дерета на територията на Община Варна, едно от които е дерето на [улица]. Констатирано е, че същото е обрасло в растителност, частично почистено, в горната му част са констатирани битови отпадъци и незаконно строителство, които затрудняват проводимостта му. С писма от 27.02.2009 г. и 24.07.2009 г. Басейнова дирекция за черноморски район е уведомила Община Варна и РДНСК Варна за извършено строителство в охранителните канали и дерета на територията на Община Варна, с което се нарушава проводимостта на водните обекти. При извършената от РДНСК проверка е установено незаконно строителство на паянтови постройки и търговски обект в горната част на Западен охранителен канал, [улица]. Това строителство не е било премахнато до 19.06.2014 г.
Съобразявайки конкретните характеристики на дерето в отделните негови участъци, вида и параметрите на изградените хидротехнически съоръжения, както и количеството на валежите на 19.06.2014 г. по данни на НИХМ при БАН, вещите лица са направили извод, че фактическата причина за наводнението е приливната вълна, която се е образувала извън урбанизираната територия, но основен фактор за дадените човешки жертви и материални щети е застрояването на дерето. Разпитани в съдебно заседание вещите лица са пояснили, че ако къщите не са били построени в рамките на дерето, образувалата се приливна вълна е щяла да премине и да продължи към канала.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че Община Варна чрез съответните длъжностни лица не е изпълнила вменените от чл. 137 и сл. ЗВ задължения да поддържа в техническа изправност и да осъществява контрол върху състоянието на Западен охранителен канал с цел да осигури защита на населението от вредното въздействие на водите, като организира почистването му от растителност, битови отпадъци, незаконни постройки, изградени в него, и правилно да оразмери съответните плочести и тръбни водостоци. Приел е, че е налице бездействие, което е довело до разрушителното въздействие на образувалата се приливна вълна и в частност до разрушаване на къщата, в която се е намирала майката на ищците.
Съдът е обсъдил и доводи на ответника Община Варна за това, че приливната вълна се е образувала в неурбанизираната част на дерето, за чието поддържане той не носи отговорност. Намерил е същите за неоснователни по съображения, че след 2016 г. е бил реализиран проект „Възстановяване проводимостта на охранителни канали в[жк]. След реализацията на този проект са паднали валежи, сходни по интензитет и количество с тези от 19.06.2014 г., които обаче не са довели до същите вредоносни последици, макар да не е установено почистване на дерето в неурбанизираната територия, което според въззивния съд сочи, че при правилна поддръжка и привеждане в необходимото състояние съоръжението е било способно да отведе събраните във водосборния район в и над кв. А. води. Освен това е посочил, че дори и трето лице /собственикът на дерето в неурбанизираната територия/ чрез бездействието си да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, то с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ответникът не може да бъде освободен от отговорност.
Обсъдено е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадала З. Ш., обосновано в отговора на исковата молба с твърдението, че къщата на сестра й Ж. Ш., в която пострадала е пребивавала по време на наводнението, е била незаконно изградена, без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми в долния край на дерето, в най-ниската част на [улица], и това е причината сградата да не оцелее, за разлика от съседните сгради. Това възражение също е намерено за неоснователно, като съдът е посочил, че починалата нито е построила, нито е ползвала сградата, а я е посетила епизодично, като при това не е установено да е знаела, че сградата представлява незаконен строеж.
В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК като основание за достъп до касационно обжалване се сочи на първо място очевидна неправилност- чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК. Тезата на жалбоподателя е, че поведението на починалата З. Ш. е било рисково, тъй като без да е нарушила конкретни правни норми и правни забрани, е поела предвидим и реално очакван риск, или е игнорирала този риск, защото е знаела, че къщата на сестра й е построена в най-долната част на дерето, трябвало е да бъде по-критична към конструктивната част на строежа; имала е знание и лично възприятие за поройните валежи в периода 15.06.2014 г.-19.06.2014 г. и е следвало да се съобрази с тези факти и обстоятелства, и да не посещава и да не пребивава в къщата на сестра си. Тази теза се основава на превратно интерпретиране на дадените в т.7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС разяснения във връзка с приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, и на установените по делото факти. В посоченото тълкувателно решение е прието, че приносът на пострадалия за настъпване на вредите може да се изрази в две разновидности: пострадалият да е допринесъл за настъпване на събитието, от което произтичат вредите, или да е спомогнал за собственото си увреждане. Посочено е, че поведението на увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за определен факт или възможност за узнаването му при проявена дължима грижа. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна. Във всички случаи изводът за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. В случая жалбоподателят не е доказал тези предпоставки. Ако рискът от наводнение е бил предвидим и реално очакван, както поддържа жалбоподателят, логично възниква въпросът защо той не е бил предвиден от съответните негови служители, които при това, за разлика от пострадалата, притежават и необходимата компетентност да оценят правилно ситуацията.
Изводът на въззивния съд, че поведението на пострадалата З. Ш. не е в причинна връзка с причинения вредоносен резултат, респ. не са налице основания за прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като тя нито е построила сградата, нито е ползвала същата от построяването й, не противоречи на правилата на формалната и житейската логика. Решението не е явно необосновано, нито изложените от въззивната инстанция мотиви дават основание да се приеме, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Въззивното решение е съобразено и с практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1 и ал.2, изр. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу въззивно решение № 260089 от 08.07.2021 г. по в.гр.д. № 533/2020 г. на Варненския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: