2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 04.04.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3388 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ - Варна, чрез адв. Ю. Г. против решение № 634/31.03.2021 г. по в.гр.д. № 629/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 260103/18.01.2021 г., постановено от Районен съд Варна по гр.д. № 12298/2020 г., са уважени предявените от Д. К. Г. срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – Варна искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на заповед № РД-....-...../........ г., с която е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап-английски език“ и за осъждане на работодателя да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 579,20 за периода 01.09.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното изпащане.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в противоречие със събраните по делото доказателства, неправилно въззивния съд е приел, че липсват доказателства, от които може да се направи извод, че формираната при извършения подбор цялостна оценка на ищцата за изпълнението на работата й е обективна, т.е. че извършеният подбор е законосъобразен. Поддържа се, че от ангажираните от работодателя писмени доказателства – протокол от 31.08.2020 г. на комисията, определена да извърши подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, чието съдържание, според касатора, не е оспорено от ищцата в срока по чл.312, ал.2 ГПК, е видно, че последната е получила най-ниска оценка при подбора. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл и по надлежно заявеното от ответника във връзка с предявения от ищцата иск по чл.225, ал.1 КТ, възражение за прихващане със сумата от 2 904,52 лв., представляваща заплатено от работодателя обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а само по възражението за прихващане със сумата от 2 904,52 лв. - заплатено от работодателя обезщетение по чл.220 КТ и по този начин е постановил неправилно решение по този иск. Ако възражението беше разгледано, съдът е следвало да отхвърли изцяло иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа като погасен чрез прихващане със сумата, представляваща сбора от изплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: следва ли представеният по делото от работодателя протокол за извършен подбор да бъде оспорен от работника или служителя, за да е необходимо доказване законосъобразността на подбора от работодателя и доказана ли е законосъобразността на подбора по чл.329, ал.1 КТ с представянето на протокол от комисията, назначена от работодателя, ако работникът или служителят не е оспорил констатациите в протокола за извършен подбор. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - № 207/10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г., решение № 387/10.12.2014 г. по гр.д. № 2491/2014 г. и решение № 62/29.03.2018 г. по гр.д. № 2764/2017 г. Поставят се и въпросите дали при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответника-работодател и прието от съда за разглеждане възражение за прихващане със заплатено от него обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и може ли последното да се кумулира с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, като се твърди, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 623/24.06.2002 г. по гр.д. № 933/2001 г. и решение № 271/17.10.2012 г. по гр.д. № 409/2011 г. Отделно от това се поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението с аргументацията за неправилност на решението, изложена в касационната жалба – нарушение на чл.329, ал.1 КТ и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непроизнасяне в цялост на надлежно заявено и прието за разглеждане възражение за прихващане.
Насрещната страна – Д. К. Г., чрез адв. Б., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба.
За да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че е налице реално съкращаване на щата, но от работодателя не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен законосъобразен подбор, т.е. доказателства, обосноваващи дадената на ищцата оценка по показателите, които са били определени като критерии за подбора, т.е липсват доказателства за съответствие на дадените оценки с действителните професионални качества и ниво на изпълнение на трудовите функции. За разлика от първата инстанция е приел, че ищцата още с исковата молба е оспорила съдържанието на протокола за извършен подбор, посочен в заповедта за прекратяване на трудовия договор. От представения с отговора на исковата молба протокол за подбор се установява, че ищцата е получила най-ниската оценка. С оглед оспорването на този частен документ от страна на ищцата, работодателят е следвало да установи, че подборът е извършен законосъобразно с всички допустими доказателствени средства. В случая обаче последният не е ангажирал доказателства, че професионалната квалификация е преценена по обективни данни, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на работата от ищцата отговаря на действителното положение, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна. С оглед горното, съдът е приел за основателни и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ до размера от 2 579,20 лв. и за периода от 01.09.2020 г. до 05.02.2021 г. /датата на която ищцата е започнала работа при друг работодател/. Съдът е приел, че за процесния период дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 5 483,72 лв. С оглед приетото, при условията на евентуалност възражение за прихващане на вземането по чл.225, ал.1 КТ с изплатените на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2 904,52 лв. и по чл.222, ал.1 КТ в размер на 2904,52 лв., въззивният съд е разгледал единствено възражението за прихващане на вземането по чл.225, ал.1 КТ с това за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, но не с вземането за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, поради което е уважил иска до размер от 2 579,20 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер, без да посочи в коя част като погасен чрез възражение за прихващане и в коя част като неоснователен.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав намира, че първите два въпроса отговарят на общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При съобразяване на обстоятелствената част на изложението и с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, поставените въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд се свеждат до въпросите: в кои случаи работодателят е длъжен да доказва истинността на отразените в протокола за подбор констатации и дали направеното в исковата молба оспорване на съдържанието на протокола за подбор, без същият да е представен по делото, представлява оспорване на констатациите от подбора. Поставеният от касатора трети въпрос също отговаря на общия и допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решенията по чл.290 ГПК, посочени в изложението.
Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 131,58 лв..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634/31.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 629/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна.
УКАЗВА на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ - Варна, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 131,58 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |