2 решение по гр.д.№ 2476 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 03.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2476 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. С. В., А. С. В. и К. А. В. срещу решение № 88 от 16.03.2016 г. по в.гр.д.№ 897 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия. Съделителите И. С. В. и А. С. В. обжалват въззивното решение в частта му, с която е отменено решение № 993 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 3490 от 2013 г. на Пернишкия районен съд за извършване на разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба имоти /масивна триетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м, масивен гараж с площ от 27 кв.м. и стопанска сграда с площ от 76 кв.м., построени в УПИ X.-1290 в кв.52 по плана на [населено място] от 1999 г./ и вместо него е постановено ново решение за изнасяне на имотите на публична продан. Твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд в тази част е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Съделителката К. А. В. обжалва решението както в частта за изнасяне на имотите на публична продан, така и в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на тази съделителка да заплати на И. В. сумата 6 938 лв. и на А. В. сумата 4 577,50 лв., представляващи част от стойността на присъдените с първоинстанционното решение суми за извършени в делбените имоти подобрения. Твърди, че въззивното решение в тези части е неправилно поради нарушение на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. С определение № 482 от 18.10.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие със задължителна практика на ВКС/ по следните въпроси: 1. По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена ? 2. Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота ? По първия от поставените въпроси в посочените от касаторите решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., както и в много други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК се приема, че когато е възможно от допуснатите до делба еднородни имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена, или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена, делбата се извършва чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК. В противоречие с тази съдебна практика с обжалваното решение делбените имоти са изнесени на публична продан, макар съделителите да са две колена и до делба да са допуснати два нежилищни имота /гараж и стопанска постройка/ и два жилищни имота /апартамент на първи етаж и апартамент на втори етаж от жилищната сграда/, заедно с общите части от сградата и дворното място. Поради това решението в частта му за изнасяне на имотите на публична продан следва да бъде отменено като неправилно. По втория от поставените въпроси в т. II.8 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. е прието, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. В противоречие с приетото в това ППВС в обжалваното решение е прието, че съделителката К. В. следва да заплати на съделителите И. В. и А. В. стойността на електрически радиатори на ет.1 от жилищната сграда, на 2 бр.климатици, монтирани на ет.2 от жилищната сграда и на изработените по индивидуален проект мебели, въпреки че по делото не е било установено дали тези вещи са движими или са прикрепени към делбения имот по такъв начин, че отделянето им би довело до съществено увреждане на имота. Поради това и в тази част въззивното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. С оглед на обстоятелството, че с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК до делба са били допуснати два жилищни имота /апартамент на ет.1 от жилищната сграда и апартамент на ет.2 от тази сграда/ и два нежилищни имота /гараж с площ от 27 кв.м. и стопанска постройка с площ от 76 кв.м./ и че съделителите са две колена наследници, делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК на тези имоти между двете колена наследници: по един жилищен и по един нежилищен имот за всяко от колената наследници. Тъй като съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, сутеренният етаж от допусната до делба жилищна сграда не представлява самостоятелен обект на собственост /защото не отговаря на строителните правила и норми за жилище/, изградените на този сутеренен етаж помещения следва да се обособят като складови помещения към всеки един от двата жилищни обекта- апартамента на първия етаж и апартамента на втория етаж. Поради това, че подпокривното пространство е общо /в него не са обособени отделни помещения/ и също не отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен обект на собственост, то съгласно чл.38 ЗС има характера на обща част на жилищната сграда- етажна собственост. Това подпокривно пространство и останалите общи части на жилищната сграда /включително дворното място, което съгласно чл.38 ЗС също ще стане обща част на жилищната сграда/ при разпределението по чл.353 ГПК не могат да бъдат възложени само на един от съделителите, а следва по реда на чл.40 ЗС да бъде определен размерът на дела от тези общи части за включване в дела на всяко едно от колената наследници. Всичко това налага изслушването и приемането на допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза със задача: изготвяне на скица на помещенията на сутеренния етаж на жилищната сграда; обособяване на два дяла, включващи по един нежилищен и един жилищен имот от жилищната сграда, заедно с конкретни помещения от сутеренния етаж към всеки един от жилищните имоти; определяне по реда на чл.40 ЗС на процента идеални части от общите части на сградата, който се пада към всеки един от дяловете; оценка на тези дялове и съответно определяне на дължимата сума за уравнение. Поради това и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенцията за заплащане на извършените в имота необходими разноски и подобрения, делото също следва да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като се налага разграничение на извършените в имота подобрения от движимите вещи, които могат да се отделят от имота, без неговото съществено повреждане. Едва след изваждане на стойността на движимите вещи от общата стойност на подобренията, би могло да се определи сумата, която съделителката К. В. дължи на съделителите И. В. и А. В.. При определяне на дължимите суми за подобрения съдът следва да изложи мотиви и дали следва да присъди стойността на извършените в имота незаконни строително-монтажни работи: изграждане на площадка и нов вход към жилищната сграда на стойност 1000 лв., разрушаване на две вътрешни стени на ет.1 и изграждане на две нови стени на този етаж на стойност 360 лв. и разрушаване на две вътрешни стени на ет.2 и изграждане на нови стени на същия етаж на стойност 340 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 88 от 16.03.2016 г. по в.гр.д.№ 897 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.