Ключови фрази




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 365

София, 20.06.2022 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева


като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2174 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД /в ликвидация/ чрез ликвидатора М. Д. срещу решение № 30 от 13.05.2021г. по т.д.№ 28/2021г. на АС Бургас. Въззивният съд е отменил решението по т.д.№ 198/2018г. на ОС Бургас, с което искът по чл.87,ал.3 ЗЗД - за разваляне на договор за продажба на недвижим имот поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена от купувача - от ответницата Д. М. О., гражданка на И., и искът за осъждането й да върне имота след развалянето на договора, квалифициран по чл.108 ЗС, са били уважени и е постановил отхвърлянето им.
Касаторът се позовава на неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК иска отмяна на обжалваното решение и постановяване уважаването на предявените искове със законните последици. Посочва, че е оспорил представените с отговора на исковата молба доказателства - договор за наем от 01.06.2013г. и анекс към него от 01.11.2016г., както и приемо предавателните протоколи към договора за наем и към анекса с твърдението, че са съставени за целите на процеса и с оглед обосноваване тезата на ответницата. Поддържа, че така заявеното съставлява преди всичко оспорване на датата на съставените между ответницата и бивш органен представител на дружеството документи както и оспорване осъществяването на фактите, предмет на изявленията; че твърдението на ищеца е, че документите са съставени след началото на съдебния процес с цел да послужат за установяване на изгодния за ответницата факт на погасяване на задължението й по договора за покупко-продажба. Касаторът излага, че въззивната инстанция е дала нова правна квалификация на оспорването на тези доказателства и неправилно приела, че „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ е заявило възражение за нищожност на основание чл.26,ал.2,предл. шесто ЗЗД - поради привидност на договора за наем от 01.06.2013г. и анекса към него от 01.11.2016г. Поддържа, че в резултат на нововъзприетата едва в обжалваното решение правна квалификация на възражението на ищеца срещу представените от ответната страна доказателства, съставът на апелативния съд по недопустим начин имплицитно е разместил тежестта на доказване по иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД и „мълчаливо“ възложил на ищовото дружество да установи при пълно и главно доказване привидността на представените от ответницата договор за наем и анекс. Възразява, че доводите му са за отсъствие на реално правоотношение по договор за наем, създаващо вземане на наемна цена, с която да се извърши прихващане, поради което именно ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че документите са съставени на датите, посочени в тях, и че обективираните в тях факти, предмет на направените с тях изявления, са се осъществили в действителност, доколкото от тези факти купувачът черпи благоприятни за себе си правни последици. Изложени са и: подробни доводи относно предмета на доказване и доказателствената тежест по искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД; доводи и съображения относно задълженията на въззивния съд при възприемане на нова квалификация на исканията и възраженията на страните; относно неправилно дадена правна квалификация на възраженията на ищцовото дружество; отново се акцентира, че неправилно въззивният съд е квалифицирал и разгледал направеното от ищеца оспорване на писмените документи единствено като възражение за нищожност на съглашенията, обективирани в тях, по смисъла на чл.26,ал.2, предложение шесто ЗЗД; отново се посочва, че ищецът е оспорвал датата на съставените от неговия бивш органен представител документи с твърдение, че са антидатирани, както и е оспорвал фактите, обективирани в тях - именно възникването и съществуването на наемно правоотношение между страните за периода 2013г.-2016г. Изложени са и доводи относно доказването на привидност на процесните съглашения и допустимите доказателствени средства и съображения за обхвата на въззивната дейност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
Първа група относно приложението на чл.154 ГПК: 1/Какъв е предметът на доказване и как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД; 2/Дължи ли всяка страна да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава своите искания или възражения и от които извлича изгодни за себе си правни последици; 3/При направено от ответника правопогасяващо възражение за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена, основаващо се на съществуващо между страните наемно правоотношение, следва ли ответникът да докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на правоотношението, изпълнението на задълженията му по него, съответно възникването на задължението за заплащане на наемна цена като основание за извършване на прихващане; 4/Проведено ли е от ответника пълно и главно доказване на факта на погасяване на задължението му за плащане на продажната цена чрез прихващане единствено чрез ангажиране на писмени доказателства-четири броя части документи, подписани от ответницата и свързано с нея лице, надлежно оспорени от ищеца и проведено насрещно доказване, разколебаващо доказателствената им стойност. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на конкретни актове по чл.290 ГПК към всеки един от въпросите.
Втора група - относно задълженията на въззивния съд при възприемане на нова правна квалификация - когато въззивният съд даде нова правна квалификация на насрещните твърдения и възражения и размести доказателствената тежест за подлежащите на установяване факти, следва ли да даде служебно указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и да укаже на страните необходимостта да ангажират доказателства. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.1, предл.първо на чл.280,ал.1 ГПК като посочва ТР №1/2013г. на СОГТК на ВКС и както и на предпоставката по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с посочване на решения по чл.290 ГПК.
Трета група - относно правната квалификация на насрещните твърдения и възражения на страните като са поставени три въпроса /№6-8/. Касаторът се позовава на противоречие на атакуваното решение с казуална практика на ВКС.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение, изразяваща се в нарушаване на правилата на формалната логика (обосновано с твърдението, че възприемането на изложените от въззивния съд аргументи за доказване изпълнението на задължението на ответницата да заплати продажната цена, би довело до нелогичния извод, че своевременно направено от ищеца оспорване на представени от ответницата документи размества доказателствената тежест за установяване на благоприятни за последната факти) и с грубо нарушение на процесуалните изисквания за мотивиране на въззивното решение при отмяна на първоинстанционното, както и грубо нарушение на правилата за оценка на доказателствата.
В писмен отговор ответницата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
Предявеният от ликвидатора на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД /в ликвидация/ иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е основан на фактическото твърдение, че купувачът Д. О. не е изпълнила задължението си да заплати на продавача - на ищцовото дружество договорената продажна цена на апартамент № А-14 в [населено място], м.Б., закупен по силата на нотариален акт от 26.04.2013г. Плащането на цената от 33 333.33 евро с ДДС (при данъчна оценка на имота 77 054 лева) съгласно нотариалния акт е следвало да бъде извършено по банков път в срок от пет години, считано от подписването му. Няма спор, че плащане на цената на имота по банковата сметка на дружеството не е постъпило.
С отговора на исковата молба ответницата е противопоставила възражение, че е погасила задължението си за плащане на цената за покупката на имота. Посочила е, че ответното дружество е било наемател на същия имот по силата на договор за наем от 01.06.2013г. при месечна наемна цена 1000 евро; наемната цена не била плащана и на 01.11.2016г. по взаимно съгласие наемният договор е прекратен с анекс от същата дата; в анекса страните са признали, че дружеството има вземане към Д. О., произтичащо от нотариалния акт от 26.04.2013г. в размер на 40 000 евро с падеж 26.04.2018г. „или по-ранна дата в периода 26.04.2013г. - 26.04.2018г.“, а Д. О. има вземане към дружеството, произтичащо от договор за наем от 01.06.2013г., възлизащо на 47 855.68 евро с падеж датата на прекратяване на договора 01.11.2016г.; при тези констатации, страните са се съгласили да извършат на основание чл.103 ЗЗД прихващане на двете вземания до размера на по-малкото от тях, а оставащата след прихващането разлика се опрощава.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил представените с отговора на исковата молба договор за наем от 01.06.2013г., протокол за предаване на наетия имот от същата датата и анекса от 01.11.2016г., подписани от ответницата и от Л. Г. като управител на ищцовото дружество. Изложил е твърдения, че договорът за продажба е сключен по такъв начин, че да бъде безвъзмездно извадено имущество от патримониума на дружеството, уговорките в нотариалния акт разкриват воля да бъде избегнато плащането на цената, търсейки ефекта на давността - падежът е така уговорен, че да е изтекла евентуална придобивна давност. Възразил е, че тези доказателства са съставени единствено с цел да послужат за настоящото съдебно производство, посочвайки, че това е видно от обстоятелствата, че: положения печат на дружеството върху представените от ответницата документи не отговоря на печата, ползван от „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД нито към твърдения момент на подписване на документите, нито към настоящия момент; уговореният месечен наем от 1 000 евро не кореспондира на пазарните условия и на факта, че имотът е ваканционен и реално не би могъл да бъде отдаден под наем извън туристическия сезон; че „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД не е сключвало договори за наемане на имоти, а оперира като собственик на ваканционни имоти, които активно се управляват от други дружества срещу комисионна; че в счетоводството на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД никога не са осчетоводявани нито приходи, нито разходи, свързани с представените от ответницата доказателства. С оглед на оспорването им поискано е назначаване на експертиза за пазарната наемна цена на имота за релевантния период и за установяване дали представените от ответницата доказателства са намерили счетоводно отразяване в счетоводството на дружеството и каква е хронологията на записите; ангажирани са и доказателства за установяване на обстоятелството дали ответницата е декларирала доход от наем с източник в България. По искане на ищеца е била и допусната съдебно почеркова експертиза, която не е могла да даде отговор дали мастилената паста на трите документа /договор за наем, протокол за предаване и анекс/ отговаря на обичайното състаряване /избеляване, изхабяване засъхване/ с оглед посочените в тях дати. Допусната свидетелка на ищцовото дружество е установила, че е работила като управител на комплекса, където се намира апартаментът на ответницата, както и е била пълномощник на съдружниците в ищцовото дружеството по въпросите за настаняване в комплекса и във връзка с имотите на съдружниците. Свидетелката категорично е заявила, че през периода 2015г. до края на 2017г. апартаментът, продаден на Д., не се е отдавал под наем, че самата ответница е идвала в него. Свидетелката е установила, че ответницата е племенница на М. Г.-съдружник в „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД и съпруга на другия съдружник и управител Л. Г.. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че в счетоводните регистри на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД за периода 2013-2016г. няма счетоводни записвания, свързани с договора за наем, приемо предавателен протокол от 2013г. и анекса от 2016г. и тези документи не са сред наличните в дружеството; установила е, че Д. О. не е подавала данъчни декларации за деклариране на доход от наем с източник в България. Експертиза е установила, че пазарната цена на месечния наем на процесния имот е 810лв. за периода юни 2013г. до края на 2014г. и 920лв. от началото на 2015г. до ноември 2016г. От заключението, изготвено от специалист в НИКК е установено, че отпечатъците от кръгъл печат в трите документа, предмет на изследване, не са положени с кръглия печат на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, с който са положените отпечатъците в изследваните образци - отчет за парични потоци за 2014г., отчет за собствен капитал за 2013г., фактура от 2013г., платежно нареждане от 2013г. и договор от 2016г. Тази експертиза е дала и отговор на начина на изготвяне и отпечатване на договора за наем, приемо предавателния протокол от 2013г., анекса от 2016г. и на приемо-предавателния протокол за връщането на имота след подписването на анекса.
Първоинстанционният съд е приел за доказано оспорването на представените от ответницата доказателства посредством които тя цели да установи погасяването на задължението си за плащане на покупната цена чрез прихващане с насрещни задължения на продавача за наемна цена, дължима от него за същия имот. Подробно е обосновал извода си, позовавайки се на заключението на съдебно счетоводната експертиза за отсъствие на счетоводни записвания при „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, свързани с твърдените от ответницата наемни правоотношения по договор за наем от 01.06.2013г., както и с отсъствие на такива, свързани с уреждане на взаимните задължения между страните; на заключението на оценителната експертиза относно среднопазарния месечен наем на жилището на процесния период; на кредитираните свидетелски показания; на установения факт, че ответницата не е декларирала доходи от наем; на съдебно - техническа експертиза, изготвена от специалиста при НИКК, която е установила, че представените документи, свързани с наемни правоотношения между страните, имат много сходни характеристики, независимо, че е посочена различна дата на изготвянето им и разгледани в своята съвкупност, са налице твърде много съвпадения между изследваните характеристики на документите, за да имат случаен характер, което води до извода, че най - вероятно те са изготвени наведнъж, по едно и също време, при едни и същи условия и с едни и същи материали и средства; на съображенията, изложени в протокола на ОСС на ищцовото дружество, въз основа на които е взето решение за продажбата на процесния имот. Подробният анализ на тези факти и обстоятелства, е дал основание на първоинстанционния съд да посочи като логичен извода си, че представените по делото документи - договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013г., приемо - предавателен протокол от същата дата, анекс от 01.11.2016г. към договора за наем и приемо - предавателен протокол от 01.11.2016г., са неистински и са съставени за целите на настоящото производство. Въз основа на тези изводи е формирано становище, че ответницата не е заплатила наемната цена и е постановено уважаване на исковете.
Без въззивната жалба на Д. О. да съдържа възражение/довод за неяснота на въведеното от ищцовото дружество оспорване на представените от ответницата документи като съставени за целите на настоящото производство, въззивната инстанция е счела, че следва да даде указания на ищеца да уточни „дали във връзка с твърденията си, че не е съществувало наемно правоотношение между страните, оспорва истинността на договора за наем и анекса или твърди, че са съставени като привидни”. При така дадените от апелативния съд съд указания, въззиваемото дружество е посочило, че в допълнителната искова молба е направило възражение за привидност на договора за наем и анекса.
Въз основа на аналогично възприета фактическа обстановка по спора въззивната инстанция е ценила представените по делото доказателства по начин, обусловил отхвърлянето на исковете, приемайки, че спорните въпроси между страните са свързани с валидното възникване на правните последици, предвидени със сключения между тях договор за наем от 01.06.2013г. като привиден, а с оглед на това и на волеизявленията за прихващане на насрещни задължения като правопогасяващ факт относно задължението на въззивницата по договора за продажба на недвижимия имот - да заплати ефективно уговорената в него цена.
Възприето е, че твърденията в допълнителната искова молба, че договорът за наем и приемо-предавателният протокол от 01.06.2013г. и анекса от 01.11.2016 г. са съставени за целите на съдебния процес, е твърдение за привидност на волеизявленията и на съглашенията на страните, инкорпорирани в тези документи, съответно - за липса на воля от тяхна страна за възникване на предвидените с тях правни последици, но оспорването на съглашенията като привидни е отречено като успешно проведено в процеса по съображения, че събраните по искане на въззиваемото дружество доказателства са неубедителни:
1/Счетено е, че от свидетелските показания се установява единствено, че апартаментът не е бил отдаван на туристи, че управителят на дружеството и съдружник Л. Г. и М. Г. - негова съпруга и съдружник в дружеството, са спрели да идват в имота, без да се уточнява кога, както и, че имотът е бил посещаван от въззивницата, която е тяхна племенница. Прието е, че свидетелката установява единствено факта, че имотът не е бил даван под наем на туристи в периода 2013г. - 2016г., но с оглед „достъпа и качеството на свидетелката като пълномощник на управителя и съдружниците, не се подкрепя тезата, че ползването не е било осъществявано в съответствие с правата на страните по договора за наем“. Прието е, че дори да се възприеме за доказано това твърдение, фактическото ползване на имота е свързано само с изпълнението на задължението на наемодателя и ефективното упражняване на правата на наемателя по договора, но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на волеизявленията, ако от анализа на останалите доказателствени факти не може да се обоснове еднозначен и категоричен извод, че страните по договора за наем, не са искали настъпването на правните му последици. Отново е посочено, че в тази насока по делото, при съобразяване ограниченията на чл. 164, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК, не са събрани убедителни доказателства, а разкриването на привидността на съглашенията предполага, ако не обратно писмо, то поне начало на писмено доказване – изходящи от насрещната страна документи и/или такива документи, които удостоверяват волеизявления пред държавен орган, които подкрепят вероятността съглашението в оспорвания документ да е привидно. Посочено е, че събирането на такива доказателства не е искано от въззиваемия по делото; от негова страна са посочени и събрани доказателства, подкрепящи само твърдението, че от страна на дружеството не е „търсено“ възникването на задължение за плащане на наемна цена и прихващането му с насрещното задължение на въззивницата за заплащане на цената по договора за продажба на недвижимия имот. Прието е и, че от събраните по делото доказателства, обаче, не би могло да се направи извод, че „волеизявленията на въззивницата също са изразени привидно и тя не е искала настъпването на последиците от тях”.
2/Прието е, че при липсата на доказателства, оборващи автентичността на договора за наем, протокола за предаване от 01.06.2013г. и на анекса от 01.11.2016г., съставени с участието на въззиваемото дружество - ищец, което се домогва да докаже тяхната привидност, твърденията за симулация не могат да се обосноват с поведението на управителните и представляващи органи на това дружество, нито на изходящи от негово име документи или поведение на негови пълномощници. Счетено е, че в този смисъл, приетото решение от общото събрание на съдружниците за продажба на имота, с цел набавяне на финансови ресурси и неизпълнението на това решение (при все, че договорът за продажба е сключен в съответствие с условията на решението на ОСС), не доказва възприетата от дружеството защитна тежест.
3/ Посочено е, че установената по делото липса на осчетоводяване от дружеството на задължение към въззивницата като наемодател по договора за наем от 01.06.2013г., „поради липсата на съпричастност на въззивницата към воденото от дружеството счетоводство, също не може и не доказва привидност на обективираните писмени съглашения в договора за наем и още по-малко на волеизявленията на въззивницата”.
4/ Счетено е, че не може да послужи за целите на това доказване и употребеният от името на дружеството при съставяне на документите различен печат, по съображения, че „няма нито твърдение, нито данни съдържанието на тези документи да е съставено само от въззивницата“; че още по-малко в такава насока са употребата на еднакви по вид и качество хартия, печатни устройства или химикална паста при полагане на подписите от управителя на дружеството, тъй като съставянето на документи от едно и също лице, чрез използване на едни и същи технически средства е нормално и обичайно. Прието е, че и евентуално установяване на едновременност на съставянето на документите - договора за наем и анекс, съдържащ съглашение за прекратяването му и за прихващане на насрещни парични задължения, възникващи от процесния договор за продажба на недвижим имот и за ползването му под наем, не би могло да се обоснове извод за абсолютна симулация по отношение на волеизявленията за сключването му.
5/ За неубедителен агрумент е счетен и договарянето на завишена наемна цена в сравнение със средния пазарен наем, който би могъл да се получи при отдаване на имота на туристи за периода на летните сезони от 2013 г. до 2016 г. вкл. Прието е, че от една страна отношенията между лицата по договора за наем от 01.06.2013г., които са свързани, са различни в сравнение с изследваните случаи в експертното заключение на отдаване на имота за туристически цели, заедно с това, „едновременното съставяне на документите, може да се отнесе само към начина, по който страните се решили да бъдат изпълнявани паричните задължения по сключените от тях договори”. Посочено е, че е възможно с тях да е целено уреждането и на други отношения между страните като свързани лица, но не би могло да се обоснове извод, че страните не са искали настъпването на правните последици, предвидени с процесните два договора. Прието е, че с оглед на вече възникналото към 01.06.2013 г. задължение на въззивницата за заплащане на цената по договора за продажба от 26.04.2016г., „подобен начин на уреждане на финансовите отношения е бил по-скоро изгоден за нея”, поради което няма как, без наличие на изходящи от нея писмени документи или удостоверени нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятен факта на симулацията, да се приеме, че тя е доказана.
Изведено е и, че с оглед неуспешното доказване на твърденията за липса на желание и на двете страни по договора за наем да възникнат предвидените с него правни последици, не е доказана и симулация на съглашението в „анекс“ от 01.11.2016 г. да се извърши прихващане на паричното задължение на въззивницата по процесния договор за продажба. По тези съображения е постановена отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.

Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първата група въпроси от изложението - по приложението на чл.154 ГПК, тъй като те са общо поставени и без ясно очертана връзка с решаващите правни аргументи на въззивната инстанция. Последният въпрос от тази група е изцяло казуистично поставен, както и хипотетично зададен.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втората група въпроси, чийто акцент е разместената според касатора от въззивната инстанция доказателствена тежест при оспорването на писмените доказателства. И двете инстанции са приели, че доказателствената тежест да установи оспорването, е на ищцовото дружество. Първоинстанционният съд е приел това оспорване за доказано, а въззивната инстанция е счела, че „оспорването на съглашенията като привидни, не може да се приеме за успешно проведено“.
Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по посочения в третата група седми въпрос - Длъжен ли е въззивният съд да определи правната квалификация на твърденията въз основа на изложените от страната фактически обстоятелства. Касаторът надлежно обосновава релевантността на въпроса с довода, че чрез дадените указания, въззивната инстанция е възложила на него като страна в процеса да даде правна квалификация на заявеното оспорване, като направи избор между два, предоставени от съда варианта - неистинност или привидност, без съдът сам да квалифицира въведеното възражение, че документите са съставени единствено с цел да послужат за настоящото производство. Останалите два въпроса от същата група са производни, обусловени от отговора на седмия въпрос.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на т.3, предложение последно на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обосновано и доказано чрез релевантни доводи приложното поле на директното основание за осъществяване на касационния контрол.
Допускането на касационното обжалване по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да определи правната квалификация на твърденията въз основа на изложените от страната фактически обстоятелства?“ следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предложение първо ГПК, обоснована с посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1349/2016г. на 3 г.о. на ВКС, както и със служебно известната на състава задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953г. и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, споделяна и в каузалната практика - в решенията по т.д.№ 516/2009г. на 2 т.о., решението по т.д.№ 1106/2020г. на 2 т.о., по т.д.№ 2673/2018г. на 2 т.о., по гр.д.№ 481/2020г. на 4 г.о.
Дължимата от касатора държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на 370лв.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 30 от 13.05.2021г. по т.д.№ 28/2021г. на АС Бургас.
Указва на касатора „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД /в ликвидация/ чрез ликвидатора М. Д. да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 370лв. по сметката на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването. При неизпълнение на указанията производството по делото подлежи на прекратяване.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: