Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 02.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП АТАНАСОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.347/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №27/06.12.17 г.,постановена от АС-София /САС/, НО,8 състав по В.Н.Д.1190/17 г., е отменена оправдателна присъда, постановена от ОС-София /СОС/, НО, 5 състав, постановена по Н.Д.365/15 г., и подсъдимият Н. Д. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 вр.чл.115 НК и вр.чл.55,ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, търпимо при първоначален строг режим. Зачетено е времето, през което деецът е бил задържан по настоящото производство с мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест. Срещу тази присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия служебен защитник, в която цифрово са изписани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Постъпило е и допълнение към нея. В същото подробно са изложени несъгласия с направения от решаващата втора инстанция доказателствен анализ, довел до осъждане на касатора. Иска се или последният да бъде оправдан, или присъдата да бъде изменена с преквалифициране на процесното деяние в такова по чл.124 НК или пък да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Служебният му защитник поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях доводи и искания. Частните обвинители Н. Ц., И. и А. П., редовно призовани,не се явяват. Упълномощеният от тях повереник намира,че присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Същото е заключението на представителя на ВКП. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея с изтъкнатите в тях аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по възраженията, на които е допустимо да отговори, този съдебен състав се счита задължен да обърне внимание на две обстоятелства, за да очертае предмета и пределите на своето произнасяне и съответно своите правомощия. Макар и второинстанционният съдебен акт да е присъда, постановена на основание чл.336,ал.1,т.2 вр.чл.334,т.2 НПК, атакуването на същия пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела се подчинява на общите правила за разглеждане пред ВКС. Поради липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, при първо редовно разглеждане на делото пред нея, тази инстанция се явява съд по правото. Затова, във връзка с визираните в чл.348,ал.1 НПК касационни основания, твърдяна необоснованост, извлечена от анализ на събраните доказателства, водеща до недоказаност, не представлява касационен повод, който е допустимо да бъде обсъждан. Посоченото обстоятелство присъства и когато оплакването се прикрива под съществено процесуално нарушение като касационно основание, стига прочитът на възражението да води до съдържателен извод за необоснованост. Именно поради това, че е съд по правото, ВКС е оправомощен да оправдае директно дееца /извън изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/ единствено при условията на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК- когато установените от решаващата инстанция, чийто акт подлежи на ревизия, фактически обстоятелства са несъставомерни и въпреки това подсъдимият е осъден. Казаното е невъзможно при доводи, третиращи необоснованост, въз основа на които се иска преоценка на събран по делото доказателствен материал. Изясненото в принципен план, пренесено към конкретното производство, установява оплаквания, развити в допълнението към касационната жалба, в изключителна степен относими към необоснованост. При направен в него разбор на определен доказателствен материал по същество, се претендира липса на „достатъчно доказателства, които по безпротиворечив начин да сочат, че именно М. е извършил деянието, за което е признат за виновен.” Поради тази причина се иска и оправдаване на касатора от ВКС, тъй като той бил осъден от въззивния съд при „пълна липса на преки и непротиворечива съвкупност от косвени доказателства относно неговата съпричастност към инкриминираното деяние, игнорирайки доказателствената съвкупност по делото, която категорично не води до направения от САС извод.” Последното изявление впрочем, отразено в самата касационна жалба, позволява ВКС да приеме, че е в състояние да изведе оплакване за присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, което да бъде обсъждано. Разяснения в тази насока се дължи поради следното: в самата жалба са посочени само предпоставките по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК-т.е., нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Същевременно, в допълнението към касационната жалба внимателният прочит на коментираните вече оплаквания, би могъл да доведе до обособяване на доводи за наличие на съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващата втора инстанция, която прави постановената от нея присъда и материалноправно незаконосъобразна. Но допълнението е депозирано след изтичане на срока на обжалване и ако не се счете,че погледната в същината й, жалбата съдържа в себе си и такова оплакване, би произтекла невъзможност да се разглеждат доводи по това ключово касационно основание поради предявяването му извън срока. Действително, допустимо е на основание чл.351,ал.4 НПК да се депозира допълнение, но то е за доразвиване на съображения по релевирани вече касационни основания в самата жалба, каквито са правилата за изготвяне на същата по силата на нормата на чл.351,ал.1 НПК. Друг е въпросът,ако допълнението е представено в срока на самото обжалване. Тогава няма пречка да се релевира касационно основание, невъведено със самата жалба. В процесния случай не е така поради изготвяне на допълнението след реализиране на допустимата по закон възможност мотивите към присъдата да се изготвят след изтичане на срока за обжалване. Затова само от посоченото по-горе тълкуване на жалбата се поражда възможност ВКС да се произнесе по доводи за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, каквито единствено са разгърнати в допълнението. Ако трябваше да се пристъпи към преценка само за нарушение на материалния закон, то фактологията, приета от САС е престъпна, и подсъдимият е осъден по нея. Казано другояче, ВКС би бил лишен от възможност за обсъждане. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Първо, прието е, че пострадалият е споделил със свидетелите М. и С. след намирането му безпомощен на втория етаж на къщата, в която е станало престъплението, и със свидетелките В. и С. по-късно, че именно Н., сиреч подсъдимият, го е бил. Същото заявяват и свидетелите В. и В.. М. и С. са съобщили освен това, че с тях е било споделено за удар в ръката от страна на Н., а описанието на извършителя на побоя било за лице с „бяла брада и бяла коса”. Същевременно свидетелката С. видяла подсъдимия при неговото посещение в болницата при потърпевшия и той бил с набола черна брада и теменно оплешивяване. Именно тези несходства според възражение в допълнението към жалбата, не са били предмет на обсъждане от страна на ревизирания съд, като не е и мотивно разяснено защо се дава вяра на част от показанията на приятелите на подсъдимия, а на друга-не. Вярно е, че САС не се е занимавал с версия за присъствие на лице с бяла коса и бяла брада, което да е пребило пострадалия. И това е така,тъй като очевидно по мотивировката към присъдата е изключена подобна хипотеза при липса на данни за участие на трето лице в причиняване на смъртоносните увреждания. Този факт е законосъобразно приет,още повече,че по думите на М. самият Н. признал, че е донесъл дървото,с което била подпирана вратата и с него е бил потърпевшия. Сред лицата в къщата наличие на мотив, но и същевременно на възможност и средство, са потвърдени доказателствено само за касатора. Този съд внимателно преценява и приетото от САС, че версията за пребиване /не единствено удар по ръката, както обяснява самият деец/ и причиняване на смъртоносните увреждания от страна на Н., се потвърждава от свидетелките С. и В.. Те са разговаряли с потърпевшия след намерилите го приятели и пред тях той не е излагал данни за лице с бели брада и коса. Затова необсъждане на присъствието на персона с такива характеристики и несхождането й с касатора не се явява порок от характер, че да се изведе липса на мотиви, а оттам- и до сериозно ограничение на правото на защита на М.. Свидетелите М. и С. от своя страна са възпроизвеждали думи на П. /за човека с белите брада и коса/, така че за същинско противоречие, което да не е съзряно и съответно обсъдено от решаващата инстанция,не може да се говори. Второ, атакува се акуратността на формиране на крайната съдебна преценка в контекста на неналичие на следи от кръв от пострадалия по дрехите и гуменките на подсъдимия при доказаното обстоятелство, че последният рядко се преобличал. САС е приел най-общо, че М. е задържан по-късно и е възможно да не е бил с тези дрехи и обувки към момента на извършване на престъплението, поради което по предадените за изследване такива липсват следи от обилно кървящи рани на потърпевшия. Възражението по този повод е, че не е установено кога се е преоблякъл и преобул деецът и по какъв начин е намерил подобни на предишните си дрехи и гуменки. Вярно е, че последното казано не е ангажирало вниманието на въззивната инстанцияс, което позволява на ВКС да обсъжда аргументацията по допълнението към жалбата в светлината на липса на мотиви. Но съществен порок на атакувания съдебен акт не може да бъде възприет. САС не е изписал съображения по изложените доводи, не само защото не са установени конкретни данни за преобличане и преобуване на касатора,а и защото между другото е споменал, че състоянието на дрехите и обувките не са безспорно доказателство за липса на авторство, след като М. е бил задържан няколко дни след деянието. Най-важно е,че преценката за това кой е извършителят на убийството се крепи на комплексен доказателствен анализ. Макар и свидетелят М. да е заявил, че като цяло М. си стои с едни и същи дрехи, както набляга защитата в допълнението към касационната жалба, няма данни той да си е поставял за цел да следи конкретно тази проява на касатора. Трето, атакува се съдебната преценка относно вещественото доказателство- дървен кол. Въз основа на назначените по делото експертизи е установено, че травмите по гърба и в областта на окото не са нанесени с него. Въпреки това САС предположително бил приел,че следите по гърба на П. наподобяват пирон по оставения кръгъл отпечатък и издължена част, което пък отговаря на специфичните особености на дървото в единия му край. Тук е мястото да се отбележи, че вещото лице по експертиза, отговаряща на обсъжданите въпроси, е разпитано подробно пред въззивния съд, който сам в съдебно заседание на 08.11.17 г.е преценил, че това е необходимо за изясняване на обективната истина. Декларативен остава доводът на защитата, подхвърлен в съдебно заседание пред ВКС, че проведеният разпит е формален. Не личи да е така при преглед на материалите по делото, опредметяващи изслушването на в.л.Т.. Въз основа на казаното от него на база на професионалните му познания и при изследване на доказателствени материали, несъмнено е установено,че фаталните удари за пострадалия-по главата и гърдите, е възможно да са нанесени от процесния дървен кол. Що се касае до причинените травми по окото и в областта на гърба вляво, това не е възможно. Затова се явява пресилено становището на САС за възможно причиняване на увреждането на гърба с дървения кол. Прочитът на мотивите в обсъжданата част установява,че този извод е изразен само като допълнително съображение, макар и да е несходим с доказателствената маса и да поставя съда в ролята на лице със специални научни знания, каквито не притежава. Въпреки това не иде реч за съществен процедурен порок при формиране на вътрешното убеждение, подчинено на неправилна доказателствена преценка, доколкото е изяснен категорично въпросът за отношението на процесния кол към смъртоносните увреждания. На последно място в тази част на изложението трябва да се посочи оплакването за несподелимост на съдебната теза за авторство на деянието от страна на подсъдимия, което се доказвало от свидетелските показания и приетите по делото експертизи. Според защитата показанията са крайно противоречиви и ненадеждни, а експертизите не подкрепят извода на въззивния съд. Изцяло в тази връзка са развитите съображения. Иначе казано, става дума за необоснованост, която, както вече бе заявено, не е касационно основание, и не подлежи на преценка от ВКС. Последният не съумява да обособи довод, който да подчини на условията на чл.348,ал.1,т.2 НПК и да отговори. С оглед изложеното, липсват предпоставки да се приеме, че е нарушен материалният закон с осъждане на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 вр.чл.115 НК. Финално в жалбата и допълнението към нея се претендира за преквалифициране на деянието по чл.124, ал.1 или 2 НК, но не се сочат никакви аргументи, които тази инстанция да обмисли. Разгръщане на подобна теза липсва и в открито съдебно заседание. Не много по-различно е положението и по отношение на претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание. Единственото съображение в тази насока, е видимо в самата касационна жалба, съгласно която разпоредбата на чл.55 НК е приложена формално, тъй като лишаване от свобода за срок от десет години при възрастта на касатора и здравословното му състояние, се равнява на доживотна присъда за него. САС е изложил мотиви по отношение на наложеното наказание и от тях е видно, че именно възрастта на касатора е едно от обстоятелствата, отчитани в комплекса от такива, обуславящи приложение на чл.55 НК. Що се касае до здравословното му състояние, извън алкохолната зависимост, която също е отчетена в посочения комплекс, ВКС не съзира други неблагополучия. Следователно, наведените обстоятелства са взети предвид. Все пак определеното наказание лишаване от свобода за срок от десет години е една трета по-ниско от това, което би било постановено като минимално при неприлагане разпоредбата на чл.55 НК. Занижаване на същото с позоваване на посочените от защитата фактори би довело до неоправдано снизхождение, недържащо сметка за бруталното посягане на неприкосновеността на човешкия живот. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА №27/06.12.17 г.,постановена от АС-София, НО, 8 състав, по В.Н.Д.1190/17 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/