РЕШЕНИЕ
№ 269
София, 19 май 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо наказателно
отделение, в съдебно заседание на осемнадесети
май.................................................................. две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Евелина
Стоянова
Николай Дърмонски
при
секретар...................................
Р.Виденова................................................... и в присъствието
на
прокурора.................................. Ат.Гебрев..........................................
изслуша докладваното
от
председателя(съдията).............. Р.Ненков.........................................................................................
наказателно дело № 218/2009 година.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на Й. Д. Ц. против М. И. К. и Ц. К. И..
Първоначално с присъда по н.ч.х.д № 257/2006 г. на
Благоевградския районен съд подсъдимите са били признати за виновни по частното
обвинение, като на основание чл. 78а НК са били освободени от наказателна
отговорност и са им били наложени административни наказания, а също така
частично са били уважени предявените срещу тях и приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове за обезщетяване на
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Посочената по
горе присъда е била отменена изцяло с въззивно решение по в.н.ч.х.д. № 485/2007
г. на Благоевградския окръжен съд и делото е било върнато за ново първоинстанционно разглеждане.
Новото разглеждане е приключило с постановяването на присъда
№ 4675/08.10.2008 г. по н.ч.х.д. № 480/2008 г. на Благоевградски районен съд, с
която и двамата подсъдими са били оправдани изцяло, а предявените срещу тях
граждански искове - отхвърлени.
По въззивна жалба на частния
тъжител е постановено решение № 1/16.02.2009 г. по в.н.ч.х.д. № 523/2008 г. на
Благоевградския окръжен съд, с което:
А) оправдателната присъда е отменена изцяло и наказателното
производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради изтичане
на абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1,т. 5 НК; и
Б) предявените
граждански искове са отхвърлени.
Против горното въззивно решение е подадена касационна жалба
от частния тъжител Й. Д. Ц., в която, освен редица неотносими
към касационната проверка твърдения и съждения, се съдържат и доводи за
превратно възприемане на доказателствените материали (нарушение на принципното
указание по чл. 14, ал. 1 НПК) и неправилно приложение на материалния закон.
Подсъдимите Й. Д. Ц. и Ц. К. И. са направили писмено
възражение срещу касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като
обсъди направените доводи и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК,
установи следното:
Касационната жалба е допустима в
хипотезата на чл. 346, т. 4 НПК.
А) По съществото на обжалваното решение в частта, с която първоинстаннионната присъда е отменена изцяло и
наказателното производство е прекратено поради изтекла давност:
Макар и да е бил сезиран по жалба на частния тъжител против
оправдателна присъда, въззивният съд правилно е постановил нейната цялостна
отмяна, и е прекратил наказателното производство поради изтичане на
установената в закона абсолютна давност за погасяване на наказателната
отговорност. Предмет на частното обвинение са деяния по чл. 148 НК, за които са
предвидени по леки наказания от наказанието "лишаване от свобода".
Затова в случая срокът по чл. 81, ал. 3 НПК, изчисляван във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НПК, е в размер на три години и започва да тече от момента на
извършване на инкриминираните по тъжбата деяния - края на 2005 г. По отношение и на
двамата подсъдими този срок е бил изтекъл към постановяването на обжалвания
съдебен акт на 16.02.2009 г. От друга с. прилагането на давността е било
допустимо, защото чрез защитника си самите подсъдими са се позовали на нея,
поискали са прекратяване на производството и така са заявили нежеланието си
делото да продължи при условията на чл. 24, ал. 2 НПК. Затова втората инстанция
напълно законосъобразно е упражнила правомощието си по чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Касаторът се позовава на
причините, довели до неоправдано забавяне на процеса, но те не обосновават
правно основание за спиране или прекъсване на абсолютната давност по чл. 81,
ал. 3 НПК, поради което не могат да бъдат съобразявани от настоящата инстанция.
Б) По съществото на обжалваното решение в частта, с която са
отхвърлени гражданските искове за обезщетяване на неимуществени вреди от
непозволено увреждане:
Произнасянето по гражданските искове в случая е било
процесуално недопустимо. Изтичането на абсолютната давност при въззивното
разглеждане на делото е съставлявало основание за цялостна отмяна на първоинстанционната присъда и цялостно прекратяване на
наказателното производство, включително и по отношение на приетите за
разглеждане граждански искове. Това прекратяване е иманентна част на решението
по чл. 334, т. 4 НПК, поради което след постановяването му въззивният съд не
може и не трябва да се занимава със съществото на гражданските претенции,
защото не би могъл да обсъжда и се позовава на фактически положения по отменен
т.е. несъществуващ съдебен акт. Следователно по отношение на произнасянето по
гражданските искове чрез отхвърлянето им обжалваното въззивно решение подлежи
на касационна отмяна, съчетана с окончателно прекратяване на производството по делото
в съответната част. За частния тъжител - касатор
остава възможността по чл. 88, ал. 3 НПК за предявяване на гражданските
претенции пред гражданския съд на деликтно основание.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1/16.02.2009 г. по
в.н.ч.х.д. № 523/2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която
присъда № 4675/08.10.2008 г. по н.ч.х.д. № 480/2008 г. на Благоевградски
районен съд е отменена изцяло и наказателното производство е прекратено на
основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване по чл.
81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
наказателно-съдебното производството, образувано по частна
тъжба на пострадалия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.