Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр.София, 14 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 353/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитника на осъдения И. Б. В. за възобновяване на нохд № 404/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на решение № 200/14.11.2013 год. на наказателната колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствените източници. Възражението за нарушение на закона се обосновава с неприложението на чл.14 НК. Искането за изменение е алтернативно като се мотивира с необходимостта от нова оценка на индивидуализиращите обстоятелства и определяне на друго справедливо наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение, защото не са допуснати поддържаните нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пазарджишкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 404/2013 год. потвърдил присъда № 162/24.06.2013 год. по нохд № 2321/2011 год. на Пазарджишкия районен съд, VІІ състав, с която признал подсъдимия В. за виновен в това, че в периода м.септември 2008 год.-началото на м.март 2009 год. в гр. С., действайки като посредствен извършител, използвайки М.К. и други неизвестни лица, повредил противозаконно чужда недвижима вещ като с деянието е причинил значителни вреди на [фирма] на обща стойност 29 575,43 лева. На основание чл.216, ал.5 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Доводите за нарушение на процесуалните правила поради отказ да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетеля Г. са неоснователни. Въззивният съд не само е възпроизвел приетата от него и неразличаваща се от установената в обжалвания съдебен акт фактическа обстановка. В съответствие с правомощията си като инстанция по същество е направил самостоятелен анализ на всички събрани по предвидения процесуален ред доказателствени източници, включително и обясненията на подсъдимия. Изследвал е констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства и се е обосновал защо приема, че се съдържат основно в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетеля Г.. Като ги е съпоставил помежду им и във връзка с останалия доказателствен материал - свидетелски показания, заключение на вещо лице, писмени доказателствени средства, анализирал ги е подробно и задълбочено е приел, че са противоречиви, изолирани, поради което не могат да бъдат кредитирани за установените от тях факти. Изложил е подробни съображения защо приема, че подсъдимият е знаел за ипотекиране на процесната сграда, както и за възлагането й в полза на ПИБ(последното обжалвано от него като пълномощник), че не той и упълномощителите му са собственици, че не може да се разпорежда с никаква част от имуществото, включително и с поставената от него докато е бил собственик ламарина на покрива на сградата, както и за възможността от увреждане на сградата през настъпващия есенно-зимен сезон при характерните климатични условия. Няма основание да се приеме, че съдът е пренебрегнал процесуалните си задължения както да обсъди всички доказателства според действителния им смисъл, така и да изгради фактическите и правните изводи в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК и да е проявил неоправдано пристрастие към обслужващите тезата на обвинението във вреда на подсъдимия. Възражението за наличие на основание да се приложи чл.14 НК, защото липсвал умисъл, е обсъдено от въззивния съд. Обосновал е изводите си за неоснователност с установеното по делото обективирано поведение на подсъдимия, указващо на знание за всички съставомерни фактически обстоятелства и на съзнание за общественоопасния характер на деянието, което въпреки това е извършил. Като е приел, че поведението законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл.216, ал.5 вр.ал.1 НК съдът не е допуснал нарушение на закона. Доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил такова възражение и е направил извод, че законосъобразно е определено при предпоставките по чл.54 НК. Подробно е посочил обстоятелствата, които имат значение за смекчаване на отговорността. Не е нарушил чл.56 НК като е отчел за отегчаващо обстоятелство размерът на вредата, надвишаващ над осем пъти утвърдения в съдебната практика като критерий за „значителни вреди”. Цялостната обоснована оценка на всички значими обстоятелства, включително за обществената опасност на деянието и особеностите на личността на подсъдимия, не дава основание за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, защото не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, за да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от този вид. Индивидуализирано в размер на 1 година лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 НК и със срок на изпитание минимално предвидения съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не са налице основанията по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК за изменение на решението. Предвид изложеното искането за отмяна или изменение на решението по реда на възобновяването е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. Б. В. за възобновяване на въззивно нохд № 404/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 200/14.11.2013 год. на наказателната колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: