Р Е Ш Е Н И Е   № 504            гр. София, 28.10.2009 година         В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ           ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА   при участието на секретаря Т. Кьосева, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 1753 по описа за 2008 год., взе предвид следното:   Производството е по параграф 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. “а” от ГПК /отм./. Образувано е по постъпилата от “В” О. , гр. Ш. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 9.02.2007 год. по гр. д. № 537/2006 год. на Ш. окръжен съд, с което частично е отменено първоинстанционното решение на Ш. районен съд и вместо това молителят е осъден да заплати на А. Д. Т. от гр. В. сумата 2 821.28 лв., представляваща стойността на водопроводни части и изделия, вложени в изграждането на отклонение от водоснабдителната мрежа на гр. В. и свързването й с обект “Производствена и складова база за пластмасови изделия”, находящ се в УПИ ХХХ в кв. 114 по плана на града, както и направените по делото разноски в размер на 490 лв. Молителят сочи като основание за отмяна ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е представено и обсъждано от съда, поради което и счита, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./. Поддържа и доводи за неправилност на влязлото в сила решение поради нарушение на материалния закон – Наредба № 4/2004 год. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и вместо това предявеният против дружеството иск бъде отхвърлен. Ответникът по молбата за отмяна – А. Д. Т. я оспорва в представеното възражение. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителя въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 9.02.2007 год., с постановяването му, като неподлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 219, б. “а” ГПК /отм./. Дори и да се приеме, че молбата е подадена в едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ с оглед данните по делото за подаване на такава на 29.10.2007 год., то същата е неоснователна. По делото е установено, че ищецът А е вложил закупени от него части и изделия във водопроводното отклонение от общата водопроводна мрежа до имота му, чието изграждане, включващо разходите за труд и материали, въззивният съд е приел, че е задължение на оператора, съгласно разпоредбите на Наредба № 4/2004 год. Затова и е осъдил същия да заплати на ищеца стойността на закупените от него материали, вложени при изграждането на отклонението. Представеният към молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение предварителен договор за присъединяване към “ВиК” системи не е новооткрито доказателство, т. е. такова, с което поради обективна невъзможност страната не е могла да се снабди, за да е налице основанието по чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./. На първо място, по време на висящността на производството, молителят е разполагал с формуляр на представения предварителен договор, и на второ място - несключването му между страните, като част от процедурата по присъединяване на потребители към водонабдителни и канализационни системи, вкл. и изграждането на водопроводно и канализационно отклонение от уличната ВиК система, е обстоятелство, относимо към съществото на спора, който не може да бъде пререшаван в настоящето извънинстанционно производство. Влезлите в сила решения могат да бъдат отменени по реда на чл. 231 ГПК /отм./ само в изрично предвидените хипотези, каквито не са налице в настоящия случай, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на ІІ ГО на Върховния касационен съд     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “В” О. , гр. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение от 9.02.2007 год. по гр. д. № 537/2006 год. на ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./, като неоснователна.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: