О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 553 София, 16.06.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3601/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. И., Н. П. Т.-П., М. Й. Н.-Ц., В. Й. Н., И. М. П., К. А. А., Г. И. А., М. А. В., В. И. А., Л. И. Б., Е. А. А., И. А. А., подадена от пълномощника им адвокат Г. С., срещу решение №263396 от 25.05.2021 г. по гр. дело №4141/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 20012430 от 15.01.2021 г. по гр. дело №42715/2017 г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от касаторите искове за осъждане Столична община да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване на недвижим имот с идентификатор №68134.1004.86 за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г. в частите, както следва: на И. П. И. - разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева; на Н. П. Т.-П. - разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева; на М. Й. Н.-Ц. /наследник на починалата в хода на делото ищца Н. М. Н./ - разликата над 4266 лева до 12 015,81 лева; на В. Й. Н. /наследник на починалата в хода на делото ищца Н. М. Н./ - разликата над 4266 лева до 12 015,81 лева; на И. М. П. - разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева; на К. А. А. - разликата над 2133 лева до 6007,91 лева; на Г. И. А. - разликата над 6399 лева до 18 023,72 лева; на М. А. В. - разликата над 2133 лева до 6007,91 лева; на В. И. А. - разликата над 6399 лева до 18 023,72 лева; на Л. И. Б. - разликата над 5688,02 лева до 16 021,09 лева; на Е. А. А. - разликата над 2844 лева до 8010,54 лева и на И. А. А. - разликата над 2844 лева до 8010,54 лева. Ответникът по касационната жалба Столична община, чрез юрисконсулт С. С., оспорва касационната жалба. Въззивният съд е приел, че според чл.17 от Конституцията на РБ правото на собственост се гарантира и защитава от закон, а частната собственост е неприкосновена. Държавата или общината не могат да ползват привилегия по закон в случай, че неоснователно ползват чужд имот за свои нужди. В случая ответникът трябва да обезщети ищците за ползването на имота им. Имотът е приобщен към територията на Южния парк на [населено място] и върху него има алеи и озеленяване. Чрез него СО изпълнява задълженията си по ЗУТ да предостави на гражданите паркови територии за почивка и отмора. Обстоятелството, че ответникът не развива в имота търговска дейност и не е реализирал преки приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, защото е безспорно установено, че ответникът ползва имота без правно основание. Отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. Обезщетението за неоснователно ползване на имота трябва да се определи според реалното състояние на имота – както според статута му на парк според действащия ПУП, така и при безспорна липса на застрояване върху него. Ищците не са обеднели от несъбран наем за застроен имот, защото имотът им е незастроен. Причините са това са без значение, но трябва да се отбележи, че ЗУТ не съдържа абсолютна забрана за извършване на стопанска дейност върху частен имот находящ се в парк, включително временно строителство, поставяне на преместваеми и рекламни съоръжения и пр. Процесният имот е незастроен и трябва да се определи обезщетение според това му състояние. Той в голямата си част е практически неизползваем и от него не може да се получи доход – зает е от алеи и високи дървета. Ищците биха могли да реализират доход само от 120,48 кв.м. от целия имот като разположат върху тях преместваеми, вкл. търговски и развлекателни съоръжения – собствени или на трето лице. Според заключението на вещото лице Я. наемът, който се събира от СО за подобни открити площи е 22,95 лева без ДДС или 27,54 лева с ДДС. Тъй като евентуални заинтересовани наематели имат възможност да наемат много подобни площи именно от СО, трябва да се приеме, че това е и пазарният наем на територията на Южния парк в [населено място]. Месечното обезщетение на ползване на целия процесен имот е 120,48 кв.м. Х 27,54 лева = 3318,01 лева, а не, както е приел СРС - 9345,63 лева, сътветно ищците имат право на 35,5033 % от обезщетенията, присъдени от СРС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Ползва ли се влязло в сила решение по уважен иск със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявена в друг исков процес претенция между същите страни, на същото основание и за същото право, но за друг, последващ период от време. Твърди се, че: 1/ с влязло в сила решение от 04.06.2013 г. по гр. дело № 10963, СО е осъдена да заплати на ищците-касатори обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същия имот в размер на 73968 лв. за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., като присъденото обезщетение било изплатено. 2/ с влязло в сила решение № 2498 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 6336, СО е осъдена да заплати на ищците-касатори обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същия имот в размер на 218828.55лв. за периода 01.01.2010 г. до 31.10.2010 г., като присъденото обезщетение било изплатено. 2. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила възприемането от решаващия съд и извеждането на основен за изхода на спора извод посредством недопустима комбинация на два отделни варианта на приетото заключение /допълнително/ на СТЕ, при положение, че правно и технически е възможен само един от тях. Поддържа се в изложението, че въззивното решение е очевидно неправилно и вероятно недопустимо – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърденията за вероятна недопустимост на въззивното решение са обвързани с първия поставен въпрос. Посочено е, че несъобразяването от страна на въззивния съд с цитираните две решения на СГС е довело до вероятна недопустимост на въззивното решение. Предвид втория поставен въпрос и твърденията за недопустимо смесване на два варианта на СТЕ, се сочи, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №263396 от 25.05.2021 г. по в. гр. дело №4141/2021 г. на Софийския градски съд, в обжалваната част. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на процеса и предмета на делото, а въззивната жалба, която е сезирала въззивния съд, е била подадена в срок и от легитимирано лице. Липсва и очевидна неправилност в мотивите на обжалваното определение, която да се установява от допуснато нарушение на формалната и правна логика относно фактическата и нормативната причинна връзка. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. И двата повдигнати в изложението въпроси са относими, но не не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото по тях вече има установена съдебна практика на ВКС. Според решение № 217/08.10.2013 г. по гр.дело № 1290/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение №38 от 25.02.2021 г. по гр. дело №2049/2020 г., IV г.о. вземането за обезщетение за неоснователно ползване е с едно правно основание/ по чл.59 ЗЗД/, но когато се претендира за различен период от време на ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича от различен фактически състав. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо от това дали то е „оспорено“ от страните, или не е „оспорено“ и също независимо от това дали заключението се поддържа единодушно от вещите лица, има ли разногласие между тях, както и коя теза се поддържа от мнозинството и от малцинството вещи лица. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото и може да приеме, като изложи съответните мотиви за това, че някои от фактите на които се основава заключението не са се осъществили, но са се осъществили други факти, които заключението игнорира, както и че то установява вярно или невярно съответните причинни връзки между приетите за установени факти. Съобразно изхода на спора не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не се претендират. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №263396 от 25.05.2021 г. по в. гр. дело №4141/2021 г. на Софийския градски съд, в обжалваната част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.