Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 385 гр. София, 10.05.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и девети април    две хиляди и десета     година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА                                                  ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Р.Иванова    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1245/2009 година.              Производството е по  реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. и С. С. К. от гр. С., срещу решение № 911от 22.05.2009г по гр.дело № 491/20098г. на Пловдивски окръжен съд в тази негова част , с която е оставено в сила решение №5 от 07.01.2009г по гр.д. № 431/2008г на Карловски районен съд по отхвърлен иск на касаторите за присъждане на лихви на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за период на забава от 12.04.2007 до 09.11.2007г върху изплатена главница . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл.266 ал.3 от ГПК, като въззивният съд е следвало да съобрази пропуските в доклада по чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК, а не да отказва приемането на писмени доказателства. При липса на указание кое обстоятелство се нуждае от доказване с оглед твърдението за изпадане на ответника в забава, първостепенният съд е отхвърлил иска предвид недоказване на факт , а въззивният съд е отказал да приеме писмени доказателства за неговото настъпване . Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение в обжалваната част Съображения са развити в жалбата . Ответникът в касационното производство О. Карлово изтъква в отговор , че ищците не са ангажирали своемременно доказателства относно факт , препоставящ изискуемостта на вземането им и съдилищата правилно са приложили процесуалния закон Касационната жалба на Р. С. С. и С. С. К. е допусната до разглеждане по същество с определение № 1* от 23.10.2009г при основанията на чл. 280 ал.1 т 3 от ГПК , по процесуалния въпрос за съдържанието на доклада по чл. 146 т.4 и т.5 от ГПК , в каква степен на конкретност съдът е следвало да укаже подлежащ на доказване факт , свързан с формалното връчване на заповед за определяне на сума по обезщетение във връзка с отчуждаване по улична регулация, с оглед изискуемостта на обезщетението в полза на правоимащите и като въпрос , поставен пред въззивния съд с оглед забраната по чл. 266 ал. 1 от ГПК. Недоказването на факта ,че заповедта е връчена , е било изведено като решаващ мотив за отхвърляне на иска в една част, като въззивната инстанция не е приела писмени доказателства в тази насока поради преклудиране на възможността да се представят . В частта ,с която след отмяна на решение от 07.01.2009г по гр.д. № 431/2008г на Карловски районен съд О. Карлово е осъдена да заплати лихва за забава от 4113,67 лева за преиода след 09.11.2007г ,въззивното решение е влязло в сила. По претенция на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихви върху изплатено със закъснение обезщетение , отхвърлена изцяло от Карловски районен съд поради липса на доказателство за изискуемост на главницата през исковия преиод , Пловдивски окръжен съд е приел , че определеното по Заповед №455 от 04.04.2007г обезщетение е изискуемо след изтичане на седмодневен срок от момента, във който тази заповед е връчена на ищците и този момент е останал неустановен , докато О. К. не е превела част от главницата по задължението и по този начин се е поставила в положение за забава,за остатъка от сумата. Извод за датата на изискуемостта е направен предвид буквалното съдържание на заповедта ,която е административен акт с граждански последици . Предвид правилото на чл. 266 ал.1 от ГПК въззивният съд е отказал да приеме и обсъди писмено доказателствоза получаване на заповедта по пощата, непредставено пред първа инстанция. По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане и въз основа на обстоятелствата по делото , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Когато с иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД се претендира лихва за забава спрямо изплащане на обезщетение , определено по размер с акт на публичната администрация като нейно гражданскоправно задължение и когато този административен акт подлежи на изпълнение чрез плащане в изрично определен « едноседмичен срок от връчването на заповедта» , съдилищата допускат процесуално нарушение , ако по реда на чл. 146 ал.1 т.5 обвързват действието на забавата с положителното установяване на формалното връчване на акта в тежест на правоимащия , чрез писмени доказателства ,удостоверяващи получаването.казание в доклада по делото ищецът да докаже «датата на изискуемостта» на определено по този ред вземане , по същество не съдържа изпълнение на изискването по чл. 146 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, тъй като вместо да се посочи факта , в последствие решаващо приет за недоказан и от двете съдебни инстанции , са указвани единствено правни последици. Предвид гореизложеното ,жалбата по същество е основателна . Пловдивски окръжен съд неправилно е приел задълженията на първостепенния съд по доклада за надлежно изпълнени , но решаващо за правилността на решението в обжалваната част е незаканосъобразно възприетият от въззивния съд мотив , че ищците следва да удостоверят факта на връчване на заповедта за определеното и подлежащо на плащане в тяхна полза обезщетение , без което не ще могат да се позоват на последиците на забавата. При положение , че издадената заповед №455 от 04.04.2007г във вр. чл.205 ал.1 от ЗУТ и чл. 23 от ЗОбС подлежи на изпълнение и предвид обстоятелството , че О. К. няма законово основание да задържа плащането или да обвързва изпълнението с други свои , или на насрещната страна , действия , достатъчно е правоимащите да се позоват на издадената заповед . Ответната община е изпаднала в забава по отношение на дължимите плащания считано от датата , посочена в исковата молба, т.е седеем дни след издаване на акта . Определеното обезщетение не е било преведено за преиода от 12.04.2007 до 09.11.2007г и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД се дължи мораторна лихва върху главницата от 51 360 лева . Постановеното в обратния смисъл решение на Пловдивски окръжен съд следва да бъде отменено в обжалваната част и следва да бъде постановено друго от настоящия съд по съществото на спора , на основание чл.293 ал.2 от ГПК . Искът в тази част е основателен и доказан в предявения размера от 4233,10 лева ,установен от вещото лице и следва да бъде уважен , ведно с присъждане на онези разноски ,които включват частта от разноските с оглед изхода на делото в обжалваната част и разноските пред настоящата инстанция , общо 920 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.           Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 911от 22.05.2009г по гр.дело № 491/2009г. на Пловдивски окръжен съд в ЧАСТТА , с която е оставено в сила решение №5 от 07.01.2009г по гр.д. № 431/2008г на Карловски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. Карлово , ул. П. №1 , да заплати на Р. С. С. ЕГН3403127196 и С. С. К. ЕГН ********** и двамата от гр. С. ж.к. Бъкстон ,бл. 26, сумата 4233,10 лева лихва за забавено плащане на дължимо обезщетение за отчуждени части от недвижими имоти , за периода от 12.04.2007 до 09.11.2007г , както и сумата 920 лева разноски по делото в обжалваната част, за всички инстанции . Решението е окончателно .   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: