Р Е Ш Е Н И Е № 219 С о ф и я, 11 декември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 29 о к т о м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 810/2018 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата С. Д. Д. от Берковица адв.Кр.Б. от АК-Монтана, която има за предмет нова въззивна присъда от 18.06.2018 г, постановена от Монтанския окръжен съд по ВНОХД № 26/2018 година, с която е отменена присъда № 5 от 29.01.2018 г на Районен съд-Монтана по НОХД № 1552/2017 г. и подсъдимата Д. е призната за виновна и е осъдена по предявеното й обвинение по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като защитникът се позовава на основанията по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, с развити доводи в тяхна подкрепа и искане се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Подсъдимата Д. лично и защитникът й адв.Б. поддържат жалбата и отправеното в нея искане. Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното : След самоотвод на всички съдии от Районен съд-Берковица по НОХД № 231/2017 г. по описа на съда и пренасяне разглеждането на делото от ВКС на основание чл.43, т.3 от НПК в Районен съд-Монтана, с присъда № 5/29.01.2018 г. по НОХД № 1552/2007 г. Монтанският районен съд е признал подсъдимата С. Д. Д. от Берковица за невинна за извършено в периода от пролетта на 2016 г. до 01.03.2017 г. в местността „Сарая” в землището на [населено място] продължавано престъпление по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и я е оправдал по това предявено й обвинение. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Монтана с оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност поради възприетата несъставомерност на деянието на подсъдимата с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда. С поставената на касационна проверка нова въззивна присъда Окръжен съд-Монтана е отменил изцяло първоинстанционната присъда и подсъдимата Д. е призната за виновна по възведеното й обвинение по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 аот НК, като й е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца и не й е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба на основание чл.55, ал.3 от НК, макар това да не е отразено в диспозитива на присъдата. Срещу въззивната присъда е подадена касационна жалба и писмено допълнение от защитника на подсъдимата адв.Б. с наведени касационни основания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон в подкрепа на искането им за нейното оневиняване от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а по съществото си е и ОСНОВАТЕЛНА по изложените в нея съображения: Макар да е заявено и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, всъщност не се оспорват релевантните по делото факти, а тяхната правна трактовка. Тя касае установяването или не на фактическо владение/държане от св.К.С. върху процесния имот и налице ли е самоволна промяна на съществуващото положение от действията на подс.Д.. Последното според окръжния съд е налице поради осведомяването й при извършената от нея проверка, че имотът е закупен от друг, макар и да е оспорвала законосъобразността на сделката (търга). За съставомерността на деянието по чл.323, ал.1 от НК е необходимо деецът да промени противоправно фактическото положение във връзка с оспорваното от него действително или предполагаемо право, със съзнанието за наличния (съществуващ или приключил) спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. Иначе казано, спорeщият да е придобил дадено право върху имот/вещ не може да я завладее без спазване на определен от закона ред и да претендира действията на оспорилия правото му нейн владелец/държател да са самоуправни. В настоящия случай прокурорът в обвинителния акт е ангажирал доказателства само по установяване на правото на собственост върху недвижимия имот, част от който подсъдимата и нейни роднини (сънаследници) са ползвали продължително време със знанието на поземлената комисия и общината, но няма какъвто и да е факт за промяна на фактическото положение от действията на подсъдимата в инкриминирания период. Оспорването на претендираното от нея право от св.К.С. (конкретизирано от прокурора в разпоредителното заседание като право на „ползване”) е част от обективния състав на престъплението, но неправилно са оценени действията й само на основа на „знанието” й за новопридобитата собственост върху имота от него, защото законът изисква неговата (на фактическото положение) противоправна промяна, като я наказва в немаловажен случай, т.е. изисква и определен общественоопасен резултат. Последният е обоснован от прокурора с броя на противоправните й прояви, които обаче не са били последвани от друга реакция освен отправените й предупреждения по ЗМВР, без да е потърсена от претендиращият собственик съответната по закон закрила на правото му на собственост. Собствеността съдържа няколко права на собственика, едното от които е правото на ползване, оспорено от подсъдимата. Осъществяването му и от нея, включително с намерението да стане собственик на имота, независимо дали е било постижимо, е изяснено по делото. „Отстраняването” й от имота като негов владелец/държател не се е случило, особено по законен ред, за да се заключи, че тя е била отстранена от имота и противоправно е действала за осъществяване на нейно действително или предполагаемо право на собственост/ползване, т.е. завладяването му наново. Само знанието й за придобита от св.К.С. собственост върху имота не е достатъчно за фактическия извод владението да е преминало по законен път в неговия патримониум, защото бутането на старата ограда и премахването на наличните в него подобрения е следвало да стане явно и със знанието на ползувателя/владелеца на имота, за да имат правно (и наказателноправно) значение. Такива действия не са били извършени и от св.М.И., спечелил търга за процесния имот и месеци след това го продал на св.К.С.. Не е достатъчна и документалната промяна на предназначението на имота. Трикратните действия на подсъдимата само сочат, че тя не се е дезинтересирала от имота и е манифестирала намерението си да продължи да го ползва, въпреки външната намеса в него, без да е изяснено на какво правно основание и от кого е осъществена. С тях тя се е противопоставяла на промяната на фактическото положение в имота не по установения в закона ред и отделните й действия неправилно са оценени дори като продължавано престъпление. Тя с тези си действия не е довела до каквато и да е промяна на изясненото по делото фактическо държане/владение на имота. От друга страна, реализирането на действително с имуществен характер субективно материално право от спорещия собственик следва да стане по установения от закона ред, включително и чрез принудително изпълнение, за да може да претендира защита срещу неправомерни действия на опонента му, засягащи законно промененото фактическо положение в имота или с вещта. Тези изводи следват и от характера на обществените отношения, които се защитават с нормата на чл.323 от НК – те са свързани с опазване на законовия ред за осъществяване на субективните права на гражданите и на общественото спокойствие. Деянието на подс.Д. не е съставомерно и поради липса на другото изискуемо се от закона обстоятелство – случаят да е немаловажен. Безспорно, значимостта на едно деяние се определя както от степента на засяганите от него обществени отношения, от значимостта на незаконно реализираното оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право, но и от реално настъпилите вреди от осъществяването му. Такива факти в обвинението не са заявени, нито са валидно установени, за да се утвърди извод за немаловажност на деянието/действията на подсъдимата. Те са предизвикали единствено реакцията на органите на МВР с отправяне на предупреждения спорът помежду им със св.К.С. да бъде разрешен по законов път. И на последно место, твърде декларативен е изводът на окръжния съд за наличието на пряк умисъл у подс.Д. при осъществяване на деянията. И в обясненията си, и в множеството й жалби до различни институции тя е изяснила защо ги извършва, настоявайки спрямо нея св.К.С. да приложи съответната законова процедура за реализиране на правото си на собственост върху имота, в която тя да има възможност да се защитава с допустимите законови средства. В действията й няма възприетата от съда престъпна упоритост за постигане на целените общественоопасни последици при съзнанието, че „имотът се намира в чуждо владение”, което не е вярно. С оглед на тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че действията на подс.Д. в инкриминирания период не осъществяват елементите на състава на престъплението по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което незаконосъобразно е призната за виновна и осъдена. Обжалваната въззивна присъда следва да бъде отменена от ВКС изцяло и подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, съобразно правомощието му по чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като се касае за приложение на материалния закон при правилно установени факти от предмета на доказване по делото. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивната присъда от 18.06.2018 г. по ВНОХД № 26/2018 г., постановена от Монтанския окръжен съд, вместо което ПРИЗНАВА подсъдимата С. Д. Д., със снета по делото самоличност, за НЕВИННА в това за времето от пролетта на 2016 г. до 01.03.2017 г. в местността „С.” в землището на Берковица, при условията на продължавано престъпление самоволно, не по установения от закона ред, да е осъществила едно свое, оспорвано й от К. К. С. предполагаемо право по отношение на имот с идентификатор 03928.12.54 по кадастралната карта на Берковица, като деянието представлява немаловажен случай и Я ОПРАВДАВА по предявеното й обвинение по чл.323, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: