Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5 c295_12_dec_290gpc_part@23cf@30zn Р Е Ш Е Н И Е № 307 София, 17.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 295 /2012 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страни по гр. № 716 /2010 г. на Софийския окръжен съд, г.о., І с-в., срещу въззивно решение № 546 от 22.11.2011 г.. срещу частта от решението, с която е уважен иск за прогласяване нищожността на договор за дарение поради противоречие със закона и е допусната делба на недвижимия имот, предмет на дарението. Н. В. Б. и Й. А. Б. обжалват решението в частта, с която е уважен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД вр. чл.23 СК (отм.): прогласена е нищожност на договора за дарение на дворно място в [населено място] с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, масивна лятна кухня, масивен гараж и едноетажна стопанска сграда, извършено без съгласие на съпругата и е допусната делба на недвижимия имот. Твърдят, че в тази част решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост на извода, че имотът е бил семейно жилище и неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неоснователността на иска и отхвърляне на иска за делба, доводите ще бъдат разгледани по-долу. Н. И. Б. обжалва решението в същата част, с която срещу него е уважен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД вр. чл.23 СК (отм.) и е допусната делба на недвижимия имот също с доводи за съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост на извода, че имотът е бил семейно жилище и неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неоснователността на иска и отхвърляне на иска за делба,. Ответникът по касация и ищец Ц. Й. Б. оспорва жалбите Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 358 от 14.05.2012 г. на основание чл.280,ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1) за допустимостта на иска по чл.23 СК (отм.), когато той е предявен след смъртта на съпруга, който се е разпоредил с имот представляващ семейно жилище, с оглед приетото в решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659 /2010 г., на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което, когато искът по чл. 23 СК (отм.) е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се с личния си имот, ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо като съпруг - несобственик е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, но със смъртта на съпруга и бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно. Прието е, че в този смисъл е и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, ІІ г.о.. 2) представляват ли семейно жилище дворно място, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, за който е прието, че е разрешено от въззивния съд в противоречие с приетото с решение № 72 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 67/80 г. на ОСГК на ВС, че когато семейното жилище е сграда в дворно място и освен жилищната сграда в регулирания парцел има и стопански постройки, включително и гараж, в семейното жилище се включват само онези жилищни и сервизни помещения, които са предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство. По въпросите: на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното:, Първият въпрос е процесуалноправен, по него настоящият състав намира за правилно разрешението, прието в решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659 /2010 г., на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и в решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, ІІ г.о., по изложените от тях съображения, че със смъртта на единия от съпрузите бракът се прекратява (чл.94,т.1 от СК от 1986 г. (отм.), поради което, когато е починал съпругът, който е собственик на жилището, което до момента е било семейно, другият дотогавашен съпруг, който не е собственик, вече не е съпруг, а наследник на починалия, жилището, което до момента на смъртта е било „семейно”, вече не е „семейно” и със смъртта на собственика и прекратяването на брака правата на другия дотогавашен съпруг (вече наследник) по отношение на жилището се погасяват. Затова дотогавашният съпруг (вече наследник) няма правен интерес от предявения иск с правно основание по чл.23 СК (отм.). Изложеното за липса на правен интерес е особено валидно, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Вторият въпрос е материалноправен, по него настоящият състав намира за правилно разрешението, прието в решение № 72 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 67/80 г. на ОСГК на ВС, че когато семейното жилище е сграда в дворно място и освен жилищната сграда в регулирания парцел има и стопански постройки, включително и гараж, в съдържанието на понятието жилище по смисъла на СК (отм.) се включват само тези жилищни и сервизни помещения, които са предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство, съответно не се включват тези отделни постройки, които не са предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. Настоящият състав на съда споделя изложените ясни съображения и намира, че не следва да ги допълва. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение (в обжалваната част) по въззивна жалба на ищеца Ц. Й. Б. въззивният съд е приел, че : се иска допускане на съдебна делба по отношение на недвижим имот – застроено дворно място в [населено място], останал в наследство от А. Б., починал на 05.04.2007 г., негови наследници по закон са преживялата съпруга Ц. Б. и родителите Н. и Й. Б., Н. Б. е племенник на починалия, бракът между ищцата (Ц. Б.) и починалия бил сключен на 19.02.1995 г., с нот. акт № 69 от 17.03.1997 г. Н. и Й. Б. са дарили на сина си А. процесния недвижим имот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на лятна кухня; въззивният съд е приел, че договорът за дарение е нищожен, че по делото няма категорични свидетелски показания, че по време на дарението страните са били във фактическа раздяла и че имотът не бил семейно жилище, а с оглед на уважаване на този иск, решението в частта, в която съдът се произнесъл по евентуалния иск по чл.30 ЗН, следвало да бъде обезсилено, а делбата на имота да бъде допусната. С оглед приетото по първия правен въпрос следва извод, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта по иска по чл.23 СК от 1986 г. (отм.), което налага да бъде разгледан евентуалният иск по чл.30 ЗН на Ц. Б. срещу дарения Й. Б.. Жалбоподателите не са изложили доводи по този иск, т.к. въззивният съд не го е разгледал, нито по иска за делба, отделни от доводите по иска по чл.23 СК от 1986 г. (отм.). При тези изводи и тъй като не е необходимо извършването и повтарянето на процесуални действия, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество: Искът на Ц. Б. срещу Й. Б. с правно основание чл.30 ЗН е неоснователен: Иска се отмяна на дарение, извършено от А. Б. в полза на племенника му Й. Б. на процесното застроено дворно място с нот. акт № 66 /05.03.2007 г.. А. Й. Б. е починал на 05.04.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ц. Б. и майка си и баща си Н. Б. и Й. Б.. Следователно дареният племенник Й. Б. не е наследник по закон на А. Й. Б., който да е призован да го наследи. Съгласно чл.30,ал.2 ЗН и ТР 1 /04.02.2005 г. по гр.д. № 1 /2005 г. на ВКС, ОСГК, когато Ц. Б., която е наследник по закон на А. Й. Б. с право на запазена част, предявява иск по чл.30 ЗН срещу Й. Б., който не е наследник по закон на А. Йорданов Б., призован да го наследи, Ц. Б. трябва да е приела наследството на А. Йорданов Б. по опис. Ц. Б. не твърди и не доказва да е направила това, поради което предявеният от нея срещу Й. Б. иск с правно основание чл.30 ЗН е неоснователен. От неоснователността на този иск следва извод, че дареният недвижим имот е собственост на Й. Б., Ц. Б. не е съсобственик, както не са и Н. Б. и Й. Б., поради което и искът на Ц. Б. за делба на процесния недвижим имот е неоснователен. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част по иска по чл.23 СК от 1986 г. (отм.) и производството в тази част да бъде прекратено, искът на Ц. Б. срещу Й. Б. с правно основание чл.30 ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и искът за делба на Ц. Б. срещу Н. Б. и Й. Б. за процесния недвижим имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите искат да им бъдат присъдени направените разноски. Те не са представили списъци за разноски и съдът ги намира за извършени, както следва : искането на Н. Б. и Й. Б. е основателно за сумите 55 лева за държавни такси и 350 лева за процесуално представителство в касационното производство, за които са представени доказателства, че са платени, съответно уговорени и платени, искането на Й. Б. е основателно за сумите 55 лева за държавни такси и 400 лева за процесуално представителство в касационното производство, за които са представени доказателства, че са платени, съответно уговорени и платени. С оглед изхода от спора Ц. Б. няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение с № 546 от 22.11.2011 г. по гр. № 716 /2010 г. на Софийския окръжен съд, г.о., І с-в.. в частта по иска на Ц. Й. Б. срещу Н. И. Б. с правно основание чл.23 СК от 1986 г. (отм.) и прекратява производството по делото в тази част. ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Й. Б. срещу Н. И. Б. с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от А. Й. Б. в полза на Й. А. Б. с нот. акт № 66 /05.03.2007 г.., том І, рег. № 558, дело № 46 /2007 г. на нотариус с район на действие в [населено място] на недвижим имот: дворно място с площ 500 кв.м., съставляващо УПИ ІІ –1249, в кв. 95, по плана на [населено място], при съседи на дворното място: от две страни улици, Р., М. и И. Б. и А. А. Б., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, масивна лятна кухня, масивен гараж и едноетажна стопанска сграда. ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Й. Б. срещу Н. В. Б. и Й. А. Б. за делба на недвижим имот: дворно място с площ 500 кв.м., съставляващо УПИ ІІ – 1249 с идентификатор 38558.6.132, в кв. 95, по плана на [населено място], при съседи на дворното място: поземлени имоти с идентификатори : 38558.6.135, 38558.6.147, 38558.6.131, заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, масивна лятна кухня, масивен гараж и едноетажна стопанска сграда. Осъжда Ц. Й. Б. да заплати на Н. В. Б. и Й. А. Б. сумата 405 (четиристотин и пет) лева разноски за касационното производство. Осъжда Ц. Й. Б. да заплати на Н. И. Б. 455 (четиристотин петдесет и пет) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.