Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 02.12.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 1373/2016г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Образувано е по исковата молба на С. П. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], за отмяна на основание чл.47 т.3 и т.4 ЗМТА на арбитражно решение №633/27.05.2015г., постановено по арб. дело №633/2015г. по описа на арбитър Б. Г.. В исковата молба на С. К. се поддържа, че ищецът е узнал за арбитражното решение, когато е получил поканата за доброволно изпълнение, връчена му от ЧСИ Б. Б. на 21.01.2016г. и че е спазил преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА за атакуване на арбитражното решение. Сочи се, че в исковата молба по арбитражното дело, [фирма] умишлено е посочил неверен и неточен адрес на заемателя К., а именно - посочил е стария му адрес, вместо действителния му адрес към датата на завеждане на арбитражното дело, за който заемодателят е бил известен от С. К.. Според ищеца непосочването в исковата молба по арбитражното дело на настоящия адрес на заемателя, който е бил известен на дружеството, представлява злоупотреба с право, довела до постановяване на арбитражно решение в противоречие с обществения ред по см. на чл.47 ал.1 т.3 ЗМТА. Същевременно същото обстоятелство е посочено като предпоставка, обуславяща отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА – страната не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър и за арбитражното производство. В отговора на исковата молба, депозиран на 21.07.2016г. ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е недопустим, поради неспазване на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. Сочи , че арбитражното решение, изпратено на С. К., следва да се счита за редовно връчено на 4.06.2015г. по реда на чл.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем №[ЕГН]/13.07.2011г. Същевременно в отговора се излагат съображения за неоснователност на исковата молба и за спазена процедура в арбитражното производство с оглед приложението на чл.13.4 от Общите условия. Поддържа се, че заемателят не уведомил писмено заемодателя за промяната на адреса. В откритото заседание на 23.11.2016г., както и в писмените бележки, пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Излага аргументи за неоснователност на възражението на ответното дружество, свързвано с прилагането на фикцията по чл.13 т.4 Общите условия на договора за револвиращ заем. Претендира разноски по делото. Процесуалният представител на ответното дружество поддържа становището в отговора на исковата молба като акцентира върху обстоятелството, че заемателят не е уведомил изрично писмено дружеството за промяната на адреса. Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл.78 ал.5 ГПК. ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело №633/2015г. на арбитър Б. Г., арбитражното производство е било образувано по исковата молба на [фирма] против С. П. К.. С решение №633 от 27.05.2015г. ответникът по арбитражното дело е осъден да заплати на дружеството-ищец общо главница в размер на 2 814.29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението, както и да му заплати 80 лв. – разноски за арбитражното производство и 427 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба е посочен адрес -[жк]бл.205 вх.А ет.2 ап.3 като постоянен адрес на ответника С. К. и като негов адрес за кореспонденция. Изпратените до ответника съобщения на посочения в исковата молба адрес чрез фирма „Е. експрес” на 15.05.2015г. и на 18.05.2015г. за образуването и насрочването на арбитражното производство са били върнати с отбелязване „ отсъствие на получател”. Със същото отбелязване в товарителницата не е било връчено на ответника и арбитражното решение при направените 3 опита за връчване, съответно на 2.06.2015г., на 3.06.2015г. и на 4.06.2016г. Не се спори, а и от представената покана за доброволно изпълнение се установява, че С. К. е получил поканата по изпълнителното дело на 21.01.2016г. По делото са приети като доказателства писмо изх.№87/2.04.2014г. и писмо изх.№20.06.2014г., с които писма [фирма] уведомява С. К. за невъзможността да бъдат удовлетворени молбите му за промяна на параметрите на договора за револвиращ заем от 13.07.2011г. И двете писма са изпратени до настоящия адрес на заемателя-[жк]бл.204 вх.А ет.5 ап.13, и са получени от адресата. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, настоящият състав намира, че исковата молба на С. К. е подадена в тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. От представената кореспонденция между страните е видно, че [фирма] е бил уведомен от С. К. за новия му постоянен адрес преди завеждане на арбитражното дело. При това положение настоящият адрес-[жк]бл.204 вх.А ет.5 ап.13, е следвало да бъде посочен в исковата молба, с която е сезирана арбитър Г. като на този адрес е следвало да бъдат изпращани книжата по арбитражното дело, включително и самото решение. Не може да бъде споделен довода на ответното дружество, че в случая е налице фингирано връчване на решението на основание фикцията в т.13.4 от Общите условия на Договора във връзка с клаузите на чл.11 на същия договор, предвиждащи използването за кореспонденция на адреса, посочен в договора. Несъмнено е, че при трайна промяна на адреса, стария адрес не би могъл за бъде ползван като валиден адрес на заемателя. Меродавно в случая за неприложимостта на фикциягта по чл.13.4 от Общите условия е обстоятелството, че [фирма] е бил уведомен от заемателя за промяната на адреса чрез посочване на новия постоянен адрес за кореспонденция преди завеждането на арбитражното дело. Знанието на заемодателя за извършената промяна на адреса изключва въобще възможността за фингирано връчване на първоначалния адрес по реда на чл.13.4 от Общите условия на договора. Следва да се има предвид и фактът, че заемателят е уведомил заемодателя за новия си адрес в писмена кореспонденция, свързана със същия договор за револвиращ заем, от което следва, че [фирма] е имал данните в своето досие за променения адрес. На последно място следва да се отбележи, че фингираното връчването на съобщенията, при известен адрес на получателя, не е допустимо и с оглед разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА. По същите съображения настоящият състав приема, че С. К. не е бил надлежно уведомен за образуването на арбитражното дело при арбитър Б. Г., което го е лишило от участие в арбитражното производство. Предявеният иск се явява основателен по чл.47 т.4 ЗМТА, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено като делото бъде върнато на същия арбитър за ново разглеждане на основание чл.49 ЗМТА. Неоснователна е исковата претенция по чл.47 т.3 ЗМТА. Отмяната на арбитражното решение, поради ненадлежно уведомяване на страната за назначаването на арбитър или за арбитражното производство, е предвидено в закона като самостоятелно основание за отмяна. В тази връзка нормата на чл.47 т.4 ЗМТА се явява специална по отношение на нормата на чл.47 т.3 ЗМТА. Ищецът не твърди и не ангажира доказателства за други пороци на арбитражното решение извън посоченото ненадлежното уведомяване на страната, които пороци да могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, обусловили противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България. На основание чл.78 ал.1 ЗМТА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца С. К. направените по настоящото дело разноски. Основателно е възражението на ответното дружество за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. Спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което настоящият състав намира, че за разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена сумата 427 лв. – в размер на минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения. При това положение дължимите от ответното дружество разноски са общо в размер на 539.57 лв. /112.57 лв.–държавна такса+427 лв. – адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното и основание чл.47т.4 ЗМТА Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.47т.4 ЗМТА арбитражно решение №633/27.05.2015г., постановено по арб. дело №633/2015г. по описа на арбитър Б. Г., като отхвърля иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.3 ЗМТА. Връща делото за ново разглеждане на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на С. П. К. ЕГН 46121186565 от [населено място],[жк]бл.204 вх.А ет.5 ап.13 сумата 539.57 лв. /петстотин тридесет и девет лева 57 ст./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: