Р Е Ш Е Н И Е №160 Гр.София, 14.02.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 3512/2015 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. [фирма] Велико Т. срещу Решение № 211/29 юли 2015 г. по т.д.№ 152/2015 г. по описа на същия съд, с което е отменено Решение № 41/26 април 2013 г. по т.д.№ 1314/2012 г. на ОС В.Т. в частта, в която е отхвърлен предявеният като частичен иск на жалбоподателя против [фирма] за заплащане на сумата 174 000 лв. – част от общо дължимо обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД за периода 27 март 2012 г. – 25.10.2012 г. 627 057,17 лв. и вместо него е постановено осъждане на [фирма] да заплати на М. [фирма] сумата 174 000 лв. изцяло дължимо обезщетение за ползването на имот, находящ се в гр.В.Т. на [улица], предмет на прекратен договор за наем, сключен на 26 май 2008 г., за времето от 27 март 2012 г. до 25 октомври 2012 г. на основание чл.236 ал.2 ЗЗД ведно със законната лихва от 26 октомври 2012 г. до окончателното плащане на сумата, както и 23284,72 лв. съдебни разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради произнасянето му по непредявен иск, въз основа на факти, различни от описаните в исковата молба, извън пределите на спора, очертани от нея и от въззивната жалба. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание да се произнесе въз основа на наведените с исковата молба основания на вземането по чл.19 от договора за наем с отразяване в диспозитива на решението частният характер на предявения иск за сумата 174 000 лв. В срока за отговор на жалбата ответникът по касация „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ В.Т. ЕАД изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на решението до касационен контрол, искът е разгледан като частичен на предявеното основание и в съответствие със задължителните указания на ВКС в решението му от 1 юни 2015 г. по т.д.№ 558/2014 г. на състав на Второ т.о., с което е обезсилено решението по т.д.№ 111/2013 г. в частта по иска за сумата 174 000 лв. , претендирана на основание чл.19 от договора за наем, сключен на 26.05.2008 г. С определение № 241/19 април 2017 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на вероятна недопустимост по жалбата на ищцовото АД за преценка дали искът е разгледан на предявеното основание и в съответствие с обема на търсената защита и задължителните указания на ВКС. В проведеното на 26 септември 2017 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора изразява становище, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът по касация не изпраща представител. Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, след преценка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта по иска за сумата 174 000 лв., отхвърлен като частичен от Великотърновския ОС, и да уважи претенцията в заявения от ищцовата страна размер на основание чл.236 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем е прекратен на 26 март 2012 г. с изтичането на уговорения срок. През процесния период – 27 март 2012 г. – 25 октомври 2012 г. ответната страна е ползвала имота на [улица] гр.В.Т. въпреки противопоставянето на ищеца-наемодател и дължи обезщетение за ползването му, изчислено по средни пазарни наемни цени за съответния период в заключение на съдебно-техническа експертиза, чиито констатации не са оспорени. В съответствие със задължителните указания на ВКС в Решение № 62 от 1 юни 2015 г. по т.д.№ 558/2014 г., с което е обезсилено решението на Великотърновския апелативен съд по т.д.№ 222/2013 г. в частта, касаеща иска за сумата 174 000 лв., претендирана на основание чл.19 от договора за наем, сключен на 26 май 2008 г. между страните, при новото разглеждане на делото решаващият състав на въззивния съд е преценявал основателността на иска с оглед предпоставките на чл.236 ал.2 ЗЗД, относими към дължимостта на обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратяване на договора за наем, каквото е заявено с исковата молба и поддържано в хода на производството. Основните правни изводи, обосновани в мотивите на обжалваното решение, са формирани съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения – за прекратяване действието на договора за наем поради изтичане на уговорения срок, за правна невъзможност за сключване на нов валиден наемен договор поради забраната на чл.9 ал.6 ЗЛЗ, за неправомерно ползване на имота въпреки неколкократните покани за освобождаването му до бившия наемател без заплащане на уговореното обезщетение в чл.19 на договора в троен размер на наемната цена, възлизащо за процесния период от 7 месеца на 627 057, 17 лв. Предвид изложеното оплакванията на касатора за разглеждане и уважаване на иска на непредявено основание и несъобразяване с указанията на ВКС се явяват неоснователни. По обема на дължимата защита. Определящо за квалифицирането на иска като частичен е твърдението на ищеца, че претендираната сума е само част от размера на вземането. Дали наистина претендираното по частичния иск е част от размера на вземането, не е от значение за квалифицирането му като частичен. Обемът е качествена характеристика на търсената с иска защита. Ищецът упражнява предоставената му от чл. 6 ал.2 ГПК възможност да определи параметрите й с предявяването на иска. С частичния иск се защитава едно единно делимо вземане на ищеца и с уважаването му се открива възможност за предявяване на иска за остатъка от вземането. С него се търси ограничена по обем защита и се запазва възможността в следващ процес ищецът да търси и получи защита вече в пълен обем. От исковата молба е видно, че е налице ясно изразена воля на ищеца за защита в ограничен обем – в обстоятелствената част и в петитума са посочени както целият размер на вземането, така и претендираната част от него. Именно такъв иск, с който ищецът търси защита на вземане за родово определени и заместими вещи, но не за целия, а за част от неговия размер, като изрично си запазва възможността в следващ процес да търси защита в пълен обем, се дефинира в правната доктрина като частичен иск. Определянето на вида му е правомощие на ищеца, което в случая е упражнено при предявяването на иска като частичен още с исковата молба, в хода на процеса не са предприемани изменения в твърденията на ищцовата страна, водещи до промяна в обема на търсената защита. Съдът правилно е приел в обжалваното въззивно решение, че първоинстанционният съд е сезиран с иск, който по естеството си е частичен, но установявайки, че размерът на процесното вземане е равен на размера на частичния иск, квалифицира предявената претенция като иск за целия размер на вземането. „Преквалифицирането“ на иска от частичен в такъв за целия размер на вземането в осъдителния диспозитив на решението по почин на съда се явява нарушение на диспозитивното начало в процеса, обуславящо интереса на ищеца да го обжалва, тъй като преклудира възможността му за защита в следващ процес. Недопустимо въззивният съд е подменил волята на ищеца за определянето на иска като частичен. В исковата молба са посочени целият размер на вземането за обезщетение и претендираната част от него в абсолютни стойности, изрично е заявено, че искът е частичен. Такава квалификация на вида на предявения иск е направена и в доклада по делото след самостоятелна преценка на първоинстанционния съд. След като е установил, че размерът на вземането е равен на размера на частичния иск, въззивният съд е приел, че изцяло уваженият иск не е частичен и е отразил това в диспозитива на обжалваното решение чрез допълнението към присъдената сума 174 000 лв. „ИЗЦЯЛО ДЪЛЖИМО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ“. Като изхожда от достигнатите изводи относно невярност на ищцовото твърдение, че размерът на предявения иск е част от целия размер на спорното вземане, съдът по недопустим начин е подменил волята на ищеца относно обема на търсената защита. Видът на иска не зависи от неговата основателност. С оглед на изложеното диспозитивът на обжалваното решение трябва да се изчерпва с постановлението на съда за отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на предявения частичен иск в заявения от ищеца размер. „Преквалифицирането“ на иска в осъдителната част на диспозитива от частичен в такъв за целия размер на вземането чрез думите „изцяло дължимо обезщетение“ е недопустимо изменение на обема на търсената ищеца защита в нарушение на диспозитивното начало. В посочената част решението на Великотърновския апелативен съд подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо. Поради разглеждане на иска на предявеното основание въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 211 от 29.07.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 152/2015 г. в частта, в която уваженият иск на „М. [фирма] В.Т., срещу „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ В.Т. за сумата 174 000 лв. е квалифициран като иск за целия размер на вземането за обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД вместо като частичен на основание чл. 293 ал.4 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211/29.07.2015 г. на Апелативен съд Велико Т. по в.т.д.№ 152/2015 г. по описа на същия съд в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :