Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр.София, 28 юни 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. д. № 1007/2012 г. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България /подадено чрез РС-Тетевен на 27.04.2012 год./ за възобновяване на нохд № 617/2010г. на Районен съд-Тетевен, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 19.01.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане в частта, с която е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурора, подсъдимия Г. П. И. и неговия защитник по отношение на обвинението по чл. 150, ал. 1 от НК, и в частта по определеното при условията на чл. 23 НК общо наказание поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 150 НК е умишлено и «тежко» по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което разпоредбата на чл. 381, ал. 2 НПК не допуска споразумение. В съдебно заседание на 21.06.2012г. искането се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането, с което се иска утежняване на наказателноправното положение на осъдения е подадено извън шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С протоколно определение от 19.01.2011 год. по нохд № 617/2010 год. в производство по чл. 381-383 от НПК Тетевенският районен съд е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на Г. П. И. споразумение, с което обвиняемият се е признал за виновен в извършени на 29.07.2010 год. в [населено място], обл. Ловеч престъпления по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 150, ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 55 от НК са му наложени наказания съответно-за първото-две години и единадесет месеца, а за второто-една година и шест месеца лишаване от свобода и е постановено ефективното им изтърпяване при „Строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на И. едно общо най-тежко наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „Закрит” тип. Искането за отмяна на атакуваното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално недопустимо. Действително, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е одобрил представеното му споразумение за извършеното от осъдения престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, вместо в същата тази част да върне делото на прокурора съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 8 НПК, тъй като за това престъпление сключването на споразумение е недопустимо, по силата на чл. 381, ал. 2 НПК. В искането си Главният прокурор не е аргументирал виждането си, че то е в полза на осъденото лице, за да може да го направи вън от срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, но спецификата на случая сочи, че отмяната по реда на възобновяването на определението в атакуваната му част поради допуснат процесуален порок, неминуемо би утежнило положението на осъдения, тъй като делото е приключило по реда на гл. ХХІХ от НПК и И. е осъден при условията на чл. 55 от НК. Щом това е така следва извода, че евентуалното уважаване на искането за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане в отменената му част, води до утежняване наказателноправното и процесуално положение на осъдения, което е възможно само ако искането е направено в шестмесечния срок на чл. 421, ал. 1 от НПК, който в случая не е спазен. Ето защо, искането на Главния прокурор за отмяна на постановеното протоколно определение от 19.01.2011г. по нохд № 617/2010г. на Районен съд-Тетевен в атакуваната му част е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и с аргумент на обратното на чл. 426, във вр. чл.425, ал.1, т.1, във вр. чл.422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 617/2010г. на Районен съд-Тетевен, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 19.01.2011г. в частта, с която е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото в съдебно заседание, между прокурора, подсъдимия Г. П. И. и неговия защитник по отношение на обвинението по чл. 150, ал. 1 от НК и в частта по определеното при условията на чл. 23 НК общо наказание. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 1007/2012 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ-то н.о. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :