О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 370 [населено място],01.08.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1412 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Елит петрол“ AД срещу определение №476/26.04.2018г., постановено по в.ч.гр.д. №259/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което се оставя без уважение частната жалба на дружеството против отказа на съдия по вписванията при Районен съд –Никопол за вписване на удостоверение чрез подреждането му в книгите по чл.33 б.„д“ от Правилника за вписванията, за заличаване на заложния кредитор „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за учредяване особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № 9128 на Нотариус Г. Д., с рег. №343 от НК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл.22а от ПВ и чл.21, ал.1 от ЗОЗ. Твърди, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗОЗ във връзка с чл.12 ал.3 от ЗОЗ обстоятелствата относно особен залог на търговско предприятие – вписването на самия залог, както и последващите вписвания, касаещи всякаква промяна във вписаните обстоятелства, са противопоставими от момента на вписването им в търговския регистър. Според касатора това означава, че след като заличаването на заложния кредитор „КТБ“ АД /н./ по първи по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД е вписано по партидата на залогодателя в Търговския регистър, актът /удостоверението/, в който това заличаване е отбелязано, задължително следва да бъде вписан в Търговския регистър, щом това бъде поискано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че представеното от молителя удостоверение от 08.01.2018г., издадено от АВ - ТР, няма характер на удостоверение по чл.22а от ПВ, тъй като заличаването на един заложен кредитор не се отразява върху съществуваща тежест върху имота. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по правния въпрос: „Подлежи ли на вписване в имотния регистър удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33 б.„д“ от ПВ, ако в имотния регистър е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, като задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а задължението към другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано“. Позовава се на противоречие на обжалваното определение на Плевенски окръжен съд с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №351/22.07.2016г. по ч.т.д. №684/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №465/03.10.2016г. по ч.т.д. №1688/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като поставеният правен въпрос се явява обуславящ за изхода на спора. Съдържащият се в обжалвания акт отговор е в противоречие с разрешението, дадено в цитираните от жалбоподателя определения на ВКС. В тях се приема, че съгласно чл.21 ал.2 от ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие, между които е и заложният кредитор се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, в който първичен регистър по аргумент на чл.27 от ЗОЗ се извършва и заличаване на подлежащите на вписване по чл.26 от ЗОЗ обстоятелства. На основание чл.21, ал.3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан вторично в нотариалните книги, като залогът тежи върху отделните активи, посочени в договора за залог на търговско предприятие и след отделянето им от предприятието. В този случай, съгласно чл.22а от ПВ, в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие по разпореждане на съдията по вписванията, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.”д” от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписване в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. Следователно не само вписването, но и заличаването на заложния кредитор на търговско предприятие, са обстоятелства, които подлежат на отразяване в първичния регистър /търговския регистър/, а оттам и на вписване в службата по вписванията чрез подреждане на удостоверението, издадено от търговския регистър относно вписване / заличаване на заложния кредитор, в хипотеза на посочени в договора за залог на търговско предприятие недвижими имоти. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл.6, ал.4 от ПВ, според която, по реда на чл.22а, ал.1 и ал.3 от ПВ се извършват не само „вписвания”, но и „заличавания” във връзка с издадени удостоверения за последващи вписвания в търговския регистър относно обстоятелства, относими за залог на търговско предприятие, в чийто състав са включени отделни имоти, като „заличаванията” също се извършват чрез подреждане на удостоверението за последващо вписване в търговския регистър /включващо не само вписване в тесен смисъл на думата, но и заличаване на вписано обстоятелство в търговския регистър/. При договор за синдикиран банков кредит, при който длъжникът дължи на кредиторите погасяване на сумата по кредита при условията на разделност, обезпечен с договор за залог на търговско предприятие, в чийто състав са включени определени недвижими имоти, при погасен дълг към единия от кредиторите и вписване заличаването на този заложен кредитор в търговския регистър, удостоверението, издадено от търговския регистър относно това обстоятелство, подлежи на вписване чрез подреждане в нотариалните книги, в които е вписан залога на търговското предприятие. С оглед изложеното е даден следният отговор на поставения правен въпрос: „Подлежи на вписване в Службата по вписванията удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33, б. „д“ от ПВ, ако в нотариалните книги е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, ако задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а вземането на другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано”. Настоящият състав на ВКС, Първо отделение възприема изцяло така дадения отговор на правния въпрос в цитираната практика на ВКС по чл.274 ал.3 от ГПК. С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното определение, с което е прието, че удостоверението от търговския регистър за вписване на заличаване на един от заложните кредитори при наличие на разделност на дълга не подлежи на вписване в нотариалните книги е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с чл.21, ал.2 и ал.3 вр. чл.26 и чл.27 от ЗОЗ вр. чл.22а, ал.1 и ал.3 от ПВ, поради което следва да бъде отменено и да се постанови вписване на удостоверението от търговския регистър в нотариалните книги чрез подреждане по чл.33, б.”д” от ПВ. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №476/26.04.2018г. по в.ч.гр.д. №259/2018г. на Плевенски окръжен съд, както и потвърдения с него отказ от 26.03.2018г. на съдия по вписванията при Районен съд –Никопол за вписване на удостоверение чрез подреждането му в книгите по чл.33 б.„д“ от Правилника за вписванията, за заличаване на заложния кредитор „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за учредяване особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № 9128 на Нотариус Г. Д., с рег. №343 от НК. ПОСТАНОВЯВА вписване в Службата по вписванията – [населено място] на удостоверение изх. №20180108162318/08.01.2018г., издадено от Агенция по вписванията – Търговски регистър, в което е отразено заличаване на заложния кредитор „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011г., вписан в Службата по вписванията –гр. Н. с вх. рег. №654/01.03.2012г. по отношение на недвижим имот, подробно индивидуализиран в заявлението на „Елит петрол“ AД, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл.33, б.”д” от ПВ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.