8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София,09 януари 2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 962/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимия Г. И. С. срещу въззивно решение № 246 / 21.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1309/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излага твърдение за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 от НПК. На това основание се прави искане за оправдаване, поради недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен начин, като алтернативно се претендира за намаляване размера на наложените наказания.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи и моли същата да бъде уважена.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и претендира за оставянето й без уважение, поради отсъствие на заявените касационни основания.
Частните обвинители М. Х. С., М. П. С. и Й. П. С. – К., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. Представляват се от повереника си, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение.
В предоставената му последна дума подсъдимият прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 12/ 28.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 436/ 2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, /СОС/, НО, 6 – ти състав подсъдимият Г. И. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2017, около 19.00 часа, на път SFO 2170 от Общинската пътна мрежа на [община], област Софийска, между селата Априлово – Гайтанево, при управление на МПС марка „.....“, модел „....“, с държ. рег. [рег.номер на МПС] , в посока от [населено място] към [населено място], на 2 км. след Априлово, на пътно платно с двупосочно движение, навлязъл в лявата част на пътното платно, без да заобикаля препятствие или да изпреварва, като нарушил чл.16 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Д. С., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години.
Със същата присъда на основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
С присъдата СОС се разпоредил с веществените доказателства и с разноските, направени по водене на делото.
Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд, където е образувано в.н.о.х.д. №1019/2021 г. Поради оттегляне на жалбата от подсъдимия въззивното производство е било прекратено. С решение № 50143/ 25.11.2022 г., постановено по к. д. № 691/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о. въззивното производство е възобновено. По този повод в САС е образувано в.н.о.х.д. № 1309/2022 г. С решение № 246/21.06.2023 г., постановено по същото дело, САС изменил присъдата на СОС, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца на две години, изпитателния срок от пет години на три години и срока на лишаването от право на управление на МПС от три години на две години и две месеца.
Касационната жалба, подадена срещу това въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 350 от НПК, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
В процесуалния документ, повод за настоящата проверка, касаторът писмено изразява недоволството си от осъществената на досъдебното производство дейност по разследване. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с довода, че показанията на поемните лица не съответстват на отразените часове в протокола за оглед на местопроизшествието, поради което, според жалбоподателя, те са положили подписите си върху празен лист и не са присъствали на посоченото процесуално - следствено действие. Жалбоподателят оспорва и заключенията на АТЕ, тъй като при изготвянето им вещите лица са съобразили състоянието на участвалите в ПТП автомобили, които не били съхранявани, по правилата за пазене на веществените доказателства. Манипулирани били и изготвените по делото дигитални снимки, като непоследователността на номериране на снимките не можела да се обясни с не въвеждането на актуална дата и част преди заснемането. В материалите на досъдебното производство не били приложени постановлението за назначаване на АТЕ /от 2017 г./ и протоколът за предаване на трупа на неговите близки, а от снимките, изготвени при огледа на местопроизшествието се виждало, че той е без обувки. В него не били намерени и пари, поради което неправилно било прието, че той е отивал да си купи цигари. Касаторът оспорва решението на въззивния съд да заплати възнаграждение на вещото лице Т., тъй като той нямал легитимно право да получи такова, понеже повторното му явяване се наложило заради допусната от самия него техническа грешка. Допуснатите множество грешки поставяли под съмнение експертните заключения. Посочените нарушения на процесуалните правила довели до осъждане на подсъдимия въз основа на предположения, тъй като държавното обвинение не било доказано по несъмнен начин. В писмено допълнение към жалбата касаторът аргументира първоначалните си оплаквания и излага размисли за престъплението и наказанието, за законите и тяхното прилагане, като прави искане за сключване на споразумение с държавното обвинение, което да отразява специфичните му нужди и потребности. Акцентира и върху това, че лишаването от правоуправление за продължителен период от време не се отразява добре на шофьорските умения, наложеното в този смисъл наказание действа унизително и че е готов да не управлява автомобил, ако това е препоръката на негови приятели, един от които инструктор по управление на МПС.
На първо място следва да се отбележи, че посочените оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне и събиране на доказателствата са били изразени и пред въззивната инстанция и са намерили своя отговор в мотивите на въззивното решение. Не само тези, на които акцентира жалбоподателят, но и всички останали доказателствени източници, включително и събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, са били подложени на изключително подробна, всестранна и задълбочена проверка от въззивната инстанция.
С впечатляваща детайлност въззивният съд е анализирал показанията на поемните лица – свидетелите Д. Ц. и С. С., като е отхвърлил категорично твърденията на защитата за това, че същите не са присъствали при огледа на местопроизшествието, че са подписали празна бланка от протокола за оглед, че св. С. по време на огледа ходил до дома си, че е бил повлиян от алкохол, че на поемните лица не са били разяснени правата и задълженията им в качеството на такива. Изложените задълбочени и пространни разсъждения на контролирания съд /от л. 23 до л. 34 на въззивното решение/ изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като се основават на вярна интерпретация на посочените гласни доказателства. Въззивният съд е изследвал всяко обстоятелство, относимо към предмета на делото, възпроизведено от свидетелите Ц. и С., като е съпоставил изложеното от тях при разпита им в досъдебното производство, в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие. Откроил е известни противоречия в показанията им, които е изяснил, стриктно следвайки принципите на формалната и правна логика. Въз основа на правилния анализ на посочените гласни доказателства въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че поемните лица Ц. и С. са присъствали през цялото време на извършване на огледа на местопроизшествието и не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 156 от НПК, които да водят до изключването му от доказателствения материал. Правилно при това положение протоколът за оглед на местопроизшествие е използван като надеждна доказателствена основа при изготвяне на експертните заключения. Последните са анализирани задълбочено от въззивния съд, като същият е посочил доводите си за кредитирането на заключението на повторната, петорна КСМАТЕ - изготвена от повече вещи лица, изключителни професионалисти в своята област, по - големият обем на използваната от тях информация, аргументите им, защитени убедително в хода на съдебното следствие. Неоснователно е и възражението, че експертите са взели предвид състоянието на автомобилите, значително време след произшествието, без да отчетат, че веществените доказателства не са съхранявани правилно. Експертите в заключението си са използвали като изходни данни протокола за оглед, албума със снимки към него и не са се ръководили от състоянието на автомобилите, години след инцидента. В този смисъл неправилното съхранение на превозните средства не се е отразило върху обосноваността и правилността на заключението. Не е от значение и фактът, че в делото липсва постановление за назначаването на АТЕ. След като въззивният съд е възприел като обосновано, ясно и точно заключението на посочената КСМАТЕ, а не на АТЕ, възражението на касатора, че в делото липсвало постановлението за назначаването на последната, не налага промяна на крайните фактически и правни изводи решаващия съд.
Въззивната инстанция подробно е обсъдила възражението на подсъдимия и неговия защитник относно датата отразена на снимките, изготвени от техническия сътрудник – св. Г., като е изяснил, чрез нейния разпит, че разминаването в датите се дължи на това, че е снимала с фотоапарат, на който не са били настроени времето и часовете на заснемане. Контролираният съд, след като е съпоставил показанията й с тези на св. Д. Ц., на когото при разпита му в първоинстанционното производство са били предявени снимките от албума, изготвен към протокола за оглед, правилно е приел, че същите отразяват именно посоченото местопроизшествие и няма основание да не бъдат използвани от експертите, изготвили КСМАТЕ.
Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно е заплатено възнаграждение на вещото лице В. Т., тъй като повторното му призоваване и разпит пред въззивния съд се наложили заради погрешното изписване от него на дата 24.07.2017 г. в заглавната страница /т. нар „шапка“/, вместо вярната дата на постъпване на трупа на пострадалия за изследване в Клиниката по съдебна медицина – 29.10.2017 г. Полагайки усилия да отговори на всяко възражение и искане на защитата, контролираният съд е призовал и разпитал повторно вещото лице В. Т., за да изясни на какво се дължи посоченото разминаване. Защитникът се е възползвал от повторния разпита / тъй като както сам е заявил, не е присъствал при разпита на вещото лице в първоинстанционното производство – вж. л. 64 от съд. протокол по в.н.о.х.д. № 1309/22 г./, за да зададе допълнителни въпроси на експерта, относно алкохолното опиване на пострадалия, вида и механизма на получените от него увреждания. При това положение правилно и законосъобразно въззивният съд е преценил, че следва да се заплати на експерта възнаграждение за явяването му в съдебното заседание.
Възражението на касатора за това, че от материалите по делото липсвало постановление за връщане на тялото на пострадалия на неговите близки и че не било изяснено дали е бил с обувки и къде е отивал преди произшествието, което поставяло под съмнение обвинителната теза, е неоснователно. Посочените обстоятелства нямат никакво значение за правилното решаване на делото. Чрез тях не се изясняват фактите, включени в предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че дейността по разследване на едно престъпление е човешка дейност и като такава, при осъществяването й е възможно да бъдат допуснати грешки, неточности, непълнота и т. н. От значение за наказателния процес са само онези от тях, които водят до неправилни изводи по фактите, имащи значение за изграждане на изводите относно престъплението и неговия автор, настъпилите вреди и други имащи значение за отговорността на дееца. Иначе казано, не всяка техническа, правописна или друг вид грешка, води до опорочаване на наказателното производство, още по - малко до извод за недоказаност на обвинението и оправдаване на подсъдимия. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че проверяваният съд отговорно е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което упрекът към доказателствената и аналитичната му дейност е изцяло неоснователен. Отговорил е убедително и изчерпателно на всички възражения на подсъдимия и неговия защитник, съобразно указанията, визирани в чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложеното налага извода, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
В касационната жалба твърдението за неправилно приложение на материалния закон се аргументира единствено с посочените нарушения на процесуалния закон. Настоящият съдебен състав прецени, че посочените от касатора нарушения не са от категорията на съществените такива по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2 от НПК. При правилно установените факти, въз основа на извършен задълбочен, професионален и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, съобразен изцяло с процесуалните правила, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че подс. С. е осъществил деянието, в което е обвинен – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
Претенцията на подсъдимия за несправедливост на наказанието основно е насочена към санкцията лишаване от право да управлява МПС. Касаторът аргументира твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК с довода, че дългият срок на лишаването от това право не води до повишаване на шофьорските умения.
Целта на посочения вид наказание е да наложи ограничение на извършителя на транспортно престъпление от вида на посочените в разпоредбата на чл. 343г от НК. То е кумулативно наказание, т. е. налага се задължително, наред с наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление. Целите на посоченото наказание, наред с общо формулираните в разпоредбата на чл. 36 от НК – поправително - превъзпитателна спрямо извършителя и общо превантивна и възпираща спрямо останалите членове на обществото, е и да отстрани дееца за определен период от време от участие в движението в качеството му на водач на превозно средство. Конкретната цел на лишаването от право на управление на МПС е да дисциплинира водача към стриктно спазване на правилата за движение. Като вид наказание е нормално да ограничава правната сфера на индивида, извършил транспортно престъпление причинило най – тежкия възможен резултат – смъртта на пострадалия. В конкретния случай въззивният съд е подходил изключително снизходително към подсъдимия, като е намалил наложените му от първостепенния съд наказания до минимално предвидените в закона размери на санкцията лишаване от свобода и лишаването от право на управление на МПС, което според закона и трайно установената съдебна практика, не може да бъде за срок по - малък от лишаването от свобода. Настоящият съдебен състав при това положение не намира законово основание за намаляване на срока на наложените наказания. В този смисъл искането на касатора не следва да бъде уважено.
В заключение следва да се посочи, че отсъствието на касационни основания обуславя оставянето в сила на обжалваното въззивно решение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на първо наказателно отделение
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 246 / 21.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1309/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.