1 Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 30 май 2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Н. Любенов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 379/2019 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Б. Я. срещу решение № 74/2019 на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1633/2018г. по описа на същия съд. С атакуваното решение е потвърдена присъда от 31.10.2018г. на Софийски окръжен съд, постановена по нохд № 360/2018г. по описа на същия съд. С първоинстанционната присъда подс. Я. е признат за виновен в това, че на 29.05.2017г. и на 31.05.2017г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е използвал без съгласието на титуляра - Р. Г. С. платежен инструмент – банкова карта, издадена от банка „Д.” на името на Р. Г. С., като изтеглил сумата от 300 лева и извършил безкасово плащане за сумата от 9,50 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на осн. чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1(една) година и 2 (два) месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 4 (четири) години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. В касационната жалба се заявява касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Жалбоподателят обосновава несправедливостта на наложеното му наказание с обстоятелства, които следвало да се съобразят като допълнителни смекчаващи отговорността му, а именно - че превенцията по отношение на подсъдимия е постигната, тъй като от години не е имал криминални прояви, а в хода на наказателното производство е демонстрирал безупречно процесуално поведение. Иска се намаляване на наложеното наказание, както и намаляване размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Подсъдимият Я. моли за намаляване на наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Жалбата на подс. Я. е насочена към проверка на съдебен акт по чл. 346, т. 1 от НПК - решение на Апелативен съд - София, с което е потвърдена първоинстанционна присъда с налагане на наказание "лишаване от свобода" на дееца. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от връчване на съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред окръжния съд е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Липсват обективни находки по делото, от които да се заключи, че направеното от подсъдимия самопризнание не е валидно или, че е резултат от натиск или манипулации. Напротив - подсъдимият лично и чрез служебният защитник е изразил волята си за провеждане на съкратено съдебно следствие, отказвайки се от събиране на доказателства. Процесуалният ред за разглеждане на производството е предоставил на съда възможност за преценка предпоставките на кой от законоустановените начини – по чл. 58а, ал.1 от НК или по чл.58а, ал.4 във връзка с чл. 55 от НК са налице, като правилно съдът е приел, че по делото се констатират множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – предпоставка за определяне на наказание под предвидения в закона минимум. Съдилищата са съобразили продължителния период след последното осъждане на подсъдимия до извършване на инкриминираното деяние, сравнително невисокия размер на изтеглената сума, проявеното разкаяние, изразено недвусмислено и категорично след разкриване на престъплението, пълното връщане на присвоената сума и искреното съжаление на подсъдимия за извършеното от него. Всички тези обстоятелства сочат на една по- ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с други престъпления със сходна правна квалификация, която е позволявала определяне на наказанието под предвидения в закона минимум от 2 (две) години лишаване от свобода. Неоснователно се претендира завишеност на размера от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, доколкото същият е съответен на извършеното от подсъдимия престъпление и достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, още повече, че съдилищата не са наложили кумулативно предвиденото наказание „глоба”. Жалбата е основателна само в частта й относно срока, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Въззивният съд е утвърдил извода на първоинстанционния, че с оглед отегчаващите отговорността на обстоятелства, не е необходимо намаляване размера на изпитателния срок от 4 (четири) години до предвидения в чл. 66, ал. 1 от НК срок от 3 (три) години. Единственото констатирано отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е фактът на предходното му осъждане на наказание пробация с влязла в сила на 14.02.2011г. присъда по нохд № 86/2010г. на РС-Ихтиман. Съдилищата обаче са се обединили и около друго становище относно значението на този факт, а именно, че макар и да не е настъпила реабилитация, деецът в продължителен период от време (в срок, наближаващ срока на реабилитацията) не е имал престъпни прояви, което е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като е говорело за по-ниската му степен на обществена опасност. Настоящият състав намира, че в контекста и на останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не е необходим толкова продължителен период от време, в който Я. да търпи риск от активиране на отложеното наказание лишаване от свобода. Поради тези съображения касационният съдебен състав намира за справедливо да намали изпитателния срок, определен за наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия от четири на три години. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, ал.2, т.1 и чл.348, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 74 от 20.02.2019 г. по внохд № 1633/2018 г. на Софийския апелативен съд, като намалява определения изпитателен срок за изпълнение на наложеното на подсъдимия К. Б. Я. наказание лишаване от свобода от четири години на три години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: