4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308 София, 01.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3819/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Д. Н. М. чрез адв. Ат. А., срещу определението от 22.05.2012 г. по ч. гр. д. № 5206/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 55786/2011 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявление за издаване по реда на чл. 410 ГПК на заповед за изпълнение на парично вземане. В подаденото от жалбоподателя заявление се съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично вземане в размер на 19 558.00 лева, представляващи левовата равностойност на 10 000 евро, платени на основание чл. 2 от предварителен договор от 05.08.2008 г. за изграждане на недвижим имот, съставляващ паркомясто № 4, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. За да постанови отказ за издаване на заповед за изпълнение, Софийският районен съд се мотивирал с това, че заявлението не съдържа пълно изложение на всички релевантни обстоятелства около претендираното вземане, тъй като не става ясно основанието, на което се претендира връщане на сумата - на отпаднало основание или заявителят твърди, че предварителният договор е развален; ако е налице последното основание - как е станало развалянето; как е формирана претендираната сума, в т. ч. и какъв е пълният размер на вземането, от което същата е заявена като частичен иск. Въззивният съд потвърдил отказа като правилен по резултат, но по други съображения. Посочил, че предпоставка за осъждането на длъжника е наличието на развален предварителен договор и съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК заявителят трябва да удостовери това обстоятелство с изходящ от длъжника или официален документ - нотариална покана, надлежно връчена, а такъв по делото не е представен. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Основава допускането на касационното обжалване на предпоставки на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е мотивирано с представена с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК заповед от 12.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 55790/2011 г. на Софийския районен съд и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 29.06.2012 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: какъв е обемът на индивидуализиращите обстоятелства, касаещи претендираното от заявителя вземане или кои обстоятелства са достатъчни за индивидуализиране на вземането по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е такъв материалноправен или процесуалноправен проблем, който касае пряко предмета на спора и постановения от съда с обжалваното решение правен резултат. С оглед на тези разяснения следва, че не може да се допусне касационно обжалване по въпроса за обстоятелствата, индивидуализиращи претендираното вземане, тъй като този въпрос не е определящ извода на въззивния съд за отхвърляне на искането. Определящ изхода на спора е въпорсът дали следва да се преценяват по същество приложените документи и изявленията на заявителя в производството по чл. 410 ГПК, поставен с оглед становището на съда, че заявителят не е представил документ, удостоверяващ развалянето на предварителния договор като основание да се иска връщането на престираната по него сума. Данните по делото сочат, че заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу дължника [фирма] [населено място], а като документи, от които произтича вземането, са представени: споразумение изх. № 0104 от 01.07.2008 г., предварителен договор изх. № 0111 от 05.08.2008 г. за изграждане и покупка на недвижим имот, съставляващ паркомясто № 3 и паркомясто № 4, срещу заплащане на сумата 20 000 евро, декларация изх. № 10-52 от15.09.2010 г. от Т. К. П. - управител на [фирма] /действаща чрез пълномощника си А. Г. Ц., по пълномощно № 7249 от 23.03.2010 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, също представено по делото/, че Д. Н. М. е изплатил цялата дължима сума по договора от 05.08.2008 г. и дружеството няма финансови претенции към него, два броя обявления от 13.10.2011 г. на ЧСИ М. П. М. рег. № 786, че на основание чл. 487 и сл. ГПК на втора публична продан са изнесени паркоместа №№ 3 и 4, и извлечение от търговския регистър. С представените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист се установява, че в производство по чл. 410 ГПК по гр. д. № 55790/2011 г. на Софийския районен съд е разпоредено длъжникът [фирма] [населено място] да заплати на Д. Н. М. сумата 19 558.00 лева /левовата равностойност на 10 000 евро/, както и съдебни разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: сума, платена от Д. Н. М. на дружеството, по предварителен договор от 05.08.2008 г. за изграждане и покупка на недвижим имот - паркомясто № 3; длъжникът не е в състояние да изпълни насрещното си задължение, тъй като имотът, предмет на договора, към настоящия момент е възбранен и се продава от други кредитори на длъжника; основание за връщане на платеното е чл. 17 вр. чл. 15 от договора. С оглед тези данни, обосноваващи противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С определения по чл. 274, ал. 3 ГПК /напр. опр. № 4 от 07.01.2010 г. по ч. т. д. № 610/2009 г., опр. № 116 от 11.02.2013 г. по ч. т. д. № 46/2013 г., двете на ВКС, ТК, ІІ-ро т. о., опр. № 114 от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. № 107/2010 г., на ВКС, ГК, III-то г. о., и др./, е прието, че при издаването на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК не се изисква представяне на доказателства за твърдяното вземане - достатъчно е вземането да е индивидуализирано по основание и размер; че в заповедното производство е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК; че съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън него може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. С оглед на тази съдебна практика настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира за правилно разрешението, дадено с представената към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК заповед за изпълнение по гр. д. № 55790/2011 г. на Софийския районен съд. Обратно- обжалваното въззивно определение противоречи на утвърдената съдебна практика. Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 19 558.00 лева - равностойност на заплатените от заявителя 10 000 евро като цена за изграждане на паркомясто № 4. Представеният към заявлението договор е предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, като то със своето съдържание удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. Връщането на заплатената от заявителя и претендирана със заявлението сума е в съответствие с чл. 17 от договора и данните в представеното обявление, имащо характер на документ по чл. 418, ал. 3 ГПК и удостоверяващо настъпила невъзможност длъжникът да изпълни насрещното си задължение да продаде на заявителя имота, по причина, че същият е възбранен и се продава от съдебен изпълнител. Вземането е индивидуализирано по основание и размер, а записването, че се касае до частичен иск, изхожда от предвидената в договора обща цена за изграждане на двата отделни обекта. Изложеното налага касиране на въззивния акт и произнасяне по основателността на искането, като се постанови издаването на заповед за изпълнение на претендираното вземане, ведно със законните последици, водим от което Върховният касационен съд, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението от 22.05.2012 г. по ч. гр. д. № 5206/2012 г. на Софийския градски съд и разпореждането от 13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 55786/2011 г. на Софийския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за заплащане от [фирма] [населено място], на Д. Н. М. на сумата 19 558.00 /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лв./ лева, представляваща левовата равностойност на 10 000 евро, по сключен на 05.08.2008 г. предварителен договор за изграждане и покупка на недвижим имот, съставляващ паркомясто № 4, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2011 г., както и на направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1 701.74 лева. Връща делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: