О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1510 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ПРИСТА АВТО“ АД срещу решение № 484/27.02.2019 г. по в. т. д. № 4105/2018 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 1089/01.06.2018 г. по т. д. № 2099/2017 г. на Софийски градски съд и по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, предявени от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД, са отменени пет решения на общо събрание на акционерите в дружеството, взети на 15.06.2017 г.
В подадената от „ПРИСТА АВТО“ АД жалба се сочи касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – противоречие с материалния закон. Твърди се, че с обжалваното решение неправилно е приложена разпоредбата на чл. 177 ТЗ и нейната рефлексия върху участие на акционерите съпритежатели на акции в работата на общото събрание.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност на решението. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Намира ли приложение правилото на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата по акциите чрез определянето на общ пълномощник на съпритежателите им, по отношение на упражняването на отделни права на участие в общото събрание на акционерите и право на глас?“
2. „Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?“
3. „Разрешението, че съпритежаването на дялове по реда на чл. 132 ТЗ, изp. III ТЗ не лишава съпритежателите им от участие в работата на общото събрание на акционерите и не ги лишава от право на глас, стига упражняването на това право да е еднопосочно от всеки един от съпритежателите, може да се прилага по аналогия към съпритежаването на акции по реда на чл. 177 ТЗ и упражняването на правата по акциите от техните съпритежатели?“
4. „Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?“
5. “Недопускането до участие на общо събрание на акционерите на част от съсобственици на наследени акции, които нямат право самостоятелно да гласуват на него без останалата част от съсобствениците на тези акции, опорочава ли проведеното общо събрание на акционерите и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?“
В изложението се твърди, че въпросите имат обуславящо значение за изхода на спора. Поставеният първи въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по – конкретно определение № 604/26.09.2013 г. по ч. т. д. № 2860/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО. Останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно от това, е наведено и основание за допускане до касационен контрол поради очевидна неправилност на решението, тъй като чл. 177 ТЗ е приложен в неговия противоположен смисъл. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От ответниците е подаден отговор. В него се изразява позиция, че решението на Апелативен съд София не следва да бъде допуснато до касационен контрол, отделно същото е законосъобразно постановено. По първия въпрос не е налице твърдяното от касатора противоречие с практика на ВКС, тъй като определение № 604/26.09.2013 г. по ч. т. д. № 2860/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО не съдържа отговор на поставения от касатора въпрос. Останалите въпроси не покриват изискването на общия селективен критерий, тъй като са казуално зададени. Не е налице и очевидна неправилност. За да бъде извършена преценка относно твърдяната от касатора неправилност, съдът следва да направи прецизно обсъждане на фактите, което не може да бъде извършено във фазата на селекция. С отговора се претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение на Апелативен съд София е отменено решение № 1089/01.06.2018 г. по т. д. № 2099/2017 г. на Софийски градски съд и по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ, предявени от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявани от своята майка и законен представител А. П. Д., срещу „ПРИСТА АВТО“ АД, са отменени пет решения, взети на общото събрание на акционерите от 15.06.2017 г. В мотивите на въззивното решение е прието, че съпритежаването на акции и делегирането на мандат за представителство пред дружеството не отменя правото на всеки от съпритежателите да участва лично в работата на общото събрание и да гласува, стига упражняването на това право да е еднопосочно с останалите. Направено е позоваване на решения, постановени от ВКС, а именно решение № 423/10.06.2004 г. по гр. д. № 1432/2003 г. на ТК, и решение № 127/10.02.2015 г. по т. д. № 3197/2013 г. на ТК, II ТО, както и аналогия между разпоредбите на чл. 132 ТЗ и чл. 177 ТЗ. Прието е, че еднопосочното упражняване на правото на глас изисква да се формира общ глас по всяко от решенията на общото събрание било с единодушие, било с мнозинство, като в противен случай индивидуалните гласове на акционерите не могат да се вземат в предвид и следва да се приеме, че правото на глас на съпритежателите не е надлежно упражнено. В мотивите на решението е прието още, че недопускането на ищците до самостоятелно участие в общото събрание на 15.06.2017 г., въпреки липсата на упълномощен общ представител от всички съпритежатели, представлява съществено нарушение на техните права да участват в управлението на дружеството, поради което взетите на общото събрание решения са незаконосъобразни и като такива отменяеми.
Поставените под номер едно, три, четири и пет въпроси не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касационен контрол, изведен в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос не е обусловил волята на въззивния съд и изхода на спора. В атакуваното решение Апелативен съд София не е анализирал въпроса дали упражняването на отделни акционерни права на участие в общото събрание и правото на глас следва да бъде осъществено чрез общ пълномощник от страна на съпритежателите на акции. Въпроси номер три и четири се припокриват. Те не съставляват правен въпрос, а възпроизвеждане текста на чл. 132 ТЗ. Въпрос пет предполага проверка правилността на изложените в атакуваното решение правни доводи, поради което също не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът, поставен под № 2 удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд, съответно изхода на поставения за разглеждане пред него правен спор. Същият удовлетворява и допълнителния селективен критерий, регламентиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Според разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тези две изисквания на разпоредбата формират общо основание. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили след формирането й изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато конкретната правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива, за да се създаде съдебна практика по приложението й. В процесната хипотеза в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат обосновани твърдения, че е налице сочената хипотеза за достъп до касация, предвид съществуващата неяснота относно приложението на чл. 177 ТЗ.
С оглед изложеното следва да бъде допуснат касационен контрол по поставения от касатора „ПРИСТА АВТО“ АД въпрос : „Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?“
При положителна преценка за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то безпредметно се явява обсъждане на въпроса относно сочената от касатора очевидна неправилност на постановеното от Апелативен съд София решение.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 484/27.02.2019 г. по в. т. д. № 4105/2018 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на „ПРИСТА АВТО“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.