1 Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 25.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Е. Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 765/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 893 от 21.11. 2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 19.04.2012 г. по гр.д.№ 15046/ 2010 г. на СГС, ГО, ІІ-д състав по въпросите произвежда ли действие отказ от наследство, направен след внасяне на имотите в ТКЗС, прилага ли се чл.91а ЗН в случаите, когато не е установен точният момент на внасяне на някои от имотите в ТКЗС и към кои имоти следва да се преценява чл.91а ЗН- към описаните в декларацията за встъпване в ТКЗС или към имотите, така както са описани в емлячния регистър. С въззивното решение е отхвърлен иск за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, бивша собственост на общия наследодател на страните А. М. Б.- починал през 1956г., тъй като е прието, че през същата година част от наследниците му- съпруга и дъщеря, са направили отказ от наследство и като единствен наследник е останал ответникът, който счита, че е собственик на имотите и след възстановяването им от поземлената комисия. Разпоредбата на чл.91а от ЗН, според която отказ от наследство, направен след внасяне на имотите в ТКЗС, не произвежда действие, не е приложена, тъй като е прието, че отказът е направен преди внасяне на имотите в стопанството. За да достигне до този извод въззивният съд е посочил, че от представените доказателства не може да се определи кои точно имоти на А. Б. и кога са внесени в ТКЗС. С нормата на чл.91а ЗН /нов- ДВ бр.60/ 92 г./ се прие, че при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС имоти, които се възстановяват, отказът от наследство, извършен след одържавяването, респ. след включване на имотите в ТКЗС, няма действие по отношение на тези имоти и те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от Закона за наследството. Нормата е създадена, за да обслужи процесите на реституция, като с решение № 3 от 4.02.1999 г. на Конституционния съд на РБългария се дадоха разяснения, че разпоредбите на чл.90а и чл.91а ЗН са част от нормите на провежданата реституция и нямат за цел да накърнят правата на наследниците, ползващи се от отказа от наследство, а с тях се охраняват интересите на отказалите се наследници и то само за реституираните имоти. Разпоредбата е изключение от типичното правно действие на отказа от наследство и се прилага само когато отказът е извършен след одържавяване на имуществото и преди неговото възстановяване. Ако отказът е преди включване на имотите в ТКЗС, нормата на чл.91а ЗН не се прилага и правата на наследниците се определят при зачитане действието на направения отказ от наследство от някои от тях. Същото се отнася и ако отказът се преценява спрямо други имоти, които не се обхващат от реституцията. С оглед на изложеното установяването на точния момент на внасяне на имотите в ТКЗС е от съществено значение за преценката дали ще се зачита действието на отказа от наследство или той няма да има правно действие при определяне кръга на наследниците. Доколкото отказът от наследство е формален акт, не е трудно да се установи кога е извършен, като в случая от представеното удостоверение от Софийски народен съд е видно, че това е станало на 22.05.1956г. Относно момента на внасяне на имотите в ТКЗС съдът следва да обсъди всички доказателства по делото, както и да съобрази разпоредбите на Примерните устави на ТКЗС, които уреждат начина, по който е ставало включване на земите в стопанството. Като писмени доказателства могат да се ползват заявлението- декларация за членство в ТКЗС, в което внесената земя се описва само по количество, извлечение от емлячния регистър, както и всички други писмени и гласни доказателства относно посочените обстоятелства. В настоящия случай от заявлението-декларация на наследодателя за влизане в ТКЗС е видно, че стопанството е било образувано към 1950 г. и че наследодателят е внесъл в него на 6.Х.1950 г. всичката си земя, която е притежавал от 26, 6 дка, от които 21,2 дка ниви и 5,4 дка ливади. тъй като така е изисквал и ПУ на ТКЗС- в.Изв. бр.112/ 1950 г., където е посочено в чл. 3, че членовете на кооперативното стопанство участват със своята земя, със земята на членовете на техните домакинства, както и със земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици. А съгласно чл.5 от ПУ всеки член е длъжен да предаде в стопанството всичката собствена земя, която домакинството му е обработвало до влизането му в кооперативното стопанство, а така също земята придобита впоследствие от него или от членовете на домакинството му. Земята се приема по посочените в емлячните регистри размери или както се намери, като се индивидуализира само по площ и количество. Членовете на ТКЗС попълват опис-декларация по даден образец за притежаваните от тях и членовете на домакинствата им имоти. Приемат се и земи, които са спорни. В същия смисъл са и ПМС № 151 от 16.02.1952 г. и ПМС от 26.08.1954 г. относно земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, М. и други обществени стопанства. От тези разпоредби е видно, че никакви земеделски имоти на член- кооператорите не са оставали извън стопанството, а в този смисъл са и констатациите в постоянната съдебна практика, формирана във връзка с приложението на ЗСПЗЗ. Изводът на първоинстанционния съд, възприет и от въззивната инстанция, че на 6.10.1950 г., а също и към момента на смъртта на наследодателя през 1956 г. не всички негови имоти са били внесени в ТКЗС, е необоснован и противоречи на доказателствата по делото и нормативните положения, които са уреждали внасянето на земите в ТКЗС. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че отказът от наследство е направен след като общият наследодател е внесъл имотите си в ТКЗС и поради това и на основание чл.91а ЗН отказът няма действие по отношение на тези имоти, а при разпределяне на новооткритото наследство /след възстановяването/ се прилагат правилата на чл.5- 10 от Закона за наследството. Съгласно ТР № 1/ 98г. на ОСГК на ВКС новооткритото наследство /това което се възстановява/ се разпределя на този кръг от наследници, които са съществували към момента на смъртта на наследодателя. При положение, че отказът от наследство не се зачита, наследници на А. М. Б., починал на 9.04.1956 г., се явяват съпругата му П. М. М.- починала през 1966 г., синът С. А. М. и дъщерята М. А. Т.. Последната е починала през 1984 г. и оставила за наследници съпруг Владимир Т. Д.- починал през 1992 г., дъщеря Л. и внуци Г. и М.- деца на починалия й син Г. В. Т.. С оглед на тези данни и съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН възстановените имоти се явяват съсобствени на страните, като С. А. М. има дял от ½ ид.ч., Л. В. А.- ¼ ид.ч. и Г. и М.- общо също ¼ ид.ч., като при тези дялове следва да се допусне делбата между тях, а съсобствените имоти са тези, които са възстановени с решенията на поземлената комисия [населено място]- Р.№ 44/ 7.04. 2000 г. и р.№ 44 от 26.09.2001 г. на ПК [населено място] и р.№ 1714 от 22.08. 2007 г. на ОСЗГ [населено място]. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и да се постанови ново решение по съществото на спора с допускане на делбата за посочените имоти и при определените квоти за страните. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ДОПУСКА делба между Л. В. А.- ЕГН [ЕГН], Г. Г. М.- ЕГН [ЕГН], М. Г. Т.- ЕГН [ЕГН] и С. А. М.- ЕГН [ЕГН] на следните недвижими имоти в землището на [населено място]- 1.нива от 3,503 дка- имот № 219095 в м. „А.”, 2.нива от 4,001 дка- имот № 231050 в м. „И. могила”, 3.нива от 6,300 дка- имот № 234073 в м. „Варовита”, 4.нива от 3,128 дка.- имот № 235019 в м. „П. азмак”, 5.нива от 1,002 дка- имот № 239067 в м. „Р. ливада”, 6.нива от 1,871 дка- имот № 240008 в м. „Могилите”, 7.нива от 1,602 дка- имот № 241079 в м. „Я. Р.”, 8. нива от 2,590 дка- имот № 244003 в м. „О.”, 9.ливада от 2,495 дка- имот № 245080, в м. „С. П.”, 10.ливада от 1,799 дка- имот № 246027 в м. „О.”, 11.нива от 3,035 дка- имот № 511203, в м. „И. лозе”, 12.нива от 0,491 дка- имот №517629 в м. „Ф.” и 13.нива от 2 дка- имот № 122003- в м. „М. рид”- последната по картата на землището на [населено място]. Делбата да се извърши при квоти 1/2 ид.ч. за С. А. М., ¼ ид.ч. за Л. В. А. и ¼ ид.ч. общо за Г. Г. М. и М. Г. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: