1 Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 15 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети март ……........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Лозан Панов ....................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Невена Пелова ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 226 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок протест и жалба от страна на управителя Н. А. на [фирма], конституирано в качеството на граждански ищец по делото. Оспорва се присъда № 29 от 21.12.15 г., постановена по ВНОХД № 864/15 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Със същата е отменена изцяло осъдителна присъда № 328 от 05.11.13 г. по НОХД № 918/13 г. на Софийски градски съд (СГС) и подсъдимата Ю. С. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 319б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В протеста и допълнението към него са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. Представителят на ВКП лаконично поддържа протеста в заседанието пред ВКС, позовавайки се на доводите, изложени в допълнението към него. От името на гражданския ищец чрез жалбата и допълнението към нея присъдата се обжалва като „неправилна“, „необоснована“ и постановена в нарушение на закона (последното съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК). Иска се отмяната на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Процесуалният представител на гражданския ищец не се явява в проведеното съдебно заседание, редовно уведомен. Защитата на подсъдимата развива доводи за неоснователност на протеста и жалбата. Пледира за оставяне в сила на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, в това число и решение № 163 от 07.09.15 г. по н. д. № 271/15 г., ВКС, І н. о., постъпилите протест и жалба и допълненията към тях, посочените в тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда № 328 от 05.11.13 г., постановена по НОХД № 918/13 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимата Ю. С. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото и обвинение по чл. 319б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наложено и е наказание три месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200,00 лв. Осъдена е да заплати в полза на [фирма] 2 250,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди. По жалба от страна на подсъдимата с решение № 356 от 22.10.14 г. по ВНОХД № 632/14 г. САС е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието по чл. 319б, ал. 1 от НК, оправдал е подсъдимата за обстоятелството „значителни вреди“ и е намалил наказанието на глоба в размер на 2 000.00 лв. Потвърдил е присъдата в останалата и част. По касационна жалба от страна на подсъдимата с решение № 163 от 07.09.15 г. по н. д. № 271/15 г. ВКС, І н.о. е отменил въззивния акт и е върнал далото за ново разглеждане от друг състав на съда. Дал е задължителни указания по приложението на процесуалния закон, свързани с доказателствената дейност и по-конкретно с авторството на престъплението и правилата за оценка на косвените доказателства: единствено възможния извод относно даден факт от предмета на доказване; че безспорността на доказването трябва да бъде достигната не само от т. нар. главен факт (предмета на доказване), но и до всеки отделен факт-косвено доказателство; всеки факт-косвено доказателство трябва да се потвърждава от повече от един източници (доказателствени средства); достоверността на доказателствените средства не трябва да предизвиква никакво съмнение. След проведено въззивно съдебно следствие с присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт. Ю. С. е призната за невиновна в това на 07.09.10 г. и на 08.09.12 г. в [населено място], в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение на Н. А., която е използвала компютърна система за интернет банкиране, да е добавила компютърни данни – шестцифрен уникален транзакционен авторизационен (ТАН) код за потвърждаване на банкови операции, като от деянието да се причинени значителни вреди на [фирма] в размер на 2 250,00 лв., поради което я оправдал по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 319б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от НК. Отхвърлил е изцяло предявения от името на [фирма] срещу подсъдимата граждански иск за сумата 2 250,00 лв., представляващи обезщетение за причинени в резултат на престъпното деяние имуществени вреди. За да постанови тази присъда САС изцяло се е съобразил с цитираното решение на ВКС и закрепения в чл. 303 от НПК принцип, че присъдата не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. С необходимото внимание, ползвайки се от събраните доказателствени материали по делото и след правилен самостоятелен доказателствен анализ, излагайки своите съображения, е установил почти идентична с приетата при предходните разглеждания на делото фактическа обстановка, с изключение на фактите от значение за извода за авторството на деянието. Констатациите са правилни и законосъобразно установени, а и пред инстанцията по правото, каквато е касационната, е недопустимо да бъдат повдигани нови възражения по фактите, като е възможно да се обсъжда само оценъчната дейност по правото на инстанциите по същество. В рамките на дадените от законодателя правомощия, закрепени и разписани в процесуалния наказателен закон, ВКС провери дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали. Настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно и съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Фактическите положения, установени по делото, са изведени в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса. Касационната инстанция счита, че изложената от състава на Апелативен съд – гр.София аргументация е съобразена с разпоредбата на чл. 305 от НПК. В своята практика ВКС нееднократно е акцентирал, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства – съществени дефекти в оценъчната дейност, каквито не са осъществени от контролирания съд. В случая, САС в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е оправдателната присъда по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В протеста и жалбата са изградени доводи, които според касаторите са в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а по своята същност изцяло касаят необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. По този повод прокурорът акцентира, че съдът изцяло се е доверил на обясненията на подсъдимата, като е игнорирал като недостоверни свидетелските показания на К., А. и Д. и от това е достигнал до неправилния извод, че и други лица, а не само С. е била задължено лице по заплащане на почивката, уменията на С. и А. А. за боравене с програмата за интернет банкиране, знанието на конкретни свидетели за осъществените трансакции и обстоятелството за прекъснатия кабел. Посоченото не намира подкрепа в мотивите към присъдата на САС. Напротив. Обясненията на С. са обсъдени не само като напълно годно и допустимо даказателствено средство, но и като основно и едно от най-важните средства за защита в наказателния процес, които следва да бъдат оборени и опровергани по несъмнен начин от други годни доказателства, установени от годни, безпротиворечиви и незаинтересовани доказателствени средства и способи на доказване. В този смисъл, обясненията са възприети критично и са съпоставени с показанията на свидетелите Ц. К., А. А., В. А., М. Д., С. С., Н. А. и В. С.. Съдът задълбочено е посочил и разяснил в коя част приема за достоверни обясненията на подсъдимата и на свидетелите и в коя част не ги приема като нелогични, непоследователни и противоречиви (л. 72 – л. 76, ВНОХД № 864/15 г.). Във връзка с осъществената и съобразена с процесуалните правила аналитична дейност на проверявания съд по доказателствените средства и способи за събирането им и събраните по делото доказателства протестът е неоснователен. По отношение на жалбата от страна на гражданския ищец прави силно впечатление вероятността на израза и отразените предположения, които са в противоречие с посочения принцип, че присъдата не може да почива на предположения и подсъдимият маже да бъде признат за виновен, единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Красноречиви са изразите: „Н. е невъзможно Ю. С. да е останала необезпокоявана и сама в стаята, където се е намирал компютърът, свързан с интернет.“; „…едва ли за подсъдимата единствения източник на интернет връзка е бил процесния компютър на сем. А.. По всяка вероятност същата е имала приятели и познати с достъп до интернет, още повече не е изключено да е посещавала интернет клубове с тази цел … от август 2010 г. свидетелката (подсъдимата) е разполагала със собствен компютър, което не само е развило уменията и за работа с компютър и интернет, но и със сигурност и е дало възможност да продължи и доразвие комуникацията със свидетеля С. С. …“; „…кабелът по всяка вероятност е прекъснат на 9 септември…“; „По всяка вероятност С. е знаела, че свидетелите А. и В. А. (установено по делото е, че А. в предходен момент е осъществил трансакция) не ползват компютъра и интернет връзката за вход в системата за интернет банкиране…“; „Считам, че същата е знаела за завръщането на съпрузите А. и именно с оглед на това и страха и притеснението и те да не разберат за извършеното от нея, тя е срязала кабела…“; „…не е „нелогично и необяснимо“ докато В. и А. А. се намират в жилището, С. незабелязано от тях да прекъсне въпросния кабел“; „…по всяка вероятност е била запозната с местоположението на кабела…“. Отразеното е показателно на каква база повереникът на гражданския ищец иска да бъде осъдена подсъдимата и по този начин да защити и гражданската си претенция. Следва да се посочи, че предходната съдебна инстанция е изложила изчерпателни мотиви в каква степен и за какви значими за отговорността на подсъдимата обстоятелства е дал вяра на свидетелските показания на А., В. и Н. А., като посочил убедителни мотиви за това. Направил е верен извод за задължените лица по почивката на подсъдимата и свидетелите, реалната възможност и друго лице, освен подсъдимата, да се разплати със свидетеля С., достъпа до компютърната система за интернет банкиране и ТАН-кодовете и факта на прекъснатия интернет-кабел. Показателно за достоверната преценка на свидетелските показания на А. е и отразеното в самата жалба от страна на гражданския ищец, че със сигурност преди да бъде подаден сигнал до прокуратурата, семейството е извършило своеобразно разследване относно извършителя, причината и времето, през което са се случили трансакциите и прекъсването на кабела, по който начин в съзнанието на свидетелите е останала историята на събитията. Оправдавайки подсъдимата С., съдът е спазил процесуалния закон и законосъобразно е отхвърлил предявения граждански иск, поради което протестът и жалбата са неоснователни. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29 от 21.12.15 г., постановена по ВНОХД № 864/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................