О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132 С о ф и я, 05 ноември 2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 05 н о е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ като съобрази становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски частно наказателно дело № 1063/2018 година. Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на Софийския районен съд-135 с-в за промяна в местната подсъдност на НЧХД № 11873/2018 г. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното : Наказателното дело като НЧХД № 11873/2018 г. е било образувано пред Районен съд-София по тъжба на Б. Т. И. от Плевен срещу С. М. М. от същия град. След даване ход на тъжбата и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание защитникът на подсъдимата е депозирал на 25.09.2018 г. молба, в която е оспорил местната подсъдност на делото на Софийския районен съд, посочвайки за местно компетентен Районен съд-Елин Пелин, алтернативно претендирайки промяна на тази подсъдност чрез прилагане от ВКС на правомощието му по чл.43, т.1 от НПК заради местоживеенето на тъжителя и на подсъдимата в Плевен, както и на „всички свидетели, които ще посочим, също живеят в Плевен”. В тъжбата пък е заявено ангажирането на „двама свидетели при режим на довеждане”. Съдията-докладчик с разпореждане от 18.10.2018 г. е уважил така подадената молба и е прекратил производството по делото, като го е изпратил на ВКС за произнасяне за исканата промяна в подсъдността му. При тези обстоятелства ВКС намира искането за неоснователно. Безспорно е, че отдалечеността на правораздавателния орган от местоживеенето на голяма част от участниците в един процес има своето значение както с осигуряването на реална възможност за достъпа до съд, с разглеждане и решаване на делата в разумен срок, за минимизиране на усилията на участниците в процеса, за осъществяване на правото на защита на страните, така и за ограничаване неоправданото разходване на финансови средства във връзка с ангажираните доказателствени средства. Макар основанието по чл.43, т.1 от НПК да не касае законовите предпоставки, обуславящи родовата или местната подсъдност на дадено наказателно производство, при условията на целесъобразност дава възможност на касационния съд да прави промяна на последната с цел постигане на бързина и икономичност на производството в съдебната му фаза. В случая обаче съдията-докладчик е взел решението си по предположения за местоживеенето на бъдещите свидетели по делото, при инициативата от страна на тъжителя да бъдат осигурени от него, а от страна на подсъдимата и защитата й изобщо не са персонифицирани. С оглед изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането на съдията-докладчик следва да бъде отклонено и О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждането на съдията-докладчик от 18.10.2018 г. за прекратяване на съдебното производство по НЧХД № 11873/2018 г. по описа на Софийския районен съд-135 с-в и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване разглеждането му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: