Ключови фрази
Отговорността по застраховка ГО за вреди, причинени на чуждо имущество * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението



Р Е Ш Е Н И Е
№ 91

София, 19.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Валерия Методиева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1165/2021 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. Д., като малолетен – действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 127 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. № 3600/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, XII състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4505 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 5990/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20състав, като краен резултат е отхвърлен искът му срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при настъпило на 03.03.2018 г. ПТП, за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която за начална дата на дължимост на законната лихва е приета датата 08.03.2019 г., а не сочената от ищеца дата – 20.02.2019 г.
Срещу въззивния осъдителен съдебен акт за разликата над присъденото от първата инстанция обезщетение до размер от 13 000 лв./ съобразно предмета на въззивно обжалване/ до 15 000 лв., не е подадена касационна жалба от застрахователното дружество.
С определение № 206 от 11.04.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпрос от материалното право – относно критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Обжалването е допуснато за извършване на проверка за съответствие на решението със задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.
В жалбата и в публичното съдебно заседание на 08.06.2022 г., процесуалният пълномощник на касатора поддържа оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че апелативният съд не е взел под внимание и не е обсъдил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените от касатора неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Изтъква се, че във въззивното решение не са отчетени в необходимата степен болките и страданията, които пострадалият е преживял, възрастта му към момента на настъпване на ПТП, продължителността на възстановителния период, вида на претърпените от него телесни увреждания и особено техният характер, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, както и размера на застрахователната сума по застраховката. Според касационния жалбоподател, изведените от съда изводи не съответстват на обективните факти по делото, установени от събраните доказателства, а при определяне на обезщетението не е съобразена и приложена правилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и становището на съда досежно началната дата, от която се дължи лихва за забава, като се твърди, че е приложима разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ и законна лихва следва да се присъди не от 08.03.2019 г., а от 20.02.2019 г.
В постъпил по делото писмен отговор, ответникът по жалбата – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог: Живот и Здраве” АД с ЕИК:[ЕИК], оспорва релевираните касационни оплаквания, с искане за присъждане на разноски.
Отговор на касационната жалба не е подаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, привлечена от ответника, на основание чл.219 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София, при съобразяване пределите на въззивното производство, е намерил за частично основателни оплакванията на ответника за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че: съобразява и кредитира заключението по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че при процесното произшествие ищецът е претърпял счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни; проведеното лечение е било консервативно и на пострадалия е била поставена гипсова имобилизация на лявата подбедрица за срок от 40 дни; при извършения личен преглед на лицето е установено, че здравословното му състояние е напълно възстановено и липсва функционален дефицит на левия крак; не се очакват негативни последици за в бъдеще, които да са свързани с тази травма.
Въззивният съд не е възприел въведените във въззивната жалба на ищеца оплаквания за несъобразяване на всички увреждания. Счел е, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, не следва да се отчита евентуалното изпадане на пострадалия в безсъзнание, по съображения за липса на такива твърдения в исковата молба и за недостоверност на показанията на св.Д. в тази им част, доколкото те не кореспондират с медицинска документация, в която е отразено, че единственото увреждане е получената в областта на левия крайник фрактура, като същото се отнася и за изготвената в рамките на досъдебното производство СМЕ. Решаващият състав е формирал извод, че с оглед на естеството на проведеното лечение и обстоятелството, че ищецът е напълно възстановен от инцидента, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000лв., като е посочил, че така определеният размер на обезщетение е съобразен: с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г., която е от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; със съдебната практика в сходни случаи – в.гр.д.№4296/2018г. на Апелативен съд – София; възрастта на пострадалия, който е бил дете към момента на инцидента, което означава, че поносимостта му към търпените болки е по-малка от тази на възрастен човек.
Решаващият съдебен състав е приел за частично основателни оплакванията на ищеца за неправилност на решението на Софийски градски съд в частта, с която е определена началната дата на дължимост на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди /02.04.2019 г./. По този въпрос и съобразно цитирана от въззивния съд практика на ВКС – решение по т.д. № 2013/2019 г. и определение по т.д. № 2600/2019 г. на I т.о., са изложени мотиви в смисъл, че в полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от изтичане на 15 дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Съдът е преценил, че със застрахователната претенция са представени всички необходими доказателства за установяване легитимацията на ищеца, основанието и размера на претенцията, поради което и на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ законната лихва върху обезщетението се дължи след изтичането на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя, в случая – от 08.03.2019 г., а не от датата на увреждането.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е приложима т.II от ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че „справедливостта“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В посочения тълкувателен акт Върховният съд е дал указания относно общите критерии, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, а именно: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинените морални страдания и последиците от уврежданията. Цитираната задължителна практика е последователно следвана и доразвивана в практиката на ВКС – напр., решение по т.д. № 387/2008 г., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др., според която, при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
При постановяване на въззивното решение е допуснато известно отклонение от ППВС № 4/1968 г., като в нарушение на чл.52 ЗЗД е определено занижено обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото дете. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в пълнота установените от свидетеля Я. Д. – баща на малолетния ищец, обстоятелства относно състоянието на детето след произшествието, неговото лечение и продължително възстановяване – общо за период от около шест месеца. Не е отдадено необходимото значение на вида на увреждането на малолетния ищец – 4-годишен към момента на произшествието, изразяващо се в счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край, наложило гипсова имобилизация за период от 40 дни, а след сваляне на гипса – провеждане на рехабилитация. Обективната невъзможност за детето да се придвижва, да посещава детска градина и да играе с останалите деца през периода на консервативното лечение и по време на възстановителния период, очевидно е причинила съществени неудобства и страдания за пострадалия, наред с понесените болки от увредата. Свидетелят Д. е установил, че синът му не е можел да ходи нормално около шест месеца след увреждането. През този период е изпитвал болки, което е наложило провеждане на допълнителни медицински консултации. Формално, в тази си част показанията на бащата на детето не съответстват на проведената медицинска експертиза. Следва да се отчете обаче, че вещото лице д-р К. С. е посочил „стандартно приетите срокове за възстановяване при такъв тип увреждания” – около 3 месеца, поради липса на конкретна медицинска документация в тази насока.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, в отклонение от указанията в ППВС № 4/1968 г., е извършил съпоставка между поносимостта на детето към болки, в сравнение с тези, които би понесъл възрастен човек при такова увреждане.
Установените по делото конкретни обстоятелства не са надлежно анализирани от въззивния съд и не са прецизно съотнесени към визираните в ППВС № 4/1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието – 03.03.2018 г., настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение в случая възлиза общо на 25 000 лв., или на ищеца /сега касационен жалбоподател/ следва да се заплати допълнително сумата от 10 000 лв.. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. предявеният пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен.
Като неоснователни следва да се преценят оплакванията в касационната жалба за неправилно определяне на началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението. Определянето му от апелативния съд е в съответствие с разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, както и с практиката на ВКС по приложението на тази законова норма, част от която е цитирана в мотивите към атакуваното решение.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв., като на ищеца се присъди допълнително сума от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до окончателното им изплащане.
Съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска, въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, в частта за възложените в тежест на ответника разноски, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 147.27 лв.
За касационното производство ответникът следва да заплати на процесуалния пълномощник на касатора адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 980 лв., а по сметка на ВКС – 230 лева държавна такса.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 127 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. № 3600/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, XII състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 4505 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 5990/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав, предявеният от С. Я. Д. срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при настъпило на 03.03.2018 г. ПТП, е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лева, както и в частта, с която е отменено решението на първата инстанция в частта за присъдените в тежест на застрахователното дружество разноски, и в частта, с която С. Я. Д. е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски в размер на 147.27 лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на С. Я. Д., с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител А.-М. И. Т., допълнително сумата 10 000 /десет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 03.03.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 19.02.2021 г. по в.гр.д. № 3600/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, XII състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лева, както и относно началната дата на дължимост на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Н. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Я. Д. в размер на 980 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 230 лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: