Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 08.04.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 161/19 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.2 от НПК по постъпил касационен протест срещу присъда от 17.12.2018г., постановена по ВНОХД № 352/2018г. по описа на Разградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 346 от 03.09.2018г., постановена по НОХД № 13/2018г. по описа на Разградския районен съд и подсъдимата А. К. К. е призната за невиновна в това при условията на повторност за времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г. в [населено място], след като е осъдена с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – малолетното си дете Е. Ю. Б., да не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски и е оправдана по обвинението за престъпление по чл.183, ал.4 от НК. В протеста и допълнението към него се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Релевирани са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил присъдата при непълнота на доказателствата, както и че не е изложил надлежни мотиви във връзка с възприетата обективна невъзможност за плащане на издръжка, както и че не е съобразена разпоредбата на чл.82, ал.1 от Семейния кодекс. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста. Защитникът на К. моли да бъде оставен без уважение. Изразява становище, че прокуратурата е следвало да представи доказателства за обстоятелствата, които според протеста са неизяснени, още в хода на досъдебното производство. Намира обективната невъзможност за изплащане на издръжка за безспорно установена. Подсъдимата не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изразява становище по протеста. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: За да постанови атакувания съдебен акт, въззивната инстанция e приела, че от събрания доказателствен материал, преценен в съвкупност, по несъмнен начин се установява, че подсъдимата действително не е изпълнила задължението си, в качеството й на родител, да изплаща месечна издръжка в размер на 80лв. на сина си Е. в периода от 01.04.2016г. до 30.10.2017г., но това е станало по уважителни причини – обективна невъзможност. Последният извод е базиран на писмени доказателства изходящи от ТД на НАП – Варна, офис Русе, областна дирекция „Земеделие“ – гр. Русе, справка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, Дирекция „Социално подпомагане“. Въз основа на тях съдът е изяснил, че подсъдимата не е собственик и не е извършвала сделки със земеделски земи и недвижими имоти, че след 15.09.2010г. няма регистрирани трудови договори в териториалната дирекция в гр. Варна, че не е получавала помощи за деца, за увреждания или за безработица, както и че не се е регистрирала в бюрото по труда. При горното, ВКС намери протеста за основателен. Въззивната инстанция не е положила дължимите процесуални усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото. Установените обстоятелства не са достатъчни за да обосноват извод за възникнали пред подсъдимата непреодолими пречки да изпълнява задължението си през инкриминирания период. Съдът е разполагал с възможност да събере надлежни доказателства за начина на живот на К., но я е пренебрегнал. Редица писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се по делото са останали необсъдени и неанализирани, съдържанието на други не е проверено по реда на НПК. Липсват надлежни фактически изводи за начина на живот, който подсъдимата е водила през процесния период, което означава, че възприетата липса на средства представлява предположение, направено в нарушение на забраната по чл.303, ал.1 от НПК. Преди всичко, не са взети възможните мерки за установяване на обстоятелството къде е живяла К. в периода 2016г. – 2017г. Само по себе си това обстоятелство е достатъчно, за да съществува съмнение в обосноваността на извода за обективна невъзможност да издържа детето си. Окръжният съд е разполагал с информация за конкретни адреси в [населено място], в [населено място], в [населено място] и в [населено място], [община], но не е установил кога е живяла на всяко едно от посочените места. Игнорирани са надлежни писмени доказателства – справки от полицейски служители и справки за адресна регистрация. Съществуват и данни за продажба на имота, в който е живяла в [населено място], които не са анализирани. Фактът, че през последните години подсъдимата е живяла в четири различни населени места, е следвало да бъде съобразен от съда при събирането на доказателства за имотното й състояние. Справките, според които тя не разполага с недвижимо имущество, с МПС и със земеделски земи изхождат от териториална служба, разполагаща с информация само за едно от посочените населени места, следователно са недостатъчни за да мотивират извод за липса на имущество. По аналогичен начин, не би могла да се приеме за изчерпателна и информацията, на която се е позовал съда за това, че не е получавала помощи и не е била регистрирана в бюро по труда. Тя изхожда от териториална структура, действаща само в района на един областен център. Така например, от удостоверението за раждане е видно, че на 12.06.2018г. е родила дете в [населено място], а информацията, че не е получавала помощи за деца е от [населено място]. За да се приеме, че съдът е изпълнил задължението си по чл.13, ал.1 от НПК, следва да установи къде и в каква последователност е живяла подсъдимата, а след изчерпване на процесуалните възможности, в случай, че това е невъзможно, да изиска справки от четирите териториални подразделения на институциите. Съдът не е положил и дължимите усилия да събере доказателства за начина на живот на К., като разпита лицата от най-близкото й обкръжение. Процесуалната възможност за това е била налице, защото е разполагал с данни, че тя поддържа връзка с майка си и брат си, че е съжителствала с две установени по делото лица – Б. Д. и Х. В.. Процесуален пропуск представлява и игнорирането на обстоятелството, че до 15.02.2017г. подсъдимата е търпяла наказание пробация. Нормативната уредба на начина на изпълнение на този вид наказание предполага, че в пробационната служба се съдържа достъпна за съда информация за социалния статус на лицето, за проблемите и нуждите й. С оглед периода на изпълнение на наказанието, тези данни биха били относими именно към инкриминирания период. Превратно са интерпретирани писмените доказателства за трудовата ангажираност на К.. Въззивният съд е посочил в решението си, че след 2010г. не са регистрирани трудови договори, като се е позовал на справка, според която последният регистриран трудов договор е от 13.02.2012г., когато е започнала работа на длъжност „шивач“ и няма вписване на прекратяването му. В същия смисъл е и справката от районния инспектор, според която към инкриминирания период е работила в шивашката фирма на майка си. Неизпълнението от страна на въззивния съд на процесуалните задължения, свързани с разкриване на обективната истина представлява съществено процесуално нарушение, което налага връщане на делото за ново разглеждане. Следва да се проведе въззивно съдебно следствие за установяване на обстоятелството дали в процесния период подсъдимата е била обективно възпрепятствана по уважителни причини да изплаща определените за издръжка на детето й средства. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 17.12.2018г., постановена по ВНОХД № 352/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.