Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 01.03.2022 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2310/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Юробанк България ”АД, [населено място] е подал касационна жалба против решение № 126 от 29.06.2020г. по т.д.254/2020г. на Варненски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. М. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че вземанията на банката по договор за банков кредит, въпреки цедиране на вземането на трето лице и обратната цесия в полза на банката се реализират валидно по реда на чл.417 ГПК, тъй като банката е придобила правата си от сключен между страните договор. Обосновано е още, че са налице всички материални предпоставки за признаване на сумите за дължими по отношение на ответната страна, тъй като е било безспорно между страните, това, че сумата по банковия кредит е била усвоена напълно от ответниците, като няма и спор, че банката е цедирала своите права на трето лице, което и ги е върнало чрез цесия непроменени. Подробно е разгледана неправилността на изводите на въззивния съд относно недопустимостта на производството по чл.417 ГПК. Ответникът по касация – А. П. Х., чрез пълномощника си адв. Св. Н. е на становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 60531 от 07.10.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е обезсилил решение №1220 от 30.12.2019г. по гр.д. №635/18г. на Варненски окръжен съд и е прекратил производството по делото, образувано по иск на „Юробанк България” АД с правно основание чл.422 ГПК против А. П. Х. за признаване за установени вземанията на ищеца, присъдени със заповед за незабавно изпълнение № 8154/04.10.2017г. на ВРС. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел недопустимост на предявеният иск и на обосновалото го заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, поради това, че вземането по договора за потребителски кредит е било цедирано на ищеца от „Бългериен Ритейл сървисиз“ АД, който не е сред изброените в чл.417,т.2 ГПК субекти, имащи право на облекчена процедура по събиране на вземанията си. Развито е разбирането на състава, че последващото обратно цедиране на вземането в полза на банката, с оглед това, че основанието за него вече не е договор за кредит, а осъществената цесия не й дава възможност да се ползва от заповедното производство, предвидено за лицата по чл.417,т.2 ГПК, тъй като праводателят й не е банкова институция. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика, обективирана в ТР ОСГТК№4/13, която е тълкувал в смисъл на дадено задължително указание за това, че когато вземането произтича от договор за цесия, цедентът следва да има особено качество на кредитор, съобразно чл.417, т.2 ГПК, с оглед което и цесионерът може да предяви вземането му по реда на заповедното производство. За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпросът –„Налице ли е процесуалноправна легитимация на банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК, след като вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е било цедирано в полза на трето лице, а впоследствие отново придобито от страна на банката“. Така приетия за релевантен въпрос е разгледан от въззивния съд в противоречие с разрешенията по него, дадени с решение №58 от 17.06.2020г. по т.д. №1131/19г. на ВКС, ІІ т.о., С това решение, съставът на ВКС, след преглед на съществуващата безпротиворечива практика е приел изрично, че липсата на предпоставки за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК е релевантна към законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, а не за исковото производство. В тази връзка е обосновано, че производството за издаване заповед за изпълнение, инициирано от субект включен в кръга на изчерпателно изброените в чл.417,т.2 ГПК, каквато е банката е процесуално допустимо.Така и кредиторът, заявител в заповедното производство разполага с активната процесуалноправна легитимация да предяви иска по чл.422 ГПК. Изрично са развити съображения за неотносимост на цитираните и от въззивният съд разрешения на ТР ОСГТК № 4/13г. –т.4г., както и казуалната практика, от която съставът е извел разбиране за недопустимост на производството, инициирано от банката, с оглед придобиване на вземането по силата на договор за цесия от небанкова институция.С тази практика, е приел съставът на ВКС, не се отричат правата на цесионера – банка, да упражни изрично предоставено й от закона право за снабдяване по облекчен ред с изпълнително основание въз основа на собствените си счетоводни книги. Разгледаното решение, обобщаващо практиката на ВКС, която е константна и еднозначно формирана, като установяваща изрично в хипотези сходни с настоящата активна процесуалноправна легитимация на банката да инициира производството по чл.417 ГПК и съответно да предяви иска по чл.422 ГПК се споделя и от настоящия състав. В противоречие с нея, въззивният съд е приел недопустимост на предявеният иск и на обосновалото го заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, поради това, че вземането по договора за потребителски кредит е било цедирано на ищеца от „Бългериен Ритейл сървисиз“ АД, който не е сред изброените в чл.417,т.2 ГПК субекти, имащи право на облекчена процедура по събиране на вземанията си. От данните по делото е изяснен предмета на спор, с оглед постановеният от въззивния съд резултат – а именно- обезсилено е изцяло решението на първостепенния за уважаване на иска по чл.422 ГПК, поради приетото, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК. С оглед изложеното по поставения правен въпрос се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество по въззивната жалба и насрещната въззивна жалба на страните. Решаващият съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 126 от 29.06.2020г. по т.д.254/2020г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същият съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: