2 Върховен касационен съд на Република България 2 Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр.София, 13 август 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски със секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 52/2010 г. ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия А. С. В. срещу потвърждаването в апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда на Благоевградския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 47 от 25 февруари 2009 г. по нохд № 333/07 г., е за две престъпления: по чл.354а, ал.3, във връзка с чл.2, ал.2 НК-за незаконното държане на 20 септември 2006 г. в управлявания от подсъдимия лек автомобил, собственост на друго лице, на 989,73 г. високорисково наркотично вещество, общо на стойност 118 768 лв. (хероин в два пакета, 487,.55 г. с 59% концентрация на активно действащото в него вещество диаецитилморфин, 502,18 г - с 58%), съучастник на В. е турският гражданин А. Х. Ю., спрямо когото като съизвършител е постигнато споразумение за решаване на делото и то е прекратено (чл.24, ал.3 НПК); по чл. 244, ал.2, във вр.с чл.243 ал.1 НПК-пак за незаконно държане, но на 703 неистински парични знака в големи количества (703 банкноти от 200 евро). Наложените наказания са съответно 4 г. лишаване от свобода и 4000 лева глоба и 2 г. л.св., а по-тежкото от двете е определено по правилата за съвкупностите от престъпления (чл.23 НК) и като общо наказание за двете деяния , което да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим, а освен него-отделно 1 г. и 10 м. л.св., неизтърпяна част от наказание (чл.70, ал.7 НК) наложено от германски съд по присъда, приета по съответния ред за изпълнение у нас. Хероинът е отнет в полза на държавата (чл.354а, ал.6 НК), както и фалшивите банкноти (чл.53, ал.2, б.”а” НК), само за които е разпоредено и да бъдат унищожени. Присъдата съдържа и оправдателна част за обвинението по чл. 354а НК- за това, че наркотичното вещество е в големи размери, че е превозвано и че деянието е извършено повторно. Второинстанционното (въззивно) решение – 476 от 16 декември 2009 г. по внохд № 560/09 г., е постановено пак по жалба от името на подсъдимия В., но и по протест от съответния прокурор, които не са уважени. В подадената сега (касационна) жалба се съдържа позоваване на всички основания за отмяна по чл.348 НПК, но са изложени аргументи всъщност само за второто и третото от тях - съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание; искането обаче е по-широко от онова, което може да се основе на чл.348, ал.1, т.2 и т. 3 НПК: както за връщане на делото или намаляване на наложеното наказание, така и за оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и съответно допълнена в съдебното заседание на касационната инстанция, а участващият в него прокурор е за нейното отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. 1. Решението на С. е оспорено без да се държи сметка преди всичко за ограниченията при неговата проверка, които произтичат от чл.413, ал.1 НПК: от задължителната сила на влезлите в сила съдебни актове „за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани”, а, следователно- и за всеки следващ съд (по арг. и от изключението за гражданския съд, уредено в чл.413, ал. 2 НПК). В случая касационната жалба не държи сметка за споменатото вече споразумение, постигнато по делото с другия подсъдим-турския гражданин, което след одобряването му от Б. „има последиците на влязла в сила присъда” (чл. 383, ал.1 НПК). Одобреното от съда споразумение за решаване на делото е, с други думи, поначало задължително по въпросите, които по необходимост са общи за наказателната отговорност, установена с него, и отговорността търсена сега от подсъдимия В.. Недопустимо е съдът, одобрил споразумението, да е решил, че както А. Ю., така и В. са участвА. в дейност с едни и същи фактически и правни белези (време, място, предмет, форма на съучастие и т.н.), а друг съд след него да реши нещо различно по същите въпроси. Докато определението за одобряване на споразумението не бъде отменено по съответния ред ( глава тридесет и трета от НПК), няма как в конкретния случай да се приеме за допустимо оспорването, че извършеното на 20 септември 2006 г. с предмет двата пакета хероин не е точно престъпното му държане по чл.354а, ал.3 НК в действаща и сега последна негова редакция. Изводите от задължителната сила на споразумението не се разколебават от промените в отговорността на подсъдимия В., внесени с потвърдената присъда. Различията между съдебните актове е излишно да бъдат обсъждани при липсващо от страна на прокурора оспорване във връзка с приложимия закон. От друга страна, няма как да се приеме за допустимо оспорването, че В. е осъден въпреки съществените процесуални нарушения в досъдебното производство, след като и одобряването на споразумението, и потвърждаването на присъдата за престъплението по чл.354а НК почиват върху едни и същи действия по разследването-щом те са били признати за съобразени с НПК по реда на чл.382, ал.7, определението по чл.372, ал.3 НПК не е могло да съдържа различна преценка в тази насока. Що се отнася до оспорването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по време на съдебното следствие, на тези възражения С. е дал отговор, който се споделя от ВКС-че всъщност липсват противоречия в показанията на свидетелите (респ. че не са такива различията относно подробности, като например кой точно от полицаите при проверката на пътя е извадил наркотика от автомобила-при положение, че хероинът безспорно е бил в колата, или откъде точно е слязъл от нея В.); че слабостите в работата на окръжния съд при обсъждането на доказателствата са преодолими във въззивната инстанция; че В., както и съподсъдимият му са „държали” наркотичното вещество. Може само да се предполага, че защитниците на подсъдимия не споделят отговорите на С. в последните две насоки, защото не държат сметка за правомощието му на въззивен съд по чл.335, ал.2 НПК („сам… да отстрани допуснатите нарушения”), или влагат несъобразен със НК смисъл на престъпното „държане” на наркотик (изискващо нещо повече от установеното по делото: упражнявано владение върху автомобила, в който е намерен наркотикът, и където той се е намирал със знанието и съгласието на владелеца на автомобила). 2.Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила и в частта му, която се отнася до престъплението по чл.244 НК. Отговорността и за това престъпление не предизвиква никакви съмнения, въпреки опита ВКС да бъде убеден в обратното. Опитът е неуспешен донякъде също поради неубедителното оспорване на отговора на поставените въпроси, които е дал С. – относно законността на извършеното претърсване в дома на подсъдимия, довело до намирането на фалшивите банкноти, включително за ролята на поемните лица в него и значението на техните показания за потвърждаване на всички обстоятелства около оспореното процесуално-следствено действие. Неубедителността на тази част от възраженията срещу осъждането на подсъдимия се дължи обаче в най-голяма степен на голословните упреци „за изфабрикувани от полицията доказателства” (с.5 от допълнението към касационната жалба) – защото макар тези упреци да са предшествани от страница половината доводи, по – голямата част от тях заслужават да бъдат наречени „доводи” – вж. пространните цитати от документи по делото, чиято единствена цел е да убеди, че в бройката фалшификати има подозрително несъответствие между 712 и 705, при положение, че фотокопия от всичките са приложени като доказателства и че очевидно става дума за неточности при посочване на количеството им. 3.Някои от несъгласията си с въззивното решение авторите на допълнението към касационната жалба са отнесли общо и към двете му части. Това, от една страна, са неоснователните възражения за липсващи по делото дактилоскопна и медицинска експертизи, както и участие в него на тълковник, общото за които възражения е впечатлението, че са изтъкнати поради неправилното убеждение за задължителност на извършването им, респ. допускането на участие. От друга страна, това са неоснователните възражения относно определянето на наказанията за извършените престъпления. Доколкото в тази насока са изложени аргументи в касационната жалба, те почиват на недоразумение-цитираното от л.12 на обжалваното решение съображение на С., че първоинстанционният съд е пренебрегнал смекчаващото обстоятелство във връзка с влошеното здраве на подсъдимия, съвсем ясно е било предназначено да покаже само един от недостатъците при индивидуализацията на отговорността, които обаче в същото време съвсем правилно са приети от С. за неотразили се върху крайните изводи за нея. 4.Ръководен от всичко изложено, с оглед на чл.354, ал. 1, т.1 и на останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 470 от 16 декември 2009 г. по внохд № 560/09 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: