Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София,01 юли 2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя Г. Илиев дело № 708/2010 година. Производството пред касационната инстанция е образувано за втори път по реда на чл. 346, т. 1 НПК, по жалба на С. Д. Я. срещу решението от 21.10.2010 г., постановено от Апелативен съд – Варна (ВАС) по в.н.о.х.д. № 150/2010г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като на Я. е наложено и наказание лишаване от право да заема длъжността „частен съдебен изпълнител” за срок от една година и шест месеца. С присъда № 22 от 17.02.2009 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ по н.о.х.д. № 1390/2008 г. е ангажирана отговорността на касаторката за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години. С жалбата на Я. се релевират нарушения на материалния и процесуален закон, а при условията на алтернативност и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В съдебното заседание касаторката поддържа подадената жалба лично и чрез упълномощените си защитници, които мотивират основен довод за несъставомерност на извършеното от Я. деяние, поради което правят искане за постановяване на оправдателна присъда. За отмяна на атакувания въззивен акт и оправдаване моли и подсъдимата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните нарушения, респективно за законосъобразност на постановеното от ВАС решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, изложени в съдебното заседание, касационната жалба и подробно развитите в писмените бележки съображения в подкрепа на релевираните касационни основания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт и в пределите на правомощията си по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 22/17.02.2009 г. по н.о.х.д. № 1390/2008г. ВОС е признал подсъдимата за виновна в това, че: На 20.03.2002 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице – съдия – изпълнител при Варненски районен съд, с цел да причини вреда на Р. П., като го лиши от правото му, произтичащо от качеството му на взискател по изп. д. № 2503/1996 г. по описа на СИС при Варненски районен съд /ВРС/ да удовлетвори вземането си от длъжника Д. В. в размер на 2 803 328, 00 неденоминирани лева, ведно със законната лихва, чрез изпълнителен способ, посочен от него – публична продан на недвижими имоти, собственост на Д. В., нарушила служебните си задължения, като вдигнала наложената възбрана чрез писмо № 2/20.03.2002 г. по описа на Служба по вписванията при Варненски районен съд на недвижим имот, представляващ Ѕ идеална част от незастроено дворно място с площ от 1360 квадратни метра, находящо се в [населено място], к.к. „С. С. К. и Е.”, пл. № 90, собственост на Д. В., вписана в книгите за вписване на дата 24.01.1997 г., том I, № 22, вх. рег. № 851, като към момента на деянието не е било налице законно основание за вдигане на възбраната съгласно чл. 330 ГПК /отм./ и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което на основание чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК във вр. с чл. 54 НК на подс.Я. било определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда ВОС е признал подсъдимата за невинна да е извършила престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 НК, както и престъплението по отношение на вдигнатите възбрани с подписаните от нея писма № 34 и 35 от 18.03.2002 г., касаещи имот от 700 квадратни метра в к.к. „С. С. К. и Е.” и масивна двуетажна сграда в него. В тази част присъдата е влязла в сила. При първата въззивна проверка постановената от ВОС присъда е изменена с решение № 66 от 18.05. 2009 г. по в.н.о.х.д. № 82 от 2009 г. на ВАС, като на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за извършеното от Я. престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК е наложено и наказание лишаване от право да заема длъжността „частен съдебен изпълнител” за срок от една година и шест месеца. Цитираният съдебен акт е проверен по касационен ред и отменен с решение № 556/19.04.2010 г. по н.д. № 383/2009 г. на II н.о. Производството е върнато на ВАС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения по доказателствената дейност на въззивния съд и във връзка с допуснати нарушения при мотивиране на постановеното решение. С обжалвания пред настоящата инстанция въззивен съдебен акт от 21.10.2010 г. по в.н.о.х.д. № 150/2010 г. ВАС е възприел установената от ВОС фактическата обстановка, както следва: По молба на свидетеля Р. Ц. П. и въз основа на издаденият му изпълнителен лист срещу св. Д. В. В., той и длъжник, за сумата от 2 803 328 неденоминирани лева при ВРС, III-ти район на СИС, на 30.06.1996 г. е образувано изпълнително дело № 2053/1996 г. За изпълнителен способ, чрез който желае да удовлетвори вземането си, взискателят е посочил възбрана и изнасяне на публична продан на три имота в [населено място], ведно с намиращата се в единия от тях двуетажна масивна сграда, от които длъжникът притежавал по Ѕ идеална част. По отношение на последните през 1997г. са вписани възбрани. На основание обезпечителна заповед, издадена по гр. д. № 5782 от 1998 г. на ВРС, производството по изп. д. № 2053/1996 г. е спряно. По молба на св. В. е образувано гр. д. № 5924 от 1998 г. на ВРС, с правно основание чл. 254 ГПК, изпратено за разглеждане на Пазарджишки районен съд (ПРС), където по него е образувано гр. д. № 648/1999г.по описа на ПРС. След направено възражение за местна подсъдност от св.Р. П., на 23.09.1999 г. е изпратено за прилагане и изп.д. № 2503/1996 г., което е върнато на съдебния изпълнител при ВРС на 12.12.2003 г. Постановеното от Пазарджишки районен съд решение по гр. д. № 648/1999 г. е проверено по въззивен и касационен ред, като отрицателният установителен иск, предявен от В., че присъдената на П. сума от 2 803 328, 00 неденоминирани лева не се дължи от него, е отхвърлен. На 19.03.2002 г., в периода когато изп. д. № 2503/1996 г. е приложено към висящото производство по гр. д. № 648/1999 г. на Пазарджишки районен съд, ръководителят на СИС при Варненски районен съд – касаторката Я., разпоредила изготвянето на инкриминираното писмо с вх. № 2/20.03.2002 г. на Службата по вписвания при същия съд, което лично е подписала, относно вдигането на възбраната от 1997 г. върху недвижим имот на Д. В. – незастроено дворно место от 1360 кв. м., находящо се в [населено място], к.к. „С. С. К. и Е.”, пл. № 90. Именно въз основа на цитираното писмо възбраната върху описания имот е заличена от съдията по вписването при службата по вписване при ВРС. Преди вдигането и заличаването на възбраната, на 29 .01. 2002г. процесният имот е продаден от Д. В. на Д. Х. при спазена, според св. Х., уговорка по – късно продавачът да представи на купувача документ за липса на тежести. В периода 22.05.2002 - 03.09.2004 г. имотът е бил предмет на нови две разпоредителни сделки, като с последната е продаден на фирма [фирма], собственост на Г. Д. и Д. Х.. В началото на месец септември 2004 г. чрез извършена справка от свидетелката Д., П. разбрал, че възбраната върху дворното място от 1360 кв. м. е вдигната и заличена, както и че въпросния имот след предхождащи и последващи заличаването на възбраната сделки е придобит от Д. и Х.. Свидетелят П. е провел среща както със съдия – изпълнителя Г., така и с касаторката С. Я., която потвърдила подписа си на писмо с вх. № 2/20.03.2002 г. до Службата по вписвания при ВРС, въз основа на което е заличена възабрана върху имота. Според св. П. Я. му предложила да цедира вземането си на трето лице, посочено от нея, което свидетелят отказал да направи. По повод на поискано от св. Р. П. обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 от ГПК за обявяване на недействителност на сделките, извършени с процесния имот, върху същия е наложена нова възбрана от Пазарджишки районен съд, вдигната след плащане от Х. и Д., след което изпълнителното дело е прекратено. Така установената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд след извършен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед изискването на чл. 107, ал. 5 НПК и се явява основата, за която съдът е счел, че обосновава правните изводи за съставомерност на инкриминираното деяние. Пределите на настоящата касационна проверка са очертани от депозираната против въззивното решение жалба и указанията за отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, дадени от първия касационен състав, постановил решение № 556 от 19.04.2010 г. по н.д. № 383 на ВКС . Д. за наличие на отменителното основание по чл.348, ал.1,т.1-т.2 НПК, поради правнонеобосновани и лишени от доказателствена основа мотиви на атакувания съдебен акт, неизпълнение на дадените с касационното решение задължителни указания за отстраняване на констатираните нарушения, не е лишен от фактическо и правно основание. В дейността си по установяване и оценка на иначе беспорни фактически положения въззивният състав не изпълнил в пълен обем задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и видно от съобразителната част на атакуваното решение, нарушението е резултат преди всичко на доказателствен дефицит по отношение основните признаци от състава на чл.282, ал.1 НК, които е преодоляван чрез изводи и твърдения, за които липсва доказателствена основа. Контролираните инстанции в съобразителната част на постановените съдебни актове са направили решаващ извод, че приетите за установени фактически положения, за извършено нарушение на служебните задължения, вдигане на възбраната върху недвижимия имот при отсъствие на основанията по чл.330, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство са самодостатъчни, за да обосноват правните изводи за наличието на съставомерност на извършеното по отношение субективната страна на престъплението, свързана с наличие на пряк умисъл, мотиви за извършване на деянието, подчинени на обективирана в действията специална цел, като необходим признак за съставомерност на извършеното. Така очертаните нарушения са били предопределени от липсата на доказателствена основа, която субсумирана под нормата на чл.282, ал.1 НК да позволи обосноваване на решаващи изводи за наличие на кумулативно изискуемите признаци от състава на длъжностното престъпление. ВКС нееднократно е изразявал становище, включително и с ТР №2/2000г. ОСНК, че обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да съдържа фактическия състав, обуславящ съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в неговото извършване. Спазването на това изискване е задължително, защото по този начин с обвинителния акт се посочват границите, в които протича процесът по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване по чл.102 НПК. Неизпълнението на това задължение винаги води до ограничаване на правото на защита на подсъдимият в съдебната фаза на процеса. Нещо повече, прокурорът освен фактите за съставомерност на извършеното е длъжен да представи за надлежна проверка на съдебното следствие и доказателствените материали за посочените в съобразителната част фактически положения. Затова на него е предоставено правомощието да определи доказателствените материали, които са му необходими, за да обоснове обвинителната си теза. Неправилните му преценки по отношение на доказателствения материал не могат да се компенсират с прехвърляне доказателствената тежест, защото такова процесуално задължение не е възложено на съда, по арг. от чл.103 НПК. Противното разбиране би довело да нарушение на принципа за равенство на страните в процеса и възлагане на несвойствена за съдът функция, вместо да разреши спора между защитата и обвинението, да участвува в разкриване на престъплението, предмет на обвинението. Освен това касационния състав държи да отбележи, че прокурорът е длъжен с внасяне на обвинителния акт да представи и наличният доказателствени материал, ако такъв е събран от органите на досъдебното производство, от които е изведена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Само по този начин реално се гарантира изискването за равнопоставеност на страните и осъществяване в пълен обем правото на защита. В настоящият случай поддържаното с обвинителния акт нарушение на процесуалните правила по чл.330 ал.2 вр. ал.1 ГПК, за които е обвинена касаторката, очевидно само по себе си не може да обоснове съставомерност на инкриминираните действия по основния състав на престъплението по служба. Възприемането на тази теза би довело до превратно тълкуване на закона при неговото приложение, респ. всяко процесуално нарушение да се явява основание за ангажиране наказателната отговорност на длъжностното лице, включително прокурор, съдия, следовател или съдебен изпълнител, извършило нарушението за чието отстраняване съществува инстанционен контрол. В изпълнителния процес на взискателя също са предоставени средства за защита срещу недобросъвестния длъжник или нарушения, извършени от съдебния изпълнител, които са пространно обсъждани и по настоящето дело и които са били успешно използвани от взискателя ,за да удовлетвори вземането си срещу длъжника. За да прерасне процесуалното нарушение в новото качествено състояние на извършено престъпление, законодателят е въвел допълнителен признак с изискването нарушението на служебните задължения да е извършено за реализиране на специална цел, която се изразява в набавяне на облага за себе си или за другиго или да причини другиму вреда. Затова е било наложително още с обвинителния акт да се посочи и фактическият състав, от който е изведена претендираната от обвинението специална цел, преследвана от касаторката, а именно да причини вреда на взискателя св.Р. П.. Фактическият състав обосноваващ този признак от престъплението по служба поначало е различен по съдържание от възприетите факти, от които е изведено нарушението на служебните задължения. Освен липсата на фактически състав в обвинителния акт следва да се отбележи, че по делото не са полагани усилия да се събере какъвто и да е доказателствен материал в тази насока, макар да е известно, че специалната цел не може да бъде хипотетична и да се предполага единствено с оглед действията на касаторката, така както са сторили и двете инстанции. Несъмнено този подход води до неправилно приложение на закона, предопределено от неизпълнение от страна на обвинението на основното му задължение да представи необходимия и достатъчен доказателствен материал за всички признаци от състава на престъплението, включително и специалната цел. Това е било наложително и в настоящия случай, но поради липсата на доказателствена основа двете инстанции не са били в състояние да обосноват с конкретни факти тезата на обвинението, че касаторката е вдигнала възбраната върху имотите не по други съображения, а именно с цел да причини вреда на взискателя. По делото обаче е установено по несъмнен начин, че до момента на вдигане на възбраните касаторката и св.П. дори не са се познавали. Самият взискател не е установявал между двамата да се съществували конфликтни отношения, които да мотивират касаторката да му причини вреда в изпълнителното производство. С противоположно съдържание е другата предвидена в закона цел, касаторката да набави за себе си или за длъжника Д. В. облага, т.е. да действува по користни подбуди. Доказателствена основа за взаимоотношения от такова естество между двамата по делото липсва, поради което обвинение в тази част не е повдигано и предявявано. Въззивният състав си е позволил при първото разглеждане на делото да обоснове при условията на алтернативност и двете цели. Допуснатото нарушение на закона в тази част обаче е довело до отмяна на въззивното решение. Това, което е изяснено с категоричност, е отсъствие на фактически състав за установени отношения между касаторката и длъжника Д.В. от една страна и взискателя П. от друга, които да са мотивирали първата да подпише писмата, за вдигане на възбраните, мотивирана единствено с цел да причини вреда на П.. При това положение касационният състав приема, че изначалната липса на фактически състав, който да обосновава правния извод за наличие на специална цел, със съдържанието предявено на касаторката с обвинителния акт прави деянието несъставомерно. При липсата на съставомерност по отношение на признака специална цел, разбирането на въззивния състав за доказан пряк умисъл в действията на касаторката е незащитимо. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът е интерпретирал доказателствения материал в нарушение на основното си задължение да изследва обективно, всестранно и пълно в тяхната съвкупност обстоятелствата, включени в предмета по чл.102 НПК на полето на изпълнителното деяние. Съдът е пропуснал да съобрази факта, че по молба на взискателя Р.П. по изп.д.2053/1996г. са наложени четири възбрани върху имотите на длъжника Д. В.. За възбраните, вдигнати според изпратени писма вх. №34/18.03.2002 и вх.№35/18.03.2002година по описа на Службата по вписвания при Варненски районен съд - уведомления за вдигане на възбраните, вписани в книгите за вписване на 18.08.1997 година, т.1, №187, вх. рег.№10378 и на 24.01.1997 година, т.1, №21, вх.рег.№848, наложени върху дворно място с площ от 700 квадратни метра в [населено място], КК „С. свети. К. и Е.", [улица], УПИ №1031 в кв. 59, ведно с масивна двуетажна сграда, собственост на Д.В., касаторката е била оправдана, поради несъставомерност на деянието. Установено е, че възбраните са били наложени върху имот, с който длъжникът се е разпоредил чрез дарение още на 25.10.1996г., т.е. значително време преди налагане на възбраните, което обезсмисля тяхното предназначение. Възбраните са били наложени от съдебен изпълнител Н. Д., която очевидно не е извършила проверка за да се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. При тези безспорни фактически положения, сочещи категорично на обективна несъставомерност на деянието съдът си е позволил да вмени на касаторката от субективна страна виновно поведение, като приел, че и в този случай е действувала с пряк умисъл. На следващо място такъв извод се прави и по отношение инкриминираното действие на касаторката изразило се във вдигане на възбрана с вх. №2/20.03.2002г. наложена върху Ѕ ид.част от незастроено дворно място, цялото от 1360 кв.м.в к.к. „Св.К. и Е.”, макар длъжникът да е извършил продажба на възбранения имот още на 29.01.2002г., т.е. преди касаторката да подпише писмото за вдигане на възбраната. И в този случай се приема наличие на пряк умисъл без да се установени обстоятелства за създадени извън изпълнителното дело отношения между Д.В. и касаторката, поради които да е предприела действия в негова полза или другите алтернативни форми на специалната цел-да набави облага за себе си или причини вреда на взискателя. В тази част следва да се отбележи, че прокуратурата в хода на досъдебното производство не е проявила интерес, липсват и данни да е давала указания на разследващия орган да изяснява обстоятелствата по отношение на длъжника Д.В., който не е разпитван дори като свидетел по делото. Следователно при отсъствие на доказателствена основа, позволяваща еднозначно да се направи извод за съставомерност на деянието от субективна страна, въззивният състав си е позволил да приеме за доказано обвинението за извършено престъпление по чл.282, ал.1 НК. Допуснатото нарушение на закона се явява основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК за отмяна на решението, с което е потвърдена осъдителната присъда. Когато деецът действува с пряк умисъл, за да реализира предварително поставена цел, действията му са категорични последователни и безалтернативни, какъвто извод в случая не може да бъде направен, като се отчете и следващото обстоятелството, че възбраната върху имота от 855кв.м. не е била вдигната. Тук следва да се подчертае, че отсъствието на доказателствени източници е компенсирано с позоваване на предположения, което, разбира се, е недопустимо и в нарушение на чл.303 НПК. Това е сторено и по отношение на претендираните с обвинителния акт възможни вредни последици. Поначало за вредните последици, обвинението не е предявено, като фактически състав, има бланкетно позоваване на този признак. Въззивният състав е допълнил обвинението в тази част, като е приел, че касаторката е действувала с умисъл да причини вреда на взискателя, понеже по делото не били събрани доказателства за другите предвидени в закона възможни форми на специалната цел. Или съдът по пътя на изключването на възможните алтернативи на признака за съставомерност е направил логически извод за един от признаците за съставомерност на деянието. Подобна логическа операция в процеса на доказване е недопустима, защото извод за виновно поведение може да бъде направен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, т.е. когато съдът разполага с налична доказателствена съвкупност, която съдържа положителни факти обосноваващи правния извод за наличие на съответния признак от състава на престъплението. Както бе отбелязано по-горе процесуална дейност по събиране и проверка на доказателствен материал за установяване на която и да е от проявните форми на специалната цел, чиято реализация е предизвикала възможността за настъпване или настъпил конкретен съставомерен вредоносен резултат, не е извършвана. Нещо повече, с оглед установяване на фактическия състав, за възможната форма на специалната цел прокуратурата не е проявила активност длъжника по делото Д. В. да бъде ползван като гласно доказателствено средство. В тази връзка заслужава внимание констатацията на окръжния съд за липсата на необходимост В. да бъде разпитван дори като свидетел, понеже прокуратурата не е предявила обвинение за извършено от касаторката деяние по користни подбуди-набавяне на облаги за себе си или другиго, в случая длъжника по изпълнителното дело Д.В.. При отсъствие на конкретен фактически състав, различен от подписаното писмо за вдигане на възбраната по отношение на имота от 1 360кв.м., изводът за наличие на обективирана в поведението на касаторката специална цел-да причини вреда на взискателя е незаконосъобразен. Освен, че не е съобразил пълното отсъствие на доказателствена основа за субективната страна на деянието, на вниманието на съда не е стояла и правното съдържание на възбраната, като средство за обезпечаване на едно вземане и правните последици, предизвикани от нейното вдигане. В тази част защитата е представила пространно изложение на юридическата характеристика на това обезпечително средство в изпълнителното производство, за което въззивният състав неоснователно е приел, че е неотносимо при произнасяне по въпроса за съставомерността на инкриминираното деяние. На следващо място, при длъжностните престъпления по основния състав на чл.282, ал.1 НК, отговорът на въпроса, за възможността от настъпване на немаловажни вредни последици може да се даде, едва след като се установи наличието на останалите признаци от състава на престъплението.Това е така, защото при престъплението по чл.282 НК, основен или квалифициран състав, настъпването на възможните съставомерни последици е предопределено от наличие на предвидените по основния състав осъществени форми на изпълнително деяние. По настоящето дело, обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт е било непрецизно и нещо повече, лишено изцяло от доказателствена основа, както по отношение на специалната цел и нейното съдържание, така и по отношение на вредните последици, които са обозначени с бланкетно позоваване на признака от престъпния състав. Отсъствието на фактически състав в тази част, както и по отношение на останалите признаци от състава, относно извършени с пряк умисъл и специална цел действия, да навреди на взискателя, не позволяват да се приеме, че съдът е разполагал с годно обвинение за постановяване на осъдителна присъда. При това положение, макар доводът на защитата за допуснати нарушения при постановяване на решението да е основателен, не се налага повторно връщане на делото за ново разглеждане. Тези нарушения обаче са имали за последица постановяване на осъдителен диспозитив по отношение на касаторката за престъпление, което не е доказано в съгласие с изискването на чл.303, ал.2 НПК. При това положение, неправилното приложение на материалния закон, обусловено от предходните нарушения по установяване на фактическите положения следва да бъда отстранено в това производство, без да се налага връщане на делото за ново разглеждане, като касаторката бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.282, ал.1 НК, в какъвто смисъл съдът постанови решението. Мотивиран от гореизложените съображения и в рамките на правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява решение от 21.10.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. 150/2010 г. на Варненски апелативен съд. Признава подсъдимата С. Д. Я. за НЕВИННА в това : - на 20.03.2002 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, съдия – изпълнител при Варненски районен съд, да е нарушила служебните си задължения, с цел да причини вреда на Р. П. и от това да са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което я оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.