Ключови фрази
Частна касационна жалба * доклад по делото * редовност на исковата молба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256
гр. София, 17.06. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Фелисити Естейтс“Инк., сед. Република Панама против определение № 3236/23.10.2018г. по ч.гр.д. № 4155/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1959/20.04.2018г. по т.д. №163/2017г. на ОС-Благоевград за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното оределение. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго за връщане на делото на ОС-Благоевград.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение САС е приел, че частният касатор е предявил иск срещу „Булгарконсерв Рупите“ООД, като след двукратно оставяне без движение на производството по делото от първоинстанционния съд, ищецът не е уточнил съдържанието на договорите за заем и цесия, което не позволява да се индивидуализира спорното право, а оттук и основанието на иска. Конкретно въззивният съд е намерил, че ищецът не е изложил хронологично всички факти във връзка с отношенията между цедента, цесионера и длъжника. Следвало е да опише вземанията, вкл. техния размер, по кои конкретно договори за заем със съответно съдържание на права и задължения, време и място на сключването им, са му били прехвърлени. САС е констатирал несъответствие между сумите които се посочват като общо дължими / при частично предявен иск/ и посочените като дължими по кредитни споразумения и устен договор за кредит в общ размер на 1 130 000 евро. При така наведените обстоятелства по исковата молба съдът е възпрепятстван да даде точна квалификация на предявения иск и да посочи подлежащите на доказване факти и са налице пречки за ефективно упражняване на право на защита от страна на ответника.
В изложението частният касатор обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с произнасянето на САС по въпросите: 1/ за обхвата на проверката по чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК / доуточнен от настоящата инстанция въз основа на първите пет въпроса от изложението/ и 2/ Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение или разпореждане на окръжен съд, преграждащо по-нататъшното развите на делото?
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на правния въпрос за за обхвата на проверката по чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК са изпълнени като общото, така и допълнителното сочено от частния касатор основание по чл.280 , ал.1 , т.1 ГПК за достъп до касация.
Съобразно приетото в част от цитираните в изложението съдебни актове и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, обективирана в Определение № 783/08.12.2015г. по ч.гр.д. № 5868/2015г. на ВКС, IV г.о., Определение № 277/11.10.2016г. по ч.гр.д. № 3755/2016г. на ВКС, I г.о., Определение № 141/22.03.2013г. по ч.гр.д. № 631/2012г. на ВКС, II г.о. и др., предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, а от друга страна ответникът следва да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. Когато се претендира заплащането на определена сума, в исковата молба следва да бъде посочено от какво произтича задължението на ищеца за заплащане на тази сума /договор, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./, а когато се претендира за мораторна лихва- следва да се посочи размера на мораторната лихва и периода на забавено плащане на задължението, за който се претендира тази лихва. Когато в исковата молба са посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът предприема действията по чл.129, ал.1 ГПК, но когато неяснотите и противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от съда чрез даване на указания за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и чрез поставяне на въпроси по чл.145, ал.1 и указания по чл.145, ал.2 ГПК. След доклада по чл.146 ГПК страните имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания и да направят допълнителни пояснения.
Настоящият съдебен състав споделя така дадените разрешения в цитираната по-горе съдебна практика.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. След подадена искова молба и две уточнения по нея въззивният съд е приел, че ищецът не е изтъкнал всички факти, от които произтича претендираното право – хронологично е следвало да изложи взаимоотношенията между трите дружества, да посочи източника на задължението с неговите индивидуаизиращи белези / какви права и задължения са предвидени по договорите за заем/, как се формира сумата по частичния иск и как се формира прехвърленото с цесията вземане в полза на ищеца-цесионер. Констатациите на САС не отговарят на направените уточнения от ищеца.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът по иска „Булгарконсерв Рупите“ООД с писмо от 09.09.2015г. е признало задължението си към „Глобъл Майнинг“АГ в размер на 991 906 евро. Същото това вземане с договор за цесия от посочената дата е било прехвърлено от „Глобъл Майнинг“АГ на ищеца по иска и настоящ частен касатор „Фелисити Естейт“Инк. Отново на същата дата управителят на ответника с писмо е потвърдил уведомяването на длъжника за станалата цесия. Сумата от 250 000 евро, която се претендира по исковата молба, представлява част от цедираното вземане, като тази част е постъпила по банкова сметка на длъжника на 19.02.2008г., била е наредена от цедента на основание „кредитно споразумение“. Въпреки, че е бил уведомен за цесията и е признал задължението си ответникът не е извършил плащане на претендираната сума. С уточнителна молба от 12.02.2018г. ищецът е изложил, че по два договора за кредит от 25.02.2008г. и от 25.06.2008г. цедентът е предоставил на длъжника съответно заеми в размер на 300 000 евро /превод на 13.03.2008г./ и 430 000 евро / превод на 04.07.2008г./ при 7% годишна лихва и срок за връщане на сумите до 25.08.2012г., остатъкът над 730 000 евро до 1 431 960 евро / получени общо от длъжника/ са предоставени по устен договор. Потвърждава се твърдението по исковата молба, че с договора за цесия се прехвърлят част от вземанията на цедента по горепосочените договори за заем в размер, признат като дължим от ответника по иска – 991 906 евро. Във връзка с кореспонденция между длъжника и цесионера последният е дал краен срок за погасяване на дълга до 31.12.2016г., който не е бил спазен. Към уточнението са приложени двата писмени договора за заем. Във втората по ред уточнителна молба ищецът конкретно е посочил суми и дати на извършени преводи по устен договор за заем с оглед на това е уточнил петитума на частично предявения иск – сумата от 250 000 евро се формира от: 100 000 евро- цесия и договор за заем от 25.02.2008г., 100 000 евро – цесия и договор за заем от 25.06.2008г. и 50 000 евро – цесия и устен договор за заем с оглед извършени преводи на 24.01.2008г. и на 19.02.2008г. по този устен договор. Твърди, че претендираната по частичния иск сума в общ размер на 250 000 евро изцяло попада в цедираните с договор от 09.09.2015г. вземания за 991 906 евро.
Следователно предявеният иск е уточнен по основание и по размер. Изложени са факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, посочени са страните по материалното правоотношение, уточнен е размерът на иска и вида на търсената защита. Посочено е времето на сключване на договорите за заем, на предоставяне на сумите по тях, двата писмени договора са приложени, а по отношение на устните е очертано минимално необходимото съдържание с оглед вида на твърдяната облигационна връзка, съответно посочена е датата на сключване на договора за цесия и на съобщението до длъжника, както и определянето на нов падеж от страна на цесионера за плащане по договорите за заем.
Горната установеност налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 3236/23.10.2018г. по ч.гр.д. № 4155/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 1959/20.04.2018г. по т.д. №163/2017г. на ОС-Благоевград.
ВРЪЩА делото на ОС-Благоевргад за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: