Р Е Ш Е Н И Е   № 24   София, 23,02, 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на 15 февруари  две хиляди и десета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 588/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. ч. министъра на РРБ против решение № 344/23.01.2009 г. по в.гр.д. № 406/2008 г. на С. ОС, с което е оставено в сила решение № 271/7.04.2008 г. по гр.д. № 846/2007 г. на С. РС, с което на основание чл.108 ЗС във вр. с п.39,ал.1 ПЗР ЗИДЗК, се признава за установено по отношение на Д. , представлявана от министъра на РРБ, че ТВК С. п. каса С. е собственик на процесния недвижим имот заедно с построената в него триетажна обществена сграда и осъжда Д. да предаде на ТВК С. п. каса владението върху описания недвижим имот, като са присъдени и разноски. В изложението от държавата ч. министъра на РРБ се сочи, че въпросът за активната легитимация на ищеца е решен в противоречие с ТР № 6/2006 г. ОСГК, съгласно което възстановяването на собствеността на имоти по п.39 ЗИДЗК от 2003 г. на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл.49 ЗК, настъпва по право и се реализира по исков ред, а ищцовата кооперация не е такава-възстановена. Всъщност, касае се за ТР № 6/2005 г от 10.05.2006 г. Първоинстанционният съд приема, че се касае за възстановена кооперация, което било видно от решение от 18.05.94 г. по ф.д. № 657/94 г. на С. ОС, а въззивният съд потвърждавайки първоинстанционното решение с обжалваното въззивно решение приема, че ищцовата кооперация не е възстановена, а съществувала към момента на одържавяването и към настоящия момент. Приетото от въззивния съд за основателност на ревандикационния иск по чл.108 ЗС, противоречи на т.5 ТР 6/2005 г., тъй като ако кооперацията не е била възстановена по смисъла на чл.49 ЗК, а съществувала, то в този случай не се прилага последното предложение на т.5, а второто. Това противоречие рефлектира върху правото на осъществяване на петиторна защита по общия исков ред. По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова последното е допуснато с определение № 627/4.11.2009 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С ПМС № 218/2.03.51 г. п. те банки в страната се превръщат от датата на постановлението в клонове на БНБ-чл.3, и активите на п. те банки преминават по право върху БНБ-чл.7. Следователно, кооперацията е одържавена от 2.03.1951 г. и престава да съществува. Вписването на промени в членовете на УС и на КС, както и на устава с решение от 18.05.94 г. по ф.д. № 657/94 г. на С. ОС, не води до възстановяване на кооперацията. Т.е. кооперацията не е съществуваща или възстановена. Обжалваното въззивно решение е недопустимо. Съгласно т.1 ТР 2/95 г. ОСГК на връщане по реда на ПМС № 192/91 г. подлежи това имущество, върху което се възстановяват права на кооперации по силата на п.1,ал.1 от ДР на ЗК-91 г. Това е имущество, което е било собственост на кооперативни организации и е иззето от тях и одържавено след 10.09.44 г. Освен това: а/ условията за връщане посочени в чл.1,ал.1 ПМС 192/91 г. са достатъчни само когато в него не са инвестирани държавни средства., б/ адм.орган по чл.1,ал.2 ПМС 192/91 г. е длъжен да преценява наличието на всички предвидени условия за издаване на заповед за връщане на кооперации на тяхното иззето и одържавено имущество, когато в него са инвестирани държавни средства. Въпреки че са сходни по редакция, разпоредбите на двата ЗК относно възстановяване на собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Правото на собственост по п.1 ЗК от 1991 г. се възстановява по силата на самия закон, както е прието и в ТР 2/95 г. ОСГК, а връщането му става по реда на ПМС № 192/91 г. В п.1 ЗК от 1999 г. също се посочва, че се възстановява право на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако предпоставките на отменения ЗК са били налице, правото на собственост вече е възстановено по силата на п.1 ДР на този закон. Като се има предвид, че новият п.1 свързва действието на нормата с датата 7.02.93 г., а това е 18 м. срок в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по адм.ред съгласно ПМС 192/91 г., както и съобразно п.1,ал.4 на ЗК от 1999 г., следва извода, че сега действащия ЗК не провежда нова реституция, а продължава този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.93 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 99 г. възстановено кооперативно имущество. Това е адм.процедура по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и КС на тяхно иззето, одържавено или преразпредлено имущество след 10.09.44 г.-ДВ 65/2000 г. Тази процедура не е свързана с възстановяване право на собственост, тъй като този ефект е настъпил по силата на п.1 от ЗК-отм. Освен това, при действието на последния провеждането на адм.процедура не беше задължително, като кооперациите имаха възможност да търсят възстановеното си имущество по общия исков ред съгласно чл.1,ал.2,т.4 и п.3 от ПМС 192/91 г. Такава възможност при сега действащия ЗК не е предвидена, поради което исковете за собственост за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на ЗК от 99 г. биха били недопустими. Кооперациите, които са направили искане в срока по ПМС 192/91 г., не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда на п.1,ал.4 ЗК от 99 г. и Наредбата приета с ПМС 162/2000 г. По изложените съображения, искът е недопустим, поради което обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати със законните последици на основание чл.78,ал.4 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.4 ГПК, ВКС-І т.о.   Р Е Ш И : Обезсилва въззивно решение № 344/23.01.2009 г. по в.гр.д. № 406/2008 г. на С. ОС и оставеното с него в сила решение № 271/7.04.2008 г. по гр.д. № 846/2007 г. на С. РС. Прекратява производството по делото. Осъжда ТВК С. п. каса С. да заплати на Д. ч. министъра на РРБ сумата 1 980 лв. разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: