Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * определяне на граници

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

София,06.02.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 788 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. А., И. Б. К.,Х. М. Х.,Г. Г. Т.,М. К. Т.,А. П. Т.,Р. П. Р. и А. С. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 19.01.2012г. по гр.д.№2423/2011г., с което е отхвърлен предявеният от тях в качеството им на наследници на Х. А. С. иск за признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С определение №515/24.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с цел произнасяне по въпроса за допустимостта на въззивното решение с оглед дадените от съда указания за посочване на граници на заявените за възстановяване имоти в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Касаторите поддържат,че неправилно въззивният съд е отхвърлил иска,след като по делото е установено,че наследодателят им е притежавал процесните имоти на основание покупка,наследство и давност. Излагат съображения,че неправилно и необосновано съдът не е кредитирал представения по делото писмен договор,договор за делба и удостоверение,издадено от началника на ОСЗ-К..Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
Ответниците по касационна жалба Р. В. С., А. В. Т.,О. с.“З.”-К. и С. о. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Наследниците на Х. А. С. са предявили по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск за признаване правото им на възстановяване върху земеделски земи,находящи се в землището на [населено място],за които твърдят,че са били притежавани преди кооперирането от техния наследодател.
С обжалваното решение Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от иск е отхвърлен.
Прието е,че съгласно писмен разделителен протокол с нотариална заверка на подписите от 31.03.1921г. в дял на А. С. са поставени 22 земеделски имота в землището на [населено място],които са били декларирани от името на същия в данъчната книга за периода 1929-1934г.,стр.29,партида 14.А. С. е починал на 09.03.1934г. като е установено,че същият е баща на Х. А.,Г. А. К., С. А. К. и И.. По отношение на тези имоти е прието,че не съвпадат с описанието на имотите,предмет на иска по настоящето дело и отделно няма доказателства след смъртта на А. С. да са били придобити само от Х. А.,доколкото А. С. е имал и други деца и от 1934 до 1949г. не са изтекли обективно 20 години за придобивна давност,който способ освен това не може да бъде установяван с гласни доказателства в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Прието е,че с частен писмен договор от 13.12.1930г. братя Х. и Г. А. С. купуват 1/3 ид.част от нива,находяща се в землището на [населено място],м.”С.” от 4.5 дка. По отношение на този имот е прието,че частният писмен договор не е прехвърлил валидно право на собственост върху имота поради липсата на нужната нотариална форма,а предвид отразеното в него,че се предава владение,е основание за начало на придобивна давност,но към 1949г. е изтекъл период по-малък от 20 години.
Прието е,че на името на Х. А. С. в емлячния регистър на кметство Ч. са вписани декларираните от него в данъчната книга 1929/34г.,стр.548,партида 374 нива от 2.9 дка в м.Б. и нива от 2.1 дка в м.Г.. По отношение на тези имоти е прието,че не е установена идентичност с част от процесните,доколкото според въззивния съд издаденото от началника на ОСЗ-К. удостоверение за идентичност на местности в землището на [населено място] няма такава доказателствена стойност-такова удостоверяване не е от кръга на компетентност на това длъжностно лице и представлява свидетелско показание в недопустима писмена форма.
Според настоящия състав така постановеното решение е допустимо.
Действително съдът неправилно е приел,че в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е необходимо в исковата молба да се посочват и границите на притежаваните от наследодателя имоти,тъй като със съдебното решение се признава само правото на възстановяване на собствеността. Границите на имотите с оглед начина на реално възстановяване на собствеността,се определят с решение на ОСЗ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е дал указания за посочване на границите на имотите. Така допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила обаче не обуславя недопустимост на постановеното от въззивния съд решение,тъй като няма за последица подмяна на спорния предмет и произнасяне по непредявен иск.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество частично неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ/ и в нарушение на съдопроизводствените правила.
Неправилно въззивният съд е приел,че след като имотите, придобити от наследодателя А. С. по силата на обективирания в разделителен протокол от 31.03.1921г. договор за делба не съвпадат с описанието на имотите,предмет на иска по настоящето дело досежно границите, то и правото на собственост не може да бъде възстановено. Както вече беше отбелязано,за нуждите на производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е достатъчно посочване на площта и местонахождението на имотите. Посочване на точни граници на всеки един от имотите не е необходимо,особено ако се претендира за възстановяване реална част от притежаван от общия наследодател имот. Придобитите от А. С. по договор за доброволна делба от 31.03.1921г. нива в м.”О.”,цялата от 4 дка;нива в м.”Б. л.” ,цялата от 3.8 дка; нива в м.”Ш.”,цялата от 1.6 дка;нива в м.”С.”,цялата от 2 дка; нива в м.”С.”,цялата от 2.2 дка; нива в м.”Ш.”, цялата от 5 дка;ливада в м.”С. л.”,цялата от 7.5 дка съответстват на част от имотите,описани в първоначално подадената искова молба. Тези имоти са били и декларирани от А. С. в данъчната книга за 1923-34г.,стр.29,партида 14,като и договорът за доброволна делба и емлячният регистър представляват годни доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи по смисъла на чл.12.,ал.2 ЗСПЗЗ. А. С. е починал на 09.03.1934г. и като наследници по закон е оставил синовете си Х. А.,Г. А.,С. А. и И. А.. Притежаваното от наследодателя имущество е преминало в патримониума на наследниците при равни дялове и доколкото не е установено Х. А. да се е разпоредил с дела си,нито да се е отказал от наследство,следва да се приеме,че към момента на образуване на ТКЗС е притежавал ¼ идеална част от имотите,описани в писмения разделителен протокол.
По делото е установено също така,че в данъчната книга 1929/34г., стр.29,партида 14 на името на А. С. са декларирани и нива от 1.3 дка и нива от 1.5 дка в м.”С. л.”;нива от 2 дка в м.”К.”; б. от 1.5 дка в м.Г.”;нива от 2.8 дка в м.”К. п.” и нива от 2 дка в м.”К.”,по отношение на които също по изложените по-горе съображения следва да се приеме,че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по отношение на претендирания в исковата молба обем от права /само за наследствената идеална част на Х. А. С./.
Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда,че правото на собственост може да бъде доказано с делбен протокол и емлячен /данъчен/ регистър. И след като такива доказателства по делото са били представени, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за липсата на предпоставки за признаване правото на възстановяване върху тези имоти са неправилни.
И след като не е установено описаните в делбения протокол и данъчната книга недвижими имоти да са били заявени за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и е установено наличието на останалите, предвидени в закона предпоставки за възстановяване правото на собственост,следва да се приеме,че предявеният иск за тези имоти е основателен.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск бъде уважен като бъде признато правото на наследниците на Х. А. С. на възстановяване на собствеността върху описаните в исковата молба части от земеделските земи, за които е установено,че са били придобити от общия наследодател А. С..
По отношение на имотите,посочени в представените по делото писмени договори,както и за имотите,находящи се в местности,за които не е установено да са идентични с посочените в исковата молба, изводите на въззивния съд следва да бъдат споделени. Писмените договори не представляват писмени доказателства,които по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ да удостоверяват /пък макар и косвено / придобиване право на собственост върху недвижими имоти,ако имотите не са били декларирани от наследодателя и съответно вписани в емлячния /данъчен/ регистър. Същите могат да бъдат взети предвид само при наличие на позоваване на уредената в чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ хипотеза, но не и в исковото производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Следва да бъде споделен и изводът на въззивния съд,че началникът на ОСЗ не разполага с компетентност да удостоверява идентичност на местности в дадено землище,поради което и издаденото от него удостоверение не представлява годно доказателство за установяване на това обстоятелство. Поради тези съображения настоящият състав приема, че за имотите,описани в представените по делото писмени договори,както и за имотите,данни за идентичността на които с процесните се съдържат само в издаденото от началника на ОСЗ “К.” удостоверение, изводите на въззивния съд са правилни. В тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГК,ІІ-А въззивен състав, постановено на 19.01.2012г. по гр.д.№ 2423/2011г. в частта,с която е оставено в сила решението на СРС,44 състав,постановено на 18.11.2010г. по гр.д.№10947/2007г. в частта,с която е отхвърлен предявеният от А. С. К.,К. Д. А., Г. Г. Т.,Х. М. Х.,И. Б. К., М. К. Т.,А. П. Т. и Р. П. Р. в качеството им на наследници на Х. А. С. /К./ срещу О.с. “З.”-К. иск с правна квалификация чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ с предмет признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Х. А. С. /К./ върху нива с площ от 1.7 дка в м.”С.л.”;нива с площ от 1.5 дка в м.”К.”;нива с площ от 0.4 дка в м.”О.”; нива с площ от 0.5 дка в м.”Ш.”; зеленчукова градина в м.”С. л.” с площ от 1.7 дка; нива с площ от 0.5 дка в м.”С.”; зеленчукова градина с площ от 0.8 дка в м.”Г.”;нива с площ от 0.8 дка в м.”К. п.”;нива с площ от 1.5 дка в м.”С.”; нива с площ от 1.6 дка в м.”Б. л.”,нива с прощ от 1 дка в м.”К.”, землището на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.с. “З.”-К.,гр.С. и С. О.,че А. С. К.,К. Д. А.,Г. Г. Т.,Х. М. Х.,И. Б. К.,М. К. Т.,А. П. Т. и Р. П. Р. в качеството им на наследници на Х. А. С.,починал на 24.09.1959г.,имат правото да им бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху следните земеделски земи,находящи се в землището на [населено място]: нива с площ от 1.7 дка в м.”С. л.”;нива с площ от 1.5 дка в м.”К.”;нива с площ от 0.4 дка в м.”О.”; нива с площ от 0.5 дка в м.”Ш.”; зеленчукова градина в м.”С. л.” с площ от 1.7 дка; нива с площ от 0.5 дка в м.”С.”; зеленчукова градина с площ от 0.8 дка в м.”Г.”; нива с площ от 0.8 дка в м.”К. п.”;нива с площ от 1.5 дка в м.”С.”; нива с площ от 1.6 дка в м.”Б. л.”,нива с прощ от 1 дка в м.”К.”.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд,ГК, ІІ-А въззивен състав,постановено на 19.01.2012г. по гр.д.№2423/2011г. в останалата част.


Председател:

Членове: