РЕШЕНИЕ № 201 гр. София, 01.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря .........Невена Пелова ...... и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА НОХД № 237 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане за възобновяване на ВНЧД № 377/2022 г. на Софийския апелативен съд и НЧД № 400/2022 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, депозирано от Главния прокурор на Република България. В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело. Излагат се съображения във връзка с това, че информацията в удостоверението, издадено от затвора - гр. Патра на 10.02.2022 г. и отговора от прокуратурата на Апелативен съд - гр. Пирея на 05.07.2022 г., съдържа противоречие относно периода, в който осъденият е изтърпявал наказанието по приетото за изпълнение по НЧД №1890/2021 г. решение № 195/20.04.2015 г. на Петчленен апелативен съд за тежки престъпление-Пирея, Р. Гърция. Сочи се, че според изложеното в удостоверението на затвора от 10.02.2022 г., осъденият Д. във времето от 05.10.2009 г. до 23.02.2011 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода" по решение за сливане на наказания № 30165/2010 г. на 1-ви едночленен състав на Първоинстанционния съд за леки престъпления - гр. Солун, което не е прието за изпълнение в Р. България. В издаденото удостоверение на прокуратурата към Апелативният съд гр. Пирея, този период е посочен като време, в което е изтърпявал наказанието, по приетото за изпълнение решение с определение по НЧД №1890/2021 г. на СГС. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е проявил дължимата процесуална активност да установи и обсъди дали са налице предпоставките на чл. 23 от НК, за да бъде зачетен този периода, в който осъденият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода" по неприетото за изпълнение в Р. България решение за сливане № 30165/21.06.2010 г. по отношение на престъпленията, за които е осъден с отделните решения, посочени в него и тези наказанията, за които са били приети за изпълнение в Р. България, с което е нарушил чл. 13 и чл. 14 от НПК. Изтъква се, че като е потвърдил определението в тази му част, без да вземе предвид и обсъди противоречивата информация за изтърпяното в чужбина наказание, въззивният съд не е изпълнил задължението да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина и да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, нарушавайки разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Подчертава се, че отсъствието на мотиви, с които двата състава на съда са приели, че следва да приспадне времето на изтърпяно наказание от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г. води до невъзможност да се разбере какви обстоятелства са приети за установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие. Сочи се, че като е зачел периода от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г., първоинстанционният е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 25, ал. 2 от НК. Изтъква се, че нарушение е допуснал и въззивният съд, като със зачитането на времето, в което осъденият е полагал труд в размер на 3065 /три хиляди и шейсет и пет/ дни е нарушил чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В заключение се прави искане за възобновяване на ВНЧД № 377/2022 г. г. на Софийския апелативен съд и НЧД № 400/2022 г. на Софийския градски съд, за отмяна на определение № 963 от 25.10.2022 г. на САС и определение № 1138 от 23.03.2022 г. на СГС и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. От осъдения А. Д., чрез защитника му – адв. В. е постъпило възражение срещу искането за възобновяване, в което се излагат пространни аргументи за това, какви наказания са били наложени на осъдения Д., по кои дела, какви части от наказанията са изтърпени, кои са били групирани и в какъв период от време осъденият е полагал обществено полезен труд, който следва да бъде приспаднат. Цитират се различни документи, които показват, че направената от българските съдилища кумулация е правилна. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Отново излага съображения за това, че първоинстанционният съд не е проявил дължимата процесуална активност да установи дали са налице предпоставките на чл. 23 НК, за да бъде зачетен периода, през който осъденият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода” по неприетото за изпълнение в Р. България решение на гръцкия съд. Развива и доводи, че инстанционните съдилища не са изложили ясни мотиви по отношение на приспаднатото време на изтърпяното наказание. Предлага искането на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на посочените по-горе дела да бъде уважено. Защитникът на осъдения Д., адв. В. излага пространни съображения, че искането на Главния прокурор е неоснователно. Подчертава, че от приложените по делото документи е пределно ясно какви наказания е изтърпявал осъденият, че е заплатил и наложеното му глоба, както и, че е полагал съвестно обществено полезен труд. Изтъква, че наказанието по решението за сливане на гръцкия съд, би следвало да се приеме за неотносимо, тъй като е изтърпяно в Р. Гърция. Що се отнася до твърдението, че е била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, респективно чл. 18 ЗПИИСАННЛСМВЛС, защитникът счита, че то не отговаря на действителността, защото въззивният съд е отчел абсолютно всички обстоятелства по всички наказания, наложени на осъдения Д.. Моли искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор на Р. България да не бъде уважено и производството по делото да бъде прекратено. Осъденият А. Д. в лична защитата изразява съгласие със заявеното от неговия защитник. В последната си дума осъденият А. Д. моли искането на Главния прокурор да не бъде уважено, тъй като е търпял наказание в продължение на 13 години, без да е виновен. Изразява съжаление, че делото не е било разгледано по същество в Р. България. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното. Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно. С определение № 1138 от 22.03.2022 г. по НЧД № 400/2022 г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийски градски съд НО, 28 с-в, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, е групирал наложените на А. Й. Д. наказания по НЧД № 1890/2021 г., НЧД № 2894/2021 г. и НЧД № 4548/2021 г. - всичките на СГС, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 /двадесет/ години, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим. На основание чл. 23, ал. З от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание наложеното по НЧД №1890/2021 г. наказанието „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание времето, през което осъденият Д. е търпял наказанията „доживотен затвор" и „лишаване от свобода" по приетите за изпълнение присъди, постановени от съдилища в Р. Гърция, а именно от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г., от 10.02.2022 г. до 14.02.2022 г. и от 15.02.2022 г. до влизане в сила на определението за групиране. С определение № 963 от 26.10.2022 г. по ВНЧД № 377/2022 г. Апелативен съд София е изменил определението от 22.03.2022 г. на СГС по НЧД №400/2022 г., като е постановил при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", на основание чл. 41, ал. З от НК да бъде приспаднато времето от 3065 /три хиляди и шейсет и пет/ дни, през което осъдения Д. е полагал труд при изтърпяване на наказанието на територията на Р. Гърция, равняващо се на 8/осем/ години, 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни и е потвърдил определението в останалата му част. Определението на АС - София е влязло в сила на 26.10.2022 г. и не подлежи на касационна проверка. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК е императивна и създава задължение за съда при групиране, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, да бъде приспаднато от общо определеното наказание, ако е от същия вид. Практиката на Съда на Европейския съюз по дело № С-171/2016 „Б. срещу РБ", дава възможност в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, изтърпяното в чужбина наказание да бъде зачетено като правна последица от осъждането на лицето в друга държава членка на ЕС, но това може да бъде направено само след като се установи дали са налице предпоставките, предвидени в чл. 23 от НК, т.е. да е налице реална съвкупност от престъпления. Видно от справката за съдимост от 16.02.2022 г., приложена по НЧД №400/2022г./л.47-50/,преди извършения на 14.02.2022 г. трансфер А. Д. е осъждан три пъти, като наказанията наложени с присъди от чужди съдилища са приети за изпълнение по реда на чл. 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както следва: С решение № 51/08.07.2021 г. на СГС по НЧД №1890/2021 г., влязло в сила на 20.07.2021 г. е признато и прието за изпълнение съдебно решение № 195/20.04.2015 г. на петчленен апелативен съд за тежки престъпление-Пирея, Р. Гърция, влязло в сила на 28.04.2017 г., с което на Д. са наложени наказания „доживотен затвор", „глоба" в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро и „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, за престъпления, извършени през месец април 2009 г., в периода от края на м. юни 2009 г. до началото на месец юли 2009 г., на 31.07.2009 г., на 10.08.2009 г. и през месец април 2009 г. Съдът е приспособил наложеното от чуждия съд наказание „доживотен затвор", като е определил наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 /двадесет / години и „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева. На основание чл. 23 от НК СГС е групирал двете наказания „лишаване от свобода", като е определил общо наказание 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим, към което е присъединил наказанието „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева. На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднал времето от 10.08.2009 г. до 05.10.2009г., както и фактическото изтърпяване на наказанието извън Р България. С решение № 131 от 16.09.2021 г. по НЧД № 2894/2021 г., влязло в сила от 05.10.2021г. СГС е признал и приел за изпълнение решение № 747 от 10.04.2019 г. на едноличен апелативен съд за тежки престъпления Солун, Р. Гърция, влязло в сила на 12.05.2019 г., с което на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ години за извършени престъпления в периода от 06.07.2006 г. до 31.12.2006 г. и в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., като е определил първоначален „строг" режим за изтърпяване. С решение № 36/14.01.2022 г. по НЧД № 4548/2021 г. влязло в сила на 29.01.2022 г. СГС е признал и приел за изпълнение решение № 2792 от 05.11.2014 г. на Тричленен апелативен наказателен съд Солун, Р. Гърция, влязло в сила на 05.04.2017 г., с което на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, за извършени от него престъпления на 22.02.2007 г., на 23.02.2007 г. на 26.04.2007 г., на 15.05.2007 г. и на 21.05.2007 г., както и на 06.03.2007 г., на 12.03.2007 г., и на 15.03.2007 г., като е определил да изтърпи наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг" режим за изтърпяване. Приложения на л. 67 от НЧД № 400/2022 г. превод на удостоверение за освобождаване от затвора гр. Патра, Р. Гърция от 10.02.2022 г. сочи, че осъденият е изтърпявал наказанието по Решение № 195/20.04.2015 г. на Апелативния съд - гр. Пирея /„доживотен затвор", „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години и „глоба" в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро за времето от 11.08.2009 г. до 04.10.2009 г. и от 24.02.2011 г. до 09.02.2022 г. В периода от 05.10.2009 г. до 23.02.2011 г. е изтърпявал общо наказание по решение на сливане № 30165/21.06.2010 г. на 1-ви едночленен състав на първоинстанционния съд за леки престъпления гр. Солун /неприето за изпълнение в Р България/. С решението за сливане е наложено общо наказание от 24 /двадесет и четири/ месеца „лишаване от свобода" и наказание „глоба" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин евро/, като са обединени наказанията по следните съдебни решения: решение № 2394/31.05.2007 г. на 1-ви едночленен състав на Първоинстанционния съд за леки престъпления - гр. Солун, допълнено с решение на същия съд № 29463/17.06.2010 г., потвърдено с решение № 4701/22.03.2010 г. на тричленен състав на Първоинстанционния съд за леки престъпления - гр. Солун и решение №41415/01.11.2007г. на Пленума на Единния общински съд в Солун. След 10.02.2022 г. Д. е предаден на компетентните власти в Р. Гърция, с оглед предстоящия трансфер на 14.02.2022г. Осъденият Д. не е изтърпявал наказанията „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и „лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ години, наложени му с приетите за изпълнение решения по НЧД №4548/2021г. на СГС и НЧД №2894/2021г. на СГС. В изпратения отговор от прокуратурата на Апелативният съд в гр. Пирея от 05.07.2022 г. приложен на л. 87 от въззивното производство, е посочено, че осъденият Д. е задържан от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г. за изпълнение на присъдата „доживотен затвор" и „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години. В това време той е работил с благоприятно изчисляване на дните, като е направил дневни заплати, равняващи се на 8 години, 1 месец и 10 дни. В чл. 46 от НК на Р. Гърция е предвидена възможност лишения от свобода да полага труд, от което той има право да получи благоприятно изчисление на наказанието, взето предвид от датата на окончателната присъда. Съгласно президентски указ 107/2001 г. всеки ден работа съответства на един ден задържане. Във всеки случай затворник с доживотна присъда може да бъде освободен условно, ако е престоял в затвора 15 /петнадесет/ години плюс 2/5 от индивидуалните присъди, които са му наложени. Във всеки случай той може да бъде освободен, ако е изтърпял 19 /деветнадесет/ години, в които се зачитат и извършените от него ползотворни дневни надници. Според справката от заведение за задържане Патра до Апелативна прокуратура гр. Патра на л. 172 зачитането на работните дни се извършва по правилата на чл. 105-110 от наказателния кодекс на Р Гърция. Информацията в удостоверението, издадено от затвора гр. Патра на 10.02.2022 г. и отговора от прокуратурата на Апелативен съд - гр. Пирея на 05.07.2022 г., съдържа противоречие относно периода, в който осъдения е изтърпявал наказанието по приетото за изпълнение по НЧД№1890/2021 г. решение № 195/20.04.2015 г. на Петчленен апелативен съд за тежки престъпление-Пирея, Р. Гърция. Според изложеното в удостоверението на затвора от 10.02.2022 г., осъденият Д. във времето от 05.10.2009 г. до 23.02.2011 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода" по решение за сливане на наказания № 30165/2010 г. на 1-ви едночленен състав на Първоинстанционния съд за леки престъпления - гр. Солун, което не е прието за изпълнение в Р. България. В издаденото удостоверение на прокуратурата към Апелативният съд - гр. Пирея, този период е посочен като време, в което е изтърпявал наказанието, по приетото за изпълнение решение с определение по НЧД №1890/2021 година. Констатираното противоречие създава неяснота относно това каква част от наказанието, прието за изпълнение с определението по НЧД № 1890/2021 г. е била изтърпяна на територията на чуждата държава и следва да бъде приспадната. Така от справката на Затвора - Патра, се установява, че общото наказание „лишаване от свобода" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца по решение № 30165/21.06.2010 г. е изтърпяно в календарен период, по-кратък от посоченото наказание, без да е посочена причината за това. В справката на прокуратурата при Апелативния съд - гр. Пирея е подчертано, че за осъдени на доживотен затвор зачитането на работните дни е възможно при освобождаването им, при наличие на определената в НК на Р. Гърция предпоставка - в случай, че са изтърпели 19 /деветнадесет/ години, в които са включени дните на положен труд, т.е. закона предвижда зачитане на работните дни, при изтърпяване на определен срок от наказанието. Противоречивата информация не дава възможност за преценка дали към момента на трансфера осъденият Д. е изтърпял изискуемата част от наказанието, предвидена като предпоставка в НК на Р. Гърция за зачитане на работните дни и даваща основание за приложението чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Очертаните по-горе нарушения налагат искането за възобновяване да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВЧНД № 377/2022 г. по описа на Апелативен съд – София и НЧД № 400/2022 г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 963 от 25.10.2022 г. на САС по ВЧНД № 377/2022 г. на САС ОТМЕНЯ определение № 1138 от 22.03.2022 г. по ЧНД № 400/2022 г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 1. 2.