Р Е Ш Е Н И Е № 423 Гр. София, 15 януари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ.ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1279/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия И. Ф. К., адв. Баков, срещу решение № 39 на Апелативен съд- Пловдив., НО, 2 състав, постановено на 16.03.2015 г. по внохд № 421/2014 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Оплакването по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се мотивира с недоказано авторство и липса на установен мотив за извършване на деянието, както и с необосновано отхвърляне на обясненията на подсъдимия в резултат на едностранчив и непълен анализ на събраните доказателства. Оспорва се механизма на причиняване на уврежданията на жертвата и тяхната тежест, която се оценява като несъответна на късното настъпване на смъртта, в рамките на цяло денонощие след тяхното причиняване. Оплакването по чл.348, ал1, т.2 от НПК се обосновава с нарушени права на родителите на пострадалото дете относно възможността да бъдат конституирани като частни обвинители. Явната несправедливост на наказанието се извежда от несъответствието на определеното на подсъдимия с изискванията на разпоредбата чл.38 от НК относно невъзможността за постигане на целите на наказанието с друго по-леко по вид. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Като втора алтернатива се моли да се намали размера на определеното наказание доживотен затвор без замяна. Към касационната жалба на адв. Баков, в срока по чл.351 ал.4 от НПК, е постъпило писмено допълнение от адв. М., упълномощен защитник на подсъдимия, съдържащо допълнителни доводи в подкрепа на наведените касационни основания. В допълнението се сочи едностранчива оценка на доказателствата, избирателното им кредитиране с превес на обвинителните доказателства и недооценяване на ролята на свидетелката И. в деянието, за която защитата счита, че е съизвършител с подсъдимия при извършване на престъплението. Наказанието доживотен затвор без право на замяна се счита, че е определено при липса на изискуемите законови предпоставки за неговото налагане. По делото е постъпила и бланкетна касационна жалба от упълномощените защитници на подсъдимия К., адв. Д. и адв. Х., с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 НПК и алтернативни искания след отмяна на въззивното решение подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, или да се намали наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. се представлява от упълномощените защитници адв. Б. и адв. М.. Защитникът на подсъдимия, адв. Б., поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения относно наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с направените в същата алтернативни искания . Акцентира върху неправилната оценка на показанията на свидетелката И., за които намира, че необосновано са поставени в основата на осъдителната присъда срещу подзащитния му при явната и заинтересованост от изхода на делото като сестра на жертвата и с оглед данните относно предходно съжителство с подсъдимия на съпружески начала . Намира решението на апелативния съд за постановено при липса на отговор на възраженията на защитата за неустановен мотив от страна на подсъдимия да извърши деянието, както и при наличието на достатъчно данни за друг автор на престъплението, които не са били проверени по надлежния ред. Пред касационната инстанция адв. Б. представя писмени бележки, в които поддържа доводите за неправилно установена причина за настъпване на смъртта, неправилна оценка на показанията на свидетелката Д. И. и обясненията на подсъдимия, както и липсата му на мотив да извърши деянието, неправилна правна квалификация чрез отхвърляне на приложението на чл.124 от НК, накърняване на правата на пострадалите в процеса и за несправедливост на наложеното наказание, което е несъответно на тежестта на деянието. Защитникът на подсъдимия адв. М., пред касационната инстанция поддържа релевираните в жалбата касационни основания. Акцентира върху нарушените права на наследниците на пострадалото дете, на неправилната оценка на събраните доказателства, които определя като разнопосочни и счита, че не са получили обоснован отговор за възприемането им, както и на несправедливо придадената тежест на личността на подсъдимия, което е резултирало в неправилен извод за невъзможността същият да бъде превъзпитан чрез подходящо по вид по-леко наказание. Поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В представените пред ВКС писмени бележки поддържа оплакванията за неправилно и в нарушение на процесуалния закон събиране и оценка на доказателствата по делото, както и за превратното им тълкуване, чрез приемане за установени факти относно които липсват доказателства. Несправедливостта на наказанието се извежда от неправилната оценка на тежестта на деянието и личността на подсъдимия, при липсата на данни за това. Поддържа се и тезата за липса на установен мотив за извършване на деянието в актовете на контролираните инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се потвърди. Застъпва становище, че въззивния съд е извършил цялостна проверка на постановената присъда, като е обсъдил наличните доказателства поотделно и в съвкупност, без при това да е допуснал съществени нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, и обосновано е намерил авторството на подсъдимия за напълно доказано. Заявява, че липсва нарушение на правата на пострадалите, като намира, че правото им на частни обвинители е реализирано в пълен обем с определеното най-тежко по вид наказание, а възможността за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия не е преклудирана и може да се търси по гражданскоправен ред. Подсъдимият К. пред касационната инстанция заявява, че е бил съден за неща, които не е извършил. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В последната си дума моли за уважаване на касационната му жалба и за налагане на по-леко наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 41, постановена на 19.05.2014 г. по н.о.х.д. № 1821/2013 г., по описа на Окръжен съд-Пловдив, Наказателно отделение, подсъдимият И. Ф. К. е признат за виновен относно това, че в периода 10.04.2013 г. – 11.04.2013 г., включително, в [населено място] умишлено е умъртвил малолетния А. К. И. с ЕГН [ЕГН], като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.4 пр.2 и т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК му е наложено наказание доживотен затвор без право на замяна, което на осн. чл.57, ал.1 вр чл.60, ал.1 пр.2 вр. чл.61, т.1 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален специален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието предварителното задържане на подсъдимия, считано от 24.04.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 5245 лв. С въззивно решение № 39 от 16.03.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 421/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, НО, втори състав присъдата на Окръжен съд-Пловдив, № 41/19.05.2014 г., е потвърдена изцяло. Касационните жалби на защитата са подадени в срок и от активно легитимирани за това страни, като разгледани по същество се явяват частично основателни. Независимо от наличието на три касационни жалби, единствено жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия, адв. Б. е подкрепена с конкретни аргументи, посочени в писменото допълнение към същата, както и в представените в съдебно заседание пред касационната инстанция писмени бележки / включително и от адв. М. /, поради което и касационната проверка се основава на тази жалба. Релевираният в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения довод относно накърняване правата на родителите на пострадалото дете чрез препятстване възможността им за конституиране като страни в процеса, частни обвинители и граждански ищци, е недопустимо да бъде включван в жалбата на защитата на подсъдимия, доколкото противоречи на разпоредбата на чл.349, ал.3 от НПК относно съдържанието на правото на касационната жалба по принцип. Правата на пострадалите от деянието лица, в това число и на наследниците на жертвата, в случаите когато същите са накърнени, могат да бъдат предмет на тяхна лична касационна жалба, но е недопустимо да бъдат посочвани като довод в подкрепа на касационна жалба, депозирана от друга страна, с оглед лимитативно поставеното изискване на процесуалния закон за правото на подаване на касационна жалба само от засегнатите страни / изключение е предвидено само за прокурора /. С оглед изложеното, оплакването на защитата на подсъдимия за съществени процесуални нарушения, състоящи се в накърняване правата на други участници в процеса е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Отделно от това, твърдяното нарушение не е налице, предвид надлежно изпратеното и редовно получено уведомление от наследниците на пострадалото дете за датата на съдебното заседание. Оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК неправилно е обосновано с недоказано авторство на подсъдимия, което по естеството си представлява довод за необоснованост на въззивното решение, което не е предвидено като касационно основание. В пределите на касационната проверка не се включва правилността на фактите, въз основа на които е постановен контролирания съдебен акт, контролира се само дейността на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствата, въз основа на които са изведени релевантните за делото факти и в тази връзка законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда и съответствието му с изискванията на чл.14 от НПК. В зависимост от вида на подложения на проверка съдебен акт на въззивната инстанция се проверява и неговото съдържание. Въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив., с което присъдата на първата инстанция е потвърдена изцяло, съответства на законовите изисквания на чл.339, ал.1 и 2 от НПК за неговото съдържание, включително и относно отговорите на оспорващите присъдата защитни доводи, наведени в жалбата срещу същата. В подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се сочи и неправилната оценка на доказателствата по делото, в частност, на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Д. И., като защитата счита, че съдът неправилно и безмотивно е игнорирал първите и е кредитирал вторите, като ги е поставил в основата на осъдителната присъда, без при това да отчете, че произтичат от заинтересован и предубеден източник на доказателства, каквато оценка се дава на свидетелката И.. Неправилната оценка на показанията на свидетелката И. като обективен източник на доказателства е била основен довод и във въззивната жалба срещу присъдата и в потвърдителното решение съдът е дал обоснован отговор на същия и мотивирано го е отхвърлил. Възприетите от въззивния съд фактически констатации относно инкриминираното деяние, въз основа на които е направен извод за обективната му и субективна съставомерност са в резултат на всестранно, обективно и пълно изследване на значимите за делото обстоятелства, като не се установи същите да са изведени чрез превратна или едностранчива оценка на събраните доказателства и техните източници. Както въззивната, така и първата инстанция са извършили оценката на гласните доказателства по делото през призмата на пълно отчитане на специфичните особености на разпитаните лица и връзката им с извършеното деяние, подсъдимия и пострадалото дете. Гласните доказателства са кредитирани в резултат на подлагането им на надлежна проверка и чрез съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства по делото, като са приети за верни само доказателствата, за които съдът е установил, че се подкрепят взаимно, за което е изложил аргументирани доводи. Причината за смъртта на малолетния А. И. и механизма на причиняване на довелите до настъпването и телесни увреждания са възприети въз основа на цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност. В основата на фактическите констатации на съда са поставени експертната оценка на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп и допълнителните медицински заключения за вида, последователността, давността и възможния механизъм на причиняване на телесните повреди, установени по трупа на пострадалото дете, както и връзката им с настъпването на неговата смърт. Съдържащите се в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетелката И. противоречиви данни относно причиняването на смъртоносните увреждания са били подложени на обстойна проверка за тяхната достоверност чрез съпоставка на обективните медицински находки, установени при аутопсията на трупа и възможния механизъм на причиняване на уврежданията, в зависимост от вида на ударите и тяхната характеристика, както и от използваните за нанасянето им оръдия, които са ги обусловили. Възприетата от въззивния съд причина за смъртта на детето, черепно-мозъчна травма и вероятния механизъм, по който същата е била причинена са основани на обективна и задълбочена оценка на медицинските заключения за пострадалия А. И. и на съпоставката им с останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото. Не се констатира допуснато нарушение от контролираните инстанции при оценката на доказателствата, послужили за формирането на вътрешното убеждение на съда относно релевантните за настъпването на смъртта на пострадалото дете факти. В тази връзка са отчетени и наличните травматични следи върху външната страна на черепа на детето и вътрешните находки от кръвоизлив на мозъка, подкрепени от резултатите от извършените хистологични изследвания на твърдата мозъчна обвивка и макроскопските промени на трупа, свидетелстващи за вероятния механизъм на причиняване на смъртта – травма в областта на главата. Възможната друга алтернатива – механична асфикция е била отхвърлена като по-малко вероятна, предвид липсата на категорични доказателства, че притискането в областта на шията и гръдния кош, за които са установени обективни данни, са довели до леталния изход за пострадалия. В резултат на комплексната и прецизна оценка на доказателствените източници, травматично причинените увреждания по главата на пострадалия са ясно отграничени от послесмъртно настъпилите трупни процеси, като механизмът, по който същите са получени е установен като въздействие с широка удряща повърхност с предмети без изразен ръб в теменната област на главата или чрез страничното и притискане, докато главата е била неподвижна върху една плоскост. В контекста на горния механизъм са оценявани и гласните доказателства, изходящи от подсъдимия и свидетелката Д. И., при което депозираните обяснения на подсъдимия К. относно настъпване на смърт от удари в главата с предмети с ограничена повърхност, пръчка, летва, маша, парче дърво са отхвърлени като необективни, поради несъответствието на наличните външни наранявания върху черепа на детето с такъв вид оръдие, установени при аутопсията на трупа. В противовес на заявеното от подсъдимия, показанията на свидетелката И. за механизма, по който подсъдимият е причинил нараняванията на малкото и братче, от които е настъпила смъртта му, кореспондират изцяло с медицинските находки по трупа и резултатите от направените комплексни изследвания за начина на вероятното им получаване. Възражението за несъответствие между тежестта на травмите и сравнително дългата преживяемост на детето след тяхното нанасяне е получило обоснован отговор от приетото от съда експертно становище, залегнало в допълнителната медицинска експертиза, че при лица в по-малка възраст тежките травми се понасят по-леко и организмът компенсира тежестта на нараняването, като сравнително продължителната активност на детето след нараняванията се дължи на вътрешния кръвоизлив, който допринася за състояние, определено като „ светъл период“ за пострадалия, през който детето все още е активно и сравнително жизнено. В тази връзка възражението на защитата за необосновано кредитиране на показанията на свидетелката И. е напълно неоснователно. От страна на въззивната инстанция не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, с оглед надлежната и обстойна проверка както на обвинителните, така и на оправдателните доказателства , като е даден аргументиран отговор относно това кои от тях са кредитирани и по какви съображения. Показанията на свидетелката И. не са изолиран доказателствен източник, който да е поставен в основата на осъдителната присъда и потвърдителното решение, същите са част от цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на която контролираните инстанции са постановили съдебните си актове. Депозираните от тази свидетелка показания са приети за обективни при наличната им кореспонденция с показанията на свидетелите Г. К. и Р. К., депозирани на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, на данните от проведения с участието на свидетеля Р. К. следствен експеримент и на протокола за оглед на труп на пострадалия А. И. . Механизмът на причиняване на уврежданията в областта на главата на пострадалото дете, описан в показанията на свидетелката Д. И. е проверен чрез данните от протокола за оглед на мястото на престъплението и потвърден от установените следи от кръв по стената на спалнята и тавана на банята, поради което възражението на защитата за безмотивното им кредитиране е неоснователно. Наличните противоречия в показанията на същата свидетелка от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК и депозираните в съдебно заседание в частта относно нанасянето на смъртоносните наранявания на пострадалото дете от подсъдимия са обсъдени детайлно от въззивния съд, като обосновано и аргументирано са кредитирани тези от досъдебното производство. Въззивният съд не е допуснал нарушение при оценката на гласните доказателства, изходящи от свидетелката Д. И., които е изследвал чрез съпоставка с всички налични по делото доказателствени източници, поради което е кредитирал депозираните от свидетелката, които се подкрепят в достатъчна степен. Свидетелят не е длъжен да дава показания за обстоятелства и факти, които са в негова вреда, което негово право не може да се цени в насока опорочаването му като източник на доказателства, каквото представлява по естеството си възражението на защитата при оценката на показанията на тази свидетелка. Не се констатира от страна на въззивната инстанция да е допуснато нарушение при оценката на показанията на свидетелите Р. и Г. К., както относно кредитирането на депозираните от двамата свидетели от досъдебното производство / впоследствие отречени в съдебно заседание /,така и относно доказателствената им тежест, с оглед основанието на което са приобщени и при спазване на законовото ограничение в разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК. Въззивният съд е дал аргументиран отговор / като е споделил становището на първата инстанция / защо кредитира показанията на свидетелите К. от досъдебното производство и не приема за верни депозираните от тях в съдебно заседание. Предприетият от съдилищата подход на доказателствена оценка е законосъобразен и не е в нарушение на правото на подсъдимия за справедлив процес, закрепено в чл.6 т.3 б.d ЕКЗПЧОС. Контролираните инстанции стриктно са съблюдавали спазването на това изискване, гаранциите за което са посочили в съдебните си актове. Следва да се посочи, че използването на гласни доказателства, които са събрани в предходни фази на процеса, в случая на досъдебното производство, не противоречи на изискванията на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като условие за тяхната валидност е предоставянето на адекватна възможност на обвиняемия или подсъдимия да оспори дадените показания при тяхното депозиране или в по-късен етап от процеса, което в настоящото производство е било надлежно обезпечено чрез разпитите на свидетелите, чиито показания от досъдебното производство са били приобщени, в съдебно заседание, в присъствието на подсъдимия и неговите защитници. Местонахождението на трупа на детето, установено от показанията на свидетеля Р. К. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, в състоянието, описано в същите показания, видно от протокола за оглед съвпадащо в детайли със заявеното от свидетеля - трупът е поставен последователно в два черни найлонови чувала, в бял плик с надпис, в два бели сезалени чувала с находящ се в тях бетонен блок, разгледано съвместно със заключението на съдебно-психиатричната експертиза за този свидетел, установяваща доминантната роля на подсъдимия като баща, са намерили вярна интерпретация в решението на въззивната инстанция при обективната оценка на кредитираните показания. Съществено значение за оценката на гласните доказателства, изходящи от свидетелката И. е обстоятелството, че трупът на детето е намерен въз основа на данните от показанията на свидетеля Р. К., като в депозираното от Д. И. в хода на цялостното наказателно производство, факти в тази насока изцяло липсват. Показанията на свидетеля Р. К. са проверени и чрез показанията на свидетелите Н. и Г., пред които същият първоначално е съобщил информацията за това къде и при какви обстоятелства е изхвърлен трупът на малолетния А., впоследствие и чрез проведения следствен експеримент и данните от телефонограмата за мястото на намиране на тялото на детето. Съвкупността от посочените доказателства, разгледани в тяхната цялост и взаимовръзка основателно са били противопоставени на доказателствата, събрани при разпита на свидетелите Н. Й., А. К. и Д. Г. относно твърдения за подслушан разговор с участието на свидетелката М. И., за съпричастността на дъщеря и към смъртта на А. И.. Последните доказателства са отхвърлени като недостоверни, на основание тяхната изолираност и противоречието им с останалите обективни доказателства, а не поради недопустимост да бъдат ценени като годно доказателство, в която връзка са изложени обосновани съображения. С оглед изложеното, не се констатира от страна на въззивната инстанция да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК при постановяване на въззивното решение не е налице. Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства относно механизма и периода на причиняване на телесните увреждания на малолетния А. И., продължителността на упражненото насилие, което ги е причинило, агресивното и жестоко отношение на подсъдимия К. към три годишното дете, практически лишено от възможност да се придвижва, поради поставена гипсова имобилизация на единия крайник, обосновано е довела до квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.4 пр.2, т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК, съобразно обвинението, по което подсъдимият е предаден на съд. Основен довод от страна на защитата в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е липсата на установен мотив от подсъдимия за извършване на деянието, като се оспорва приетото от съдилищата като негова мотивация - неконтролираните физиологични отделителни процеси на детето и желанието на подсъдимия да го приучи към спазване на хигиенни норми. Безспорно мотивите за извършване на деянието като част от субективната му страна, извън съставомерните му признаци, също имат своето място в цялостната оценка на престъпната дейност. В конкретния случай същите не са част от фактическия състав на престъплението, като могат да бъдат изведени от психологическата характеристика на дееца, в каквато насока са направени изводите на съдилищата за мотивите на подсъдимия . Приетото от контролираните инстанции за мотива на извършване на деянието от подсъдимия е основано на обективно изведени факти, в резултат на всестранно и пълно изследване на всички относими към психичното отношение на подсъдимия към процесното деяние доказателства, поради което вътрешното им убеждение по този въпрос е законосъобразно формирано и не е налице нарушение на чл.14 от НПК. Приложението на чл.124 от НК относно квалификацията на извършеното деяние законосъобразно е отхвърлено като несъответно на установените по делото факти за действията на подсъдимия, довели до причиняване на смъртта на малолетния А. И.. Въззивният съд е изложил мотивирани съображения за неприложимостта на по-леката правна квалификация на деянието, като основателно е отхвърлил доводите на защитата в тази връзка. Основал е становището си по правото на фактите относно жизненоважните области, в които са нанесени травматичните увреждания, главата и шията на детето, на силата на ударите и продължителността на упражненото насилие, на ниската възраст на детето и крехката му физика, при което с подлагането му на инкриминираното посегателство обосновано е посочил, че не може да се приеме, че деецът е целял само нанасянето на телесни повреди, като не е допускал възможността от същите да настъпи смърт. Тежестта на травмата в областта на главата обосновано е поставена в основата на преценката за субективната страна на деянието, която недвусмислено сочи на пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда, което при наличните данни за масивно въздействие чрез удари на черепа на детето върху тухлена стена и таван обективно е изключено. Касационната жалба е основателна в частта относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето на най-тежкото по вид наказание от системата на наказанията по българското наказателно право, правилно е отчетено, че извършеното престъпление се характеризира с изключителна тежест, която обосновано е изведена от броя на квалифициращите признаци, включени в състава на обвинението / малолетна жертва, умъртвена с особена жестокост, по особено мъчителен начин / както и от допълнително установените относно безпомощното състояние, в което се е намирало пострадалото дете, с оглед невъзможността му да се придвижва самостоятелно, поради счупен долен крайник, с поставен гипс, както и от ниската възраст на жертвата, тригодишно дете. В същата насока са отчетени и обстоятелствата, при които е извършено деянието, пред очите на малолетните и непълнолетни деца на подсъдимия, от естеството на извършените след деянието действия по укриване и изхвърляне на трупа на детето, като за прикриването на следите от престъплението подсъдимият е използвал непълнолетния си син и едновременно с това е подал пред полицейските органи неверен сигнал за изчезването на детето и продължителен период от време е поддържал заблуждението за причината за изчезването на пострадалия и пред неговата майка . Тежестта на деянието обосновано е изведена и от данните относно съдимостта на подсъдимия К., при което законосъобразно са отчетени и постановените спрямо него осъдителни присъди в други страни – членки на ЕС. Едновременно с това втората предпоставка, изискуема от закона за определяне на наказание доживотен затвор без замяна, целите по чл.36 от НК да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание, в случая не може да бъде приета за безспорно установена и доказана. Към датата на извършване на деянието подсъдимият К. е бил на 35 годишна възраст, понастоящем е навършил 38 години, като от данните за неговата съдимост не се установяват извършени други тежки престъпления против личността по глава втора, раздел първи от НК на РБ или аналогични по вид престъпления съгласно правото на страните- членки на ЕС. Изложеното относно личността на подсъдимия не води до безусловния извод, че целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо него не могат да бъдат постигнати с налагане на по-леко наказание. Наказанието доживотен затвор без замяна изключва възможността за преразглеждане на наложеното наказание на по-късен етап от постановяване на присъдата, като преклудира възможността за последваща преценка относно постигане целите на наказанието спрямо дееца. В актуалната практика на ЕСПЧ наказанието доживотен затвор без право на замяна, в случаите когато националното законодателство не предвижда механизъм или възможност за преразглеждане на присъдата се определя като несъвместимо с изискванията на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която несъвместимост възниква още в момента на налагане на доживотната присъда, а не на по-късен етап от лишаването от свобода. В този смисъл е решението по делото В. и други срещу О. К. / Решение на Голямата камера от 13.07.2013 г. /, както и решение по делото Л. М. срещу У. от 20 май 2014 г. Актуално този въпрос засяга и решението по делото Х. и Т. срещу Б. от 08.07.2014 г., окончателно от 08.10.2014 г., в което налагането на наказание доживотен затвор без право на замяна е прието за нарушение по чл.3 от Конвенцията. Изложеното определя явната несправедливост на наказанието доживотен затвор без право на замяна, като касационната инстанция намира, че адекватно на извършеното от подсъдимия К. деяние, предвид изключителната му тежест, се явява наказанието доживотен затвор, в какъвто смисъл следва да се измени решението на въззивната инстанция, като се намали наложеното наказание. Изключителната тежест на извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.116 от НК обуславя налагането на наказанието доживотен затвор като съответно на тежестта на извършеното и на личната обществена опасност на дееца, която е изключително висока. Основания за допълнително редуциране на наказанието спрямо подсъдимия К. чрез определянето му на лишаване от свобода ВКС не намира. Цялостната характеристика на престъплението, което се състои в умишлено умъртвяване на малолетно тригодишно дете, с актуално счупване на долен крайник, причинено също от подсъдимия непосредствено преди деянието, извършено в присъствието на пет деца, едното от които малолетно, по особено мъчителен за жертвата начин, чрез нанасяне на множество силни удари в главата и задушаване, съпътствано с избиване на два млечни зъба и нанасяне на силни удари с лъжица по ръцете до тяхното посиняване, последващото затваряне на детето, докато още е било живо в гардероб и действията по укриване на трупа, чрез изхвърлянето му първоначално на импровизирано сметище, а впоследствие в река, за което подсъдимият е използвал и непълнолетния си син определят изключителната тежест на деянието, предвид наличието на допълнителни утежняващи факти извън рамките на квалификацията, които контролираните инстанции подробно са посочили. Изключителната тежест на престъплението се обуславя и от данните за личността на дееца, характеризиран от експертите психиатър и психолог като асоциална личност с неспособност за социална адаптация, който въпреки наложените и изтърпени предходни наказания не е коригирал поведението си, поради трайната му склонност да търси вината извън себе си и собствената му оценка на предходно наложените му наказания - не като наказание лично за него, а като санкция спрямо друго лице или институция. С оглед изложеното и при наличието на предпоставките на чл.38а от НК, наложеното на подсъдимия наказание следва се измени от доживотен затвор без право на замяна на доживотен затвор, посредством който вид наказание могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подсъдимия К.. В същият смисъл следва да се измени и решението на въззивния съд. Наказанието доживотен затвор, по смисъла на чл.38а от НК не противоречи на практиката на ЕСПЧ, в която същото е прието за съвместимо с чл.3 от Конвенцията, с оглед законово установената възможност за преразглеждане на присъдата и перспективата за освобождаване на осъдения съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК. По изложените съображения, решението на Пловдивският апелативен съд следва да се измени в частта относно наказанието, като се намали от доживотен затвор без право на замяна на доживотен затвор . В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.3 вр. ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 39 на Апелативен съд- Пловдив НО, 2 състав, постановено на 16.03.2015 г. по внохд № 421/2014 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. Ф. К. наказание от доживотен затвор без право на замяна на доживотен затвор. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.