6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
[населено място], 27.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3958 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 524 / 31.07.2013 год. по ч.т.д. № 533 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение , с което е потвърдено определение №324 / 22.05.2013 год. по т.д.№ 68 / 2013 год. на Добрички окръжен съд, за връщане исковата молба, подадена от настоящия жалбоподател против В. Т. Н. и С. Н. Н. , на основание чл.129 ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 127 ал. 1 , т. 2 ГПК / нередовност поради непосочени адреси на ответниците / . Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, с довода , че при начално посочен и очевидно кореспондиращ с обитаван към предходен момент от ответниците адрес , в изпълнение разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК, съдът не е овластен да остави без движение производството за посочване адрес на лицата , респ. при неизпълнение на това задължение – да върне исковата молба, на преждепосоченото основание . В евентуалност споделя и довода, че съдът дължи съдействие на страните и е следвало да прояви активност в установяване адресите ми – настоящ и постоянен , чрез служебно снабдяване с данните от съответната служба на МВР / за които страната е поискала издаване на съдебно удостоверение , но не е представила своевременно удостовереното / , вкл. по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до националната база данни „ Население „ на МВР.
Постъпил е отговор от очевидно уведомената ответна страна - В. Т. Г. / с предходна фамилия Н. / , с който се оспорва частната жалба , поради необосновано основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното :
Ищецът е предявил против ответниците В. Н. и С. Н. пасивно субективно съединени искове , с правно основание чл.422 ГПК , за установяване вземането си към същите , за което и в качеството си на кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение , на основание чл. 417 т.2 ГПК - № 275 / 17.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 2360 / 2012 год. на Добрички районен съд . В представеното определение на заповедния съд по чл.415 ГПК, с което , предвид постъпило от длъжниците възражение по чл.414 ГПК , са дадени на кредитора указания за завеждане на исковете по чл.422 ГПК, са изрично вписани и посочените във възражението адреси на длъжниците , указани и като адреси на бъдещите искове . Именно тези адреси на ответниците са посочени в исковата молба и от същите са върнати съобщения , дали основание на съда за оставяне производството без движение , за установяване актуален адрес на страните , с оглед прилагане чл. 47 ГПК , както следва : 1 / за ответницата В. Т. Н. / стр. 65 по номерацията на първоинстанционното дело / - с получени от лице В. Т. Г. сведения, че такова лице – с фамилия Н. - не живее на същия адрес, явяващо се злоупотреба с право , предвид представената актуална справка относно постоянния адрес на същото лице, идентичен с този на който е била призована и при подменена фамилия на лицето – понастоящем Г. , а не Н. и 2 / за ответника С. Н. Н. - с вписани от призовкаря, с непосочен източник на сведенията , данни, че призоваваното лице от 10 год. не живее на адреса, обитаван предходно от него като квартира . Последното обстоятелство се потвърждава от представена във въззивното производство справка за постоянен и настоящ , различен от посочения в исковата молба и на който е бил призован , адрес .
Първоинстанционният съд, изхождайки от данните по изпратените съобщения ,е оставил исковата молба без движение / разпореждания от 01.04.2013 год. – относно адрес на В.Н. и от 10.04.2013 год. – относно адрес на С. Н. , връчени на ищеца съответно – на 15.04.2013 год. и на 07.05.2013 год. / и указал едноседмичен срок за отстраняване нередовността й , в мотивите неконкретизирана с точно приложима разпоредба / общо посочена нормата на чл. 127 ГПК / , сочейки нередовност, поради ненамиране страната на адреса . Независимо от непрецизността на указанието - посочване на постоянен и настоящ адрес / справка за адресна регистрация / , с оглед прилагане разпоредбата на чл. 47 ГПК - ищецът адекватно е поискал издаване на съдебни удостоверения, което да му послужат за снабдяване с адресни справки относно двете лица / на 18.04.2013 год. – за В.Н. и на 08.05.2013 год. – за С.С. / , уважено от съда . С молба от 20.05.2013 год. ищецът е поискал удължаване на срока за представяне на справките , оставена без уважение от съда , поради непосочена „ уважителна причина „, по смисъла на чл. 63 ал.1 ГПК / а всъщност просрочена – считано от 23.04.2013 год. за В. Н. и 15.05.2013 год. – за С. Н. , констатирано и в атакуваното определение за връщане на исковата молба /. С въззивната жалба ищецът е представил указаните адресни справки, от които е видно, че ответницата В. Т. Г., с предходна фамилия Н., има регистриран адрес , идентичен с този по исковата молба , а ответникът С. Н. е регистриран на различен от този по исковата молба адрес , но посоченият в исковата молба е посочен от него самия , с възражението по чл.414 ГПК .
За да потвърди първоинстанционното определение за връщане исковата молба , като нередовна , въззивният съд е отрекъл задължението на съда служебно да издири адресите на ответниците , а съвпадението на адреса на ответницата В. Н. ,с актуална фамилия Г. , в исковата молба и по адресната справка , намерил за ирелевантно, доколкото идентичността не е била установима в първоинстанционното производство, предвид неизпълнение задължението на ищеца да представи в указания срок адресна справка, вкл. въз основа издаденото му съдебно удостоверение . Приел е за приложима в конкретната хипотеза процедурата по чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 – 128 ГПК и чл. 129 ал.3 вр. с ал.2 ГПК – за връщане на жалбата .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси : 1/ Процесуално редовна ли е искова молба, в която са посочени адреси на ответниците, но същите не са били намерени на тези адреси и в тази хипотеза прилага ли съдът разпоредбата на чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 ал.1 т. 2 ГПК ,с оставяне исковата молба без движение , като нередовна , или прилага чл. 47 ГПК – с даване указания за установяване постоянен и настоящ адрес на ответниците ? и 2 / Съществува ли в преждепосочената хипотеза задължение за съда да съдейства , като служебно издира адреса на страната ? . Първият въпрос е обоснован в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с опр. № 606 / 06.04.2010 год. по ч.гр.д. № 577 / 2010 год. на САС и опр. от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС ,влезли в сила , като необжалваеми . Вторият въпрос е обоснован в същата хипотеза - с второто от преждепосочените определения . За всеки от въпросите се поддържа и хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК .
Всеки от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - въведен е от ищеца в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия извод на въззивния съд, предпоставил потвърждаване на първоинстанционното определение.
Цитираните определения ,обаче, не обосновават допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК по всеки от поставените въпроси . Напротив, именно в опр. № 606 / 06.04.2010 год. по ч.гр.д. № 577 / 2010 год. на САС , съдът е приел, че даването на указания за настоящ и постоянен адрес , в хипотезите на чл. 47 ал.3 и чл. 47 ал.4 ГПК , разграничавайки задълженията му във всяка от тях , задължително се съпътства и с определяне срок за представяне на адресната справка, във всяка от двете хипотези , в който смисъл и определението е в унисон с настоящото въззивно . Първоинстанционното определение е било отменено поради неточни указания на самия съд – за посочване на друг адрес на ответника , но не предвид извода , че първоинстанционният съд не е имал основание да остави исковата молба без движение, респ. да санкционира страната с връщането й , поради неизпълнение указанията му в предоставения изричен срок, какъвто е смисъла на поставения въпрос . Следователно липсва противоречие , в релевантните за отговора му правни изводи на настоящия въззивен и съда , постановил опр. № 606 / 2010 год. на СОС. Второто определение - от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС - също не разкрива обективен идентитет с процесния спор , в отговор на поставения първи въпрос.Напротив, в същото отново не се коментира конфликт, а кумулативна приложимост на разпоредбите на чл. 47 ал. 3 и ал.4 ГПК и чл. 129 ал.3 ГПК – даване указания за адресна справка на ответника, с определяне на срок за представянето й- и не се отрича процесуалното задължение на съда за връщане на жалбата, в случай на неизпълнение указанията в предоставения срок . Отмяната на първоинстанционното определение и тук е предпоставена от незаконосъобразното даване на указания от самия съд .
По втория поставен въпрос липсва обективния идентитет във фактите по конкретното и по настоящото дело , съобразяването на които е свързано с отговора му , а именно : жалбоподателят поставя въпроса в смисъл на съществуващо законовоуредено задължение на съда / чл. 7 ГПК / да издири служебно адреса на ответник, ненамерен на посочения в исковата молба адрес , докато в производството по което е постановено цитираното опр. от 17.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 5003 / 2012 год. на СГС , страната е поискала от съда служебно и с оглед служебния си достъп до съответната база данни „ Население „ , да издири адресната регистрация на ответника, каквото съдействие принципно въззивният съд не е отрекъл , като непротиворечащо на други принципи на съдопроизводството . Прието е , че съдът не е имал основание да даде указания по чл. 47 ал. 3 , респ. ал.4 ГПК, тъй като не са били налице данни ответникът да не живее или да е напуснал адреса / т.е. предпоставките за приложение на разпоредбите /.
Първият от поставените въпроси, обаче, следва да се допусне в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид въведено с ГПК в сила от 01.03.2008 год. различие в задълженията на съда , при ненамиране ответника на посочен в исковата молба адрес / сравни чл. 50 ал.1 ГПК / и досежно обвързването на „ указанията „ , дължими в хипотезите на чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК с преклузивен за висящността на производството срок, прилагано противоречиво в практиката на съдилищата .
В отговор на този въпрос, настоящият състав намира, че колизия между нормите на чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК и чл. 129 ал.2 вр. с чл. 127 – 128 и чл. 129 ал.3 ГПК , не е налице . Ненамирането на ответника на посочения в исковата молба адрес е индиция за неточност , която подлежи на проверка , съгласно самия закон . В съответствие с принципа на чл.13 ГПК , за разумен срок на съдопроизводството , и предпоставеното от чл. 47 ал.3 и ал.4 ГПК съдействие на ищеца , законосъобразно и правилно е обвързване изпълнението на указанията с подходящ срок за изпълнение, респ. санкционирането неизпълнението им в същия този срок, с връщане на исковата молба . Невъзможността да се потвърди точността и верността на адреса изключва последния като безспорно приложим в производството реквизит на исковата молба, с оглед което и опорочава същата , като нередовна , на основание чл. 127 ал.1 т.2 ГПК , предпоставящо връщането й , на основание чл.128 ал. 3 вр. с ал.2 ГПК .
Следователно, правилно първоинстанционния съд е оставил производството без движение и определението му би било правилно, на основание чл. 129 ал.3 ГПК , въпреки непрецизността на указанията относно нередовността и дължимите от страната действия , доколкото с оглед предприетите от ищеца действия по снабдяване със съдебни удостоверения за адресни справки , същите са били възприети адекватно на чл. 47 ал.3 ГПК / относно ответницата В. Н. / и на чл. 47 ал.4 ГПК/ относно ответника С.Н. /. В конкретната хипотеза, обаче, настоящият състав намира, че с оглед посочените от самите длъжници адреси , с възражението по чл.414 ГПК, които и в съответствие с указанията на заповедния съд ищецът е посочил в исковата молба и от които са върнати съобщенията, дали основание на съда за оставяне исковата молба без движение , спрямо същите следва да намери приложение разпоредбата на чл.41 ал.1 ГПК – ненамиране на посочен по делото от самата страна адрес , в който случай се дължи удостоверяване отсъствие в продължение на месец, с най-малко 3 посещения , съгласно актуалната съдебна практика по приложението на разпоредбата , респ. прилагане презумпцията на чл. 41 ал.2 вр. с ал.1 ГПК , в случай на неоткриване . Производството по чл.422 ГПК е фаза на заповедното производство, задължителна процесуална предпоставка за осъществяването на която е именно възражението на длъжниците по чл.414 ГПК и щом в същото самите те са посочили адреси за призоваване , неоснователно толериране на злоупотреба с права би било несъобразяването на това обстоятелство в процедурата по призоваването им за исковото производство, за което , подавайки възражението, длъжниците имат представа или най-малкото следва да допускат , че предстои .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 524 / 31.07.2013 год. по ч.т.д. № 533 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение .
ОТМЕНЯ определение № 524 / 31.07.2013 год. по ч.т.д. № 533 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение и потвърденото със същото определение № 324 / 22.05.2013 год. по т.д.№ 68 / 2013 год. на Добрички окръжен съд .
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|