Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
С о ф и я 21 ноември 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 о к т о м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Красимира Христова-Колова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2257/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от осъдения Т. З. Г. от [населено място], област Х. на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 30/22.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 58/2011 г. на окръжен съд-Хасково, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането.
Осъденият моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 613/16.12.2010 г., постановена по НОХД № 512/2010 г. на районен съд-Д. подсъдимият Т. З. Г. от [населено място], област Х. е признат за виновен в това, че на 01.02.2007 г. в Д., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у М. П. П. и с това е причинил на “Престиж Б.”-Е.-Д. имотна вреда в размер на 1640 лв и на основание чл.209, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е групирано това му наказание с предишно наложено му наказание по НОХД № 588/2010 г. на районен съд-Димитровград, като му е наложено най-тежкото измежду тях от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Б.И. от АК-Х. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение, но с въззивното решение тя е потвърдена и е влязла в законна сила на 22.02.2011 г.
В искането на осъдения Г. от 01.08.2011 г. се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело тези по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се претендира отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Доколкото доводите в искането за неправилност на въззивното решение са твърде общи, то те следва да бъдат свързани с наведените от защитата на осъдения пред въззивната инстанция, която се е солидаризирала с незаконосъобразното становище на първоинстанционния съд деянието на последния да осъществява състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден.
След двукратно връщане на делото на прокурора за ново разглеждане поради проблем относно релевантните на обвинението обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние на предявеното на Т.Г. обвинение за осъществено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, въззивният съд при второто по ред разглеждане на делото пред него е възприел най-общо формулираните съображения на районния съд за наличието на всички обективни и субективни елементи на това престъпление при осъществяване на инкриминираното деяние от осъдения. Окръжният съд е отишъл и по-далеч, като е обсъждал обстоятелства, които не са били включени в предмета на доказване по делото и не са били ангажирани от прокурора с обвинителния акт (фактическо обвинение), по които последният да се е защитавал – за извършени от посредническата агенция разходи по снабдяване с документи и изповядване на сделката за апартамента му пред нотариус, за което на фирмата се дължала договорената комисионна, която той отказал да заплати след финализиране на сделката и която се приема като имотна вреда за агенцията, като последица от въвеждането в заблуждение от осъдения на служителката му св.П. с користна цел – изначалното му намерение да не изпълни задължението си да заплати тази комисионна по комисионния договор с дружеството, с което се облагодетелствал. С това е допуснато както съществено нарушение на процесуалните правила, така и неправилно приложение на материалния закон, което налага намесата на касационната инстанция поради наличие на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Поначало сключването на облигационен договор като способ за въвеждане в заблуждение на дадено лице, за да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца или на трето лице, с което се причинява на измамения или другиму имотна вреда е допустим и при наказателната измама. За разлика от гражданската, при която се цели и постига от дееца основание за сключването на договора и благоприятни за него условия за изпълнението му, при наказателната измама той от самото начало няма намерението, респ. и възможност да изпълни поеманите с договора задължения, при користна цел - в негова или за трето лице полза, като с въвеждането и/или поддържането на заблуждение у измаменото лице, или неговата неопитност или неосведоменост се достига до акт на имуществено разпореждане от негова страна, с което се причинява нему или на трето лице (като измаменият може и да не е собственик на вещта или средствата, които това разпореждане касае) имотна вреда. Именно с причиняването на имотната вреда деянието се явява довършено, доколкото наказателната измама е резултатно престъпление, а не такова на формално извършване.
В случая, категорично са установени, а и в настоящето производство не се спори около характера на измамливите действия на осъдения чрез подписването на предварителния договор с бъдещите купувачи на апартамента му, инкорпориращ и комисионен договор с търговското дружество като посредник при осъществяване на сделката, както и користната му цел – да не заплати при финализиране на сделката посочената в тази му част комисионна. Разследващият орган и прокурорът при очертаване на обвинението като фактически обстоятелства относно имотната вреда от деянието за посредническото дружество са посочили само поетото от Т.Г. с комисионния договор задължение да заплати след изповядване на сделката при нотариус сумата от 2 % от продажната цена. Не са включени в обема на обвинението факти за направени от дружеството разходи по снабдяване на осъдения с документи за данъчната оценка на апартамента, заплащане на дължим се за минало време данък сгради и такса смет, а още по-малко – разходи за заплата на брокерката св.П., за поддръжка на офиса на фирмата и т.н., които “примерно, а не изчерпателно”, са обсъждани от въззивния съд като имотна вреда за дружеството. За да бъде съставомерно едно деяние като престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е необходимо да има акт на имуществено разпореждане на измаменото лице, от който следва имотната вреда за него или “другиму”. Визираната в обвинителния акт и възприета като такава вреда дължима комисионна в размер на 1 640 лв, която осъденият отрекъл да заплати, позовавайки се и в исковото производство срещу него на липса на договорно основание за това, не е и не може да бъде възприета като последица от такъв изискуем се от НК акт на имуществено разпореждане на измаменото лице св.П., за да е налице този обективен признак на престъплението. Не може той да бъде запълнен с нужното съдържание така, както е направил за първи път въззивният съд, отстранявайки в тежест на осъдения пропуска на прокурора да включи в обвинението (като факти) действително направените разходи от посредническото дружество в полза на дееца до финализиране на сделката. Не може като вреда за измамения или другиму да се приема за съставомерно неизпълнението на договорно поето имуществено задължение от дееца (макар и с намерение то да не се изпълни), защото законът изисква имотната вреда да е настъпила вследствие активното поведение, разпоредителното действие на измамения, в чието разпореждане се намира чуждото за дееца имущество, към което то е мотивирано от измамливите действия на последния. Именно от това активно поведение на измамения настъпва целеното от дееца намаляване на активите на чуждото имущество и преминаването им към патримониума му или този на трето лице, като последното не е абсолютно необходимо за съставомерността на деянието като престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а само преследваната от дееца пряка цел, т.е. част от субективната страна на деянието му. Затова и в редица свои решения ВКС е поддържал становището, че съставомерният резултат от това престъпление е реално причинената на измамения или другиму имотна вреда, а не договорената с “фиктивния” (без воля от страна на дееца да изпълни) договор цена на преминалото или целено да премине в патримониума му чуждо имущество или имуществено право (актив). В настоящия случай св.П., макар и заблудена от осъдения, че подписва с воля да заплати договорената комисионна на дружеството при осъществяване на покупко-продажбата на апартамента, не извършва акт на имуществено разпореждане, а договорената цена за посредническата услуга е едно бъдещо, под условие (при реализиране на сделката пред нотариус), вземане на дружеството. Вярно е, че не е било постигнато осъждане на Г. по исков ред, но то е търсено на договорно основание, което се е оказало правно недостатъчно. Липсата на обвинение за пряко причинена имотна вреда на дружеството от измамливите му действия е пречка и за ангажиране на наказателната му отговорност, при горепосочения пропуск на обвинението, което пък при допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд и заради неправилното приложение на материалния закон от инстанционните съдилища следва да бъде отстранено от ВКС съобразно правомощието му по чл.425, ал.2, т.2 от НПК – тъй като така очертаното деяние не осъществява признаците на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК осъденият следва да бъде признат за невинен и оправдан, след като въззивното решение и потвърдената с него осъдителна присъда бъдат отменени по реда за възобновяване на наказателни дела.
Тъй като оправдаването на деец за дадено деяние е допустимо само ако извършеното не съставлява изобщо престъпление ВКС обсъди и възможността очертаните в обвинението факти да субсумират друг престъпен състав от особената част на НК, а именно доколко полагането на не характерен за него подпис под предварителния договор с цел да заблуди св.П. в намерението му да изпълни бъдещо задължение по заплащане на комисионна на посредническото дружество е някакво престъпление, а именно документно. Безспорно е, че комисионният договор е частен диспозитивен документ, че той изразява воля на страните по едно облигационно правоотношение, създавайки права и задължения за всяка от тях, като друг е въпросът, че е сключен с измама от страна на Г.. Подписът под този договор не може да се установи да е негов, но е категорично установено с допустимите доказателствени средства по НПК, че именно той го е подписал с този преиначен подпис. След като той се сочи за страна по договора и като такъв го е подписал, наред със св.П., то не може да се приеме, че в тази му част, за него, е налице неистински частен документ и макар да е ползван за извършване на другите действия от страна на посредника за обезпечаване сключването на целената с договора прехвърлителна сделка, то не е налице нито престъпление по чл.309, ал.1 от НК, нито такова за престъпно ползване на неистински частен документ по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК. Поради това няма основание за връщане на делото на въззивния съд за нова правна трактовка на обвинението с цел прилагане на закон за “еднакво или по-леко наказуемо престъпление”.
Разноските по делото следва да бъдат оставени в тежест на Държавата.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 30/22.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 58/2011 г. на окръжен съд-Хасково и потвърдената с него присъда № 613 от 16.12.2010 г. на районен съд-Димитровград, като ПРИЗНАВА подсъдимия Т. З. Г., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |