Ключови фрази
Възстановяване на запазена част * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото * доказателствена тежест * задължение на съда за съобщаване на неподлежащи на доказване факти * универсално завещание * намаляване на завещателно разпореждане


4
Р Е Ш Е Н И Е

N 367

София , 12.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Е. Петрова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 155 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
И. А. Д. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 864/2011г.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл.146 т.4 и 5 ГПК.
Ответницата С. Д. Р. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав възприема практиката в решение № 700/2010г. по гр.д.№ 304/2010г., на ВКС, ІІІ г.о. и решение №110 /2011г. по т.д. 598/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по чл.290 ГПК, в които е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за спазване на чл.146 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест между страните и при нарушение да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните кои са фактите, които се нуждаят от доказване. След като по силата на чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е длъжен в доклада по делото да посочи как се разпределя доказателствената тежест на страните и за кои от твърденията си те не сочат доказателства, което е израз на служебното начало в гражданския процес,то без да е изпълнил това свое задължение, той не може да основе решаващите си изводи на тези недоказани факти. Въззивният съд също не може да приеме за недоказани факти от значение за делото във връзка с доводи по жалба,когато районният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване или когато е приел, че страните не спорят по тези факти, освен ако изготви нов доклад по делото и поправи процесуалното нарушение на районния съд.
По основателността на жалбата.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 49 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 602/2008г. и е отхвърлил иска по чл.30 ал.1 ЗН.
В доклада по чл.146 ГПК районният съд е посочил , че в тежест на ответника е да докаже истинността на завещанието, както и че запазанета част от наследството не е накърнена. По жалба на ответницата срещу решението, с което искът е уважен, въззивният съд е приел, че в тежест на ищцата по иска по чл.30 ал.1 ЗН е било да установи имотите, които се включват в наследството имущество на общия на страните наследодател А. Р., починал през 2006г. и без това да е установено съдът не може да направи преценка за накърняването на запазената част на ищцата И. А. Д. от това наследство. Според съда доказателствата сочат, че посочените от ищцата като наследствени имоти не са част от наследството , поради което и с разпореждането от страна на ответницата – наследник по завещание С. Р. в полза на трети лица, последната не е накърнила запазената част на ищцата .
По съображенията в изложението по чл.291 ГПК решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд е отхвърлил иска поради недоказаност на факти, за които не е указал на ищцата, че не сочи доказателства, а именно какво се включва в наследственото имущество. Това нарушение обаче не води до необходимост делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293 ал.3 ГПК , каквото е искането в касационната жалба, защото решението е постановено в нарушение на чл.30 ал.1 ЗН за начина , по който се извършва намаляването на едно универсално завещание, което определя предмета на доказване по делото. В съдебната практика на ВКС /както при действието на отменения ГПК , така и задължителната практика по чл.290 от действащия ГПК – решение № 187 по гр.д.№ 1780/2009г. на Първо гражданско отделение/ непротиворечиво се приема, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му , не се образува маса по чл.31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН , освен в случаите, когато наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена трябва да прихване направените в негова полза завети и дарения. В разглеждания случай изключението няма приложение и след като искът с правно основание чл.30 ал.1 ЗН не е съединен с иск за делба, при която съделителите трябва да докажат принадлежността на конкретно имущество, предмет на делбата , към наследствената маса , съдът не е имал основание да проверява дали посоченото в исковата молба имущество е принадлежало на наследодателя. С отхвърлянето на иска по единственото съображение , че не е доказано кои имоти са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.30 ЗН. Това налага обжалваното решение да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и на основание чл.293 ал.2 ГПК делото да се реши по същество от касационната инстанция.
Както вече се посочи въпросът за конкретното имущество, което е притежавал наследодателя към момента на смъртта си и обемът на неговите права в конкретната хипотеза не е относим към основателността на иска по чл.30 ЗН, тъй като запазената част е накърнена с универсално завещание и намаляването трябва да се извърши в дробна част като се съобрази разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗН. Тя постановява, че запазената част на низходящите, когато наследодателят е оставил за наследник дете и съпруг е 1/3 от наследството. В този размер трябва да се намали универсалното завещание без да се изследва въпросът кои са наследствените имущества и дали те все още са в патримониума на облагодетелстваното лице. В производството по чл.30 ал.1 ЗН се определя само запазената част на наследника, упражнил правото си по чл.30 ал.1 ЗН, когато тя е накърнена с универсално завещание, а начинът на възстановяването - в натура или чрез заплащане на стойността на запазената част и обемът на наследствената маса следва да бъдат разрешени допълнително , включително и с реализиране на възможностите, предвидени в чл.37 ЗН, когато предпоставките за приложение на разпоредбата са налице. Твърдението на съделителката С. Д. Р., че е заплатила на И. А. Д. дъщеря си 10000лв. за покриване на запазената част от наследството не е доказано от събраните доказателства , тъй като според показанията на свидетел Й. Г. сумата е дадена за подпомагане на бизнеса, освен това възражението не е относимо към основателността на искането за намаляване на завещателните разпореждания.
При този изход на спора ответницата дължи на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата сумата 935лв. разноски по делото за всички инстанции.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 864/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 ал.1 ЗН на И. А. Д. запазената част от наследството на баща й А. Д. Р. , починал на 20.08.2006г. като намалява универсалното завещателно разпореждане от 22.03.2006г. , направено от А. Д. Р. в полза на съпругата му С. Д. Р. до размер на 1/3 идеална част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК С. Д. Р. да заплати на И. Д. А. сумата 935 лв. /деветстотин тридесет и пет лева/ представляваща разноските за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: