Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства * нови факти и обстоятелства * писмени доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

N 180

София, 19.12.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 1893/2019 година

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 800 от 05.02.2018 г. на Софийски градски съд, 17 състав по гр.д. № 7807/2013 г.
Молителят поддържа, че след приключване на съдебното дирене пред Софийски градски съд е влязла в сила оправдателна присъда срещу А. М., сочен от ищцата за виновен за настъпилото ПТП. СГС не се е произнесъл по постъпила от сдружението молба от 22.11.2017 г. за отмяна на определението за даване ход по същество и приемане на приложени към тази молба преписи от постановените съдебни актове по наказателното дело. Сочи, че висящото пред Софийски апелативен съд гр.д. № 3607/2018 г. /образувано по въззивна жалба на П. К.-наследник на ищцата и по насрещна въззивна жалба на НББАЗ/ е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на П. К.. Определението за прекратяване на въззивното производство е постановено в съдебно заседание на 13.11.2018 г. и е влязло в сила на 20.11.2018 г. От последната дата е влязло в сила и осъдителното първоинстанционно решение. Към молбата са приложени пълни преписи от оправдателната присъда от 12.12.2015 г. по НОХД № 21110/2012 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав и от решение № 1174 от 06.11.2017 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав по ВНОХД № 4508/2017 г., с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт. Позовавайки се на чл.300 ГПК молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, от съществено значение за изхода на гражданския спор, с което не е могъл да се снабди преди приключване разглеждането на делото пред Софийски градски съд, т.к. оправдателната присъда е влязла в сила след обявяването за решаване.
В депозиран по делото писмен отговор, ответникът по молбата П. Л. К., в качеството му на наследник на първоначалната ищца Л. Й. К., чрез процесуалния си пълномощник, счита исканата отмяна за неоснователна. Сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение, Софийски градски съд е направил пълен анализ на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение, които са му и служебно известни, като след преценка и на събраните по гражданския спор доказателства е приел, че не е обвързан от оправдателната присъда срещу делинквента. След като соченото от молителя писмено доказателство е било известно на съда при решаване на делото и е отчетено и анализирано, то не би могло да се квалифицира като ново писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че ответникът /сега молител/ не е подал въззивна жалба в предвидения срок и не е направил доказателствени искания, а депозираната от него насрещна въззивна жалба е само допълнителен способ за защита и разглеждането й е обусловено от първоначалната въззивна жалба на П. К.. Съображенията в отговора се поддържат изцяло в публичното съдебно заседание на 20.11.2019 г. от процесуалния пълномощник на този ответник по молбата, с искане да се остави без уважение молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с присъждане на разноски.
Вторият ответник по молбата – Р. Й. С., чрез пълномощника си, твърди, че още към връчване на решението на СГС, на молителя е била известна оправдателната присъда и потвърждаващото я решение и молителят е разполагал с тези писмени доказателства, но не се е възползвал от правото си да обжалва с въззивна жалба решението по гражданското дело, а това право не може да бъде заменено с производство за отмяна на влязлото в сила решение. Кратки съображения в тази насока са изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл.306, ал.3, изр.3 ГПК, с искане за присъждане на разноски, поддържани и доразвити в публичното съдебно заседание, както и в представена писмена защита.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, в какъвто смисъл е изричното определение №271 от 16.09.2019 г. на настоящия състав, което не подлежи на изменение или допълване.
По основателността на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК:
Видно от данните по делото е, че с решение № 800 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 7807/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е осъдено да заплати, на основание чл.282, ал.3,вр. с ал.5 КЗ /отм./ на: П. Л. К. – сумата 60 000 лв., а на Р. Й. С. – 30 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им /първоначална ищца по делото/ Л. Й. С.-К. болки и страдания от ПТП на 28.05.2012 г. и съответно 105.10 лв. и 52.55 лв. обезщетения за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 13.12.2012 г. и разноски по делото. Относно предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ и след цялостна преценка на доказателствата по делото във връзка с механизма на произшествието, при което е пострадалата С., в качеството й на пешеходец, съдът е приел за безспорно установено реализирано от А. М. – водач на л.а.“Тойота, марка „Ланд Крузер“ с немска регистрация, противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата: предприемане на забранена маневра на ул.“Славянска беседа“ с изход към бул.“В.Левски“, несъобразяване на характера и интензивността на движение и несъобразяване с чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП.
В мотивите към решението и във връзка с депозирана по делото молба от 22.11.2017 г. от НББАЗ, с приложени към нея препис от влязла в сила оправдателна присъда срещу М., СГС е приел за неоснователно искането за отмяна на определението за даване ход на устните състезания и съответно, за приемане на тези доказателства. Констатирано е, че присъдата, макар и да не е представена в цялост, тя, заедно с потвърждаващото я решение, са служебно известни на съда. Отделно от това, решаващият състав е изложил, че в случая не е обвързан от изводите в оправдателната присъда, предвид мотивната й част – дискредитиране на протокол за оглед поради подписването му от поемни лица, неприсъствали при съставянето му и не са били осведомени относно обстоятелствата, валидирани и потвърдени от тях чрез подписване на протокола. С оглед на обстоятелството, че оправдателната присъда се основава на порок на писмено доказателство, което в гражданското производство не е основен източник на информация за вината на делинквента, СГС не е зачел оправдателната присъда. Съдът подробно е преценил допуснатата и приета автотехническа експертиза, изготвена не само на база данните от констативния протокол и протокола за оглед, но и въз основа на запис на камерата за наблюдение на трафика.
Въззивното производство по в.гр.д. № 3607/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 гр.състав е образувано по: въззивна жалба на П. К. срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение – за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. обезщетение за претърпени от пострадалата неимуществени вреди и насрещна въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. С протоколно определение № 3518/13.11.2018 г. производството пред САС е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба, което препятства разглеждането и на насрещната въззивна жалба.
Предвид тези данни, настоящият състав на ВКС приема за неоснователна молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г., отмяна по реда на чл.231 б.”а” ГПК /отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, но е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото.
Влязлата в сила на 06.11.2017 г. присъда, с която подсъдимият А. Д. М. е признат за невиновен в това, че на 28.05.2012 г. при управление на МПС в [населено място], на бул.“Васил Левски“, при извършване на маневра „завой на ляво“ от ул.“Славянска“ към бул.“Цар Освободител“ е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на Л. С.-К. и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК, не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Оправдателната присъда е съществувала по време на висящността на гражданското дело, по което е постановено влязлото в сила осъдително решение срещу НББАЗ, предмет на настоящата молба. В случая е без съществено значение отказът на Софийски градски съд да приобщи към доказателствения материал по делото тази присъда, с оглед и на изричното прилагане на чл.155 ГПК. Освен това, първоинстанционният съд е съобразил обективните граници на силата на пресъдено нещо на влязлата в сила /към момента на постановяване на решението/ оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимият М. не е извършил престъплението, за което е обвинен, и при съблюдаване на практиката на ВКС по чл.300 ГПК е приел, че останалите констатации и изводи на наказателния съд в мотивите към присъдата, изведени въз основа на събрани в наказателното производство доказателства, не го обвързват. Проверка за правилността на изводите на Софийски градски съд, би била допустима само по реда на инстанционния контрол, в рамките на предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок за въззивно обжалване. В случая, процесуалното право на ответника, сега молител, на самостоятелно обжалване на първоинстанционния съдебен акт, е погасено на 07.03.2018 г., а сезиращата функция на депозираната от него насрещна въззивна жалба е отпаднала след оттегляне на първоначалната въззивна жалба на един от конституираните ищци - П. К., предвид обусловеността й от разглеждането на последната.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че не е налице поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 7807/2013 г., поради което депозираната молба за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на ответника по молбата П. Л. К. се дължат разноски в размер на 3876 лева, съобразно своевременно направеното искане в отговора и приложените към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.07.2019 г., последният имащ характер и на разписка за извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение.
Независимо от неоснователността на молбата за отмяна, искането за присъждане на разноски на втория ответник по молбата – Р. Й. С., не може да бъде уважено. Към писмения отговор на този ответник е представен списък по чл.80 ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 717809/02.08.2019 г. Видно от договора е, че договореното адвокатско възнаграждение е 1100 лв., отразено цифром и словом, която сума /цифром и словом/ е посочена и като платена. С това са изчерпани отбелязванията в раздел III от договора за правна защита и съдействие. Не е посочено какъв начин на плащане на адвокатското възнаграждение е договорен – в брой или по банков път, нито, че плащането е реализирано в брой. Само в последния случай договорът би имал значение и на разписка за плащането, в какъвто смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 800 от 05.02.2018 г. на Софийски градски съд, I-17 състав по гр.д. № 7807/2013 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на П. Л. К. разноски за настоящото производство в размер на 3876 лева.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: